Съдържание Цялата книга на една страница

Глава шеста – Бог призова

Книгата Левит

Слушай и протегни ръцете си

Там, където Изход свършва, Левит започва с думите: След това Бог призова, което е значението на еврейското заглавие за книгата. В период от около петдесет дни (Изход 40:17 – Числа 10:11) инструкциите идваха от умилостивилището, където се намираше Божията слава. Той говори на Мойсей с фрази за нуждата от посредник. С изключение на събитията в глава 9 и 10, книгата е директен цитат от Бог.

В първата част на тази книга, където са описани приношенията, жертвите и свещеничеството виждаме, че:

  • Божията святост изискваше жертва.
  • Божието величие изискваше правила.
  • Уважението към Бог изискваше закони за поведение.
  • Съвършенството на Бог очакваше най-доброто от неговия вид.
  • Чистотата на Бог заслужаваше свобода от недостатъци.
  • Суверенитета на Бог означава послушание към детайлите.

Нищо не беше оставено за тълкуване от въображението на човека.

В Изход, в скинията на благодат може да видим истината относно състоянието на Израел. Те бяха Божий народ и Той ги снабдяваше с начина за святост, давайки на Израел това, което те не заслужаваха.

В Левит, чрез приносите и жертвите ние виждаме истината относно състоянието на Израел. Бог ги снабдяваше с милостта на идентифициране и заместничество, като не даде на Израел това, което те заслужаваха.

Левит започва с описанието на първите от петте различни приноси.

В жертвата за всеизгаряне виждаме делото на Исус в посвещаване Себе Си на Божиите изисквания за съвършена святост, както се изискват в първата голяма заповед. Той посвети Себе Си да обича Господ, своя Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила.

В хлебната жертва, виждаме делото на Исус посвещаващ Себе Си, за да задоволи нуждите на хората. С това Той представя значението на втората голяма заповед, която е да обичаш Неговия ближен, както Себе Си.

В жертвата за грях ние Го виждаме като заместник на мястото на грешника, за неумишлените грехове срещу Бог.

В жертвата за престъпване на Божия закон ние Го виждаме като възстановяващ репутацията на закона, който е бил нарушен в отношението на човек с човека.

В жертвата за мир виждаме примирие и мир с Бог.

В глави девета и десета четем за посвещението на Аарон и четирите му сина за свещеници и моменталната смърт на двама от тях затова че използваха огън от друг източник освен този от жертвата за всеизгаряне (Левит 10:2).

В глава 11-16 виждаме Божията любов, която ревностно призовава Израел да дойде при Него:

  • Левит 11 открива разпознаването на греха в чистите и нечисти животни.
  • Левит 12 открива предаването на греха чрез раждането на дете.
  • Левит 13 открива ефекта от греха чрез болестта проказа.
  • Левит 14 открива възстановяването от грях чрез излекуването от проказа.
  • Левит 15 открива тайния и първоначален грях чрез течение от тялото.
    • Левит 16 открива изкуплението от греха чрез шестия от седемте годишни

празници, когато всичките грехове на Израел бяха простени.

Аз мисля, че Бог даваше на Израел всичко, което беше предназначено за тях да разберат. Те трябваше непрекъснато да бъдат святи.

При освещаването на свещениците, това също е илюстрирано. Свещеникът беше напълно отделен, за всичките задължения и привилегии на своята служба.

Инструкциите в Изход 29, са представени и в Лев 8. Те също приеха чрез ръцете си всичко, което Бог им даваше (Изход 29:22-25). Те трябваше да предават тази пълнота на Израел.

Еврейският термин за посвещение е „напълване на ръцете”. В книгата Евреи, тази мисъл за посвещението на Исус е изразена на английски като „направи съвършен”.

Забележете използването на фразата „направи съвършен” в следващия цитат.

Първо за Христос се говори като направен съвършен. Той беше посветен. Той имаше ръцете си пълни, както се казва за свещениците в древността. Това е, което се казва в Евреи 2:10 където четем: „… да усъвършенства чрез страдание Начинателя на тяхното спасение”. Това се отнася за послушанието Му към Неговия Баща, по време на службата му през трите години, а не Неговия безгрешен характер.

След това в Евреи 5:9-10 четем: „след като беше направен съвършен”. Тук Той е определен от Бог като Първосвещеник. Това е в края на Неговата служба.

В Евреи 7:28 четем: „назначи Сина, който беше направен съвършен завинаги”. Това е при Неговото възкресение.

В Евреи 10:14 се казва: „… усъвършенствал завинаги онези, които се освещават.” Исус ги прави притежатели на всичките привилегии на тези, които са напълно опростени и оправдани. Това е казано за всички вярващи.

И накрая в Евреи 12:23 четем: „… при духовете на усъвършенстваните праведници.” Те напълно влизат във владението на всичко, което е било предназначено за тях. Това ще стане в идващото вечно царство.

В Яков 2:22 четем за Авраам, че: „… като резултат от неговите дела, вярата му беше усъвършенствана”, означаващо, че вярата му беше изпълнена до предназначената й цел.

В Йоан 2:5 се казва: „Но ако някой пази словото Му, неговата любов към Бога е наистина съвършена.” Тя е достигнала до предназначената й цел.

Бог е напълнил ръцете на Исус с всичко, което беше предназначено за Него и прилага Неговите привилегии за всички вярващи. По този начин Божията любов за нас е достигнала до своето съвършенство. Йоан говори за своето благословение в 1 Йоан 4:17 като казва: „… както е Той, така сме и ние”.

Когато Бог призовава, протягаме ли ръцете си пред нас? Искаме ли Бог да ги напълни със задълженията и привилегиите, които Той желае?

Възможно е да ги протягаме само за Неговите благословения, а не за Неговата пълнота.