Глава четиринадесета – Религия
„Всеки път, по който се пътува често, се превръща в бразда без растителност”
Не си спомням къде съм прочел това или съм го чул, но аз съм пътувал по много пътища в света и знам, че е истина.
Когато човек застане на вратата на скинията, това означава, че е време за решение. Извън вратата съществуват много пътища, по които се пътува много и на тях няма растителност, няма живот, няма плод. Множествата вървят в една посока, правят едно и също нещо.
Вътре, каза Исус: „… аз дойдох за да имат живот и то изобилен” (Йоан 10:10). Всяка стъпка, която е направена е върху нови растения, които разпръсват своя аромат. Няма бразда, която да бъде следвана. Не са много хората, които ходят там. Този, който напътства стъпките ни казва: „Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие. Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му” (Йоан 7:37-38).
Исус предложи това в последния ден от празника на Шатроразпъването. Хиляди хора бяха дошли, за да празнуват празника, който отбелязва настъпването на управлението на Месия от скинията като Цар на царете и Господ на господарите.
Самият Исус, към когото празника сочеше, стоеше всред тях и им предложи обещания Дух, който трябваше да дойде. Половин година по-късно хиляди станаха река на живот, но множествата останаха в своите добре утъпкани пътища. Те не успяха да разберат това:
„Убежденията определят ценностите, които определят присъдите, които определят избора, който определят характера, който определя големината на пълнотата.”
В Матей 19 и Лука 18 е записана историята за един богат младеж, който дойде при Исус с въпрос, на който не беше отговорено от Второзаконие 28:1-14, където се казва се, че ако изпълнявате заповедите, ще бъдете благословени.
Той беше млад и вече богат, но все още не беше си отговорил на въпроса как да постигне вечен живот. Може би той беше забелязал в живота на Исус, в Неговите дела и поучения, че Той пазеше закона, тъй като той Го нарече „добър учител”.
Богатият младеж имаше определени вярвания, които го наведоха на мисълта, че неговите постижения бяха в резултат от неговите човешки добродетели. „Всичко това съм опазил” (Лука 18:20) – каза той.
Според начина, по който мислим, ние вярваме, че това е резултат от причина и следствие, а не Божествена милост и благодат. Усилието да пази всичките заповеди трябваше да го заведе при тази милост и благодат.
Неговите вярвания определиха цената, която той постави на своите богатства, власт да управлява и да получава почести от хората. Но това, което той оценяваше, не отговаряше на неговия въпрос – „какво друго, трябва да направи?”
Определено беше, че той трябва да отсъди, дали Исус има отговор на този неотговорен въпрос.
- Повечето хора не отиват при Него.
- Те следват множеството, което казва: „Всеки го прави.”
- Те се вглеждат в резултатите и казват: „Не наранявам никого”.
- Те мислят само за себе си и казват. „Това е моя живот.”
- Те живеят според изискванията на обществото и казват: „Времената се променят”.
- Те измерват честотата и казват: „Само този път ще бъде добре.”
- Те проверяват съвестта си и казват: „Чувствам, че това е добре.”
- Някои дори отварят Писанията, за да „видят какво казва Бог.”
Вярванията на богатия младеж бяха осигурили добри инструкции за него, но не и утеха за другите. Всички ние искаме да се завием в нашите религиозни одеяла и да оставим изгубените в студа на невежеството, но Исус му даде избор. Пази това, което имаш или: „Продай всичко, което имаш … ела и ме следвай.”
Беше време за решение и той реши, че може би има нещо погрешно в теологията на Исус. Той си отиде тъжен. Може би той щеше да бъде великия апостол Павел, но ние не знаем това. Не е записано какво направи той по-късно с този отговор. Но в неговия живот все още нямаше място за зависима вяра.
Решението определя характера. Богът на тези хора е силен само колкото тяхната сила, умен, колкото техните умове и толкова добър, колкото благословенията, които идват при тях.
За Исус, вяра, опрощение на грехове и злия бяха неща, които откриваха Неговия характер и Го приближаваха при Неговия Баща в молитва всеки ден.
Докато хората търсеха главно отговори на своите проблеми, тяхната бедност, болести и политическо подтисничество, Исус фокусира Своята мисия на проблеми като гордост, лицемерие и законничество. Това са нещата, които не позволяваха на хората да му се доверят с детска вяра.
Сатана представи пред Исус нещата, които имаха значение за него. Той предложи на Исус три религиозни алтернативи като чудеса, тайна и власт. Исус се отказа от тях. Той искаше да бъде възлюбления Син на Своя Баща и да живее живот на проста вяра и послушание и да се завърне при Него с Невеста, за която беше заплатено.
Характерът определя величието – смирението да бъдем доверчиви като децата (Матей 18:3-4). Тази магистрала на смирение води до подобието на един вечно увеличаващ се всемир на познание за Бог. Също така може да определи неуспеха да се служи на двама господари.
„Онова, което се цени високо между човеците, е мерзост пред Бога” (Лука 16:15).
Корена на религиозната гордост е този път, който тя изминава в подобието на дълбока черна дупка.
„Нашите беззакония, тайното ни сърце и неговите грехове (които искаме
да скрием дори от себе си), си поставил в (откриващата) светлина на лицето Си” (Псалм 90:8) AMP