Съдържание Цялата книга на една страница

Глава четиридесет и шеста – Овнешки кожи, боядисани в червено

Изход 26:14

Покривалото на заместник

 

Завесите на „скинията” бяха покрити с боядисани в червено овнешки кожи. Те сочат към Христос, както беше видян чрез Божиите очи. В живота си Той беше верния Божий свидетел. В смъртта си Той беше заместник за човека. 

goden_12

Овенът беше единственото животно, което беше използвано при три различи случая.

1. Като жертва за престъпление срещу закон, който беше нарушен от човек (Левит 5:15). Той представяше Исус като жертва за възстановяване. Исус напълно възстанови честта на нарушения закон.

2. Като жертва на всеизгаряне при посвещаването на свещеник (Изход 29:18; Левит 8:18). Тук овена Го представя като напълно посветен и предал се на Божията специална цел, на мястото на човека, който не можеше да направи това. Това беше гаранция за приемането на човека.

3. Като дар за ръкополагането на свещеник в неговата служба и власт (Изход 9:19-22; Левит 8:22). Тук Христос е представен като поддържащ, носещ неправдата на хората и водещ ги пред Бог и представящ Своята святост пред народа.

По време на службата си на земята Исус явно е видян като водач на Своя народ. Неговата мъдрост и поучения, демонстрирани чрез великите знаци и чудеса привличаха и влияеха на много хора. Въпреки това Той предпочиташе да бъде изоставен от всички и да застане като овен пред стадото, приемащ отговорността за изявяване на светостта, която Му беше поверена.

Няколко часа преди неговото разпъване, Исус се помоли и каза на Бащата: „Заради тях освещавам себе си, за да бъдат те осветени чрез истината” (Йоан 17:19). Цялата глава говори за Исус признаващ отговорностите, които Му бяха възложени.

17:2 Дал си Му власт над всяка плът.
17:2 Да даде вечен живот на всички, които си Му дал.
17:4 Завърших делото, което си ми поверил.
17:6 Изявих името ти на хората, които си ми дал от този свят.
17:7 Всичко, което си ми дал е от теб.
17:8 Дадох им словото, което Ти ми даде.
17:11 Запазих чрез името Ти тези, които си ми дал.
17:12 Тези, които ми даде опазих ги.
17:22 Славата, която си ми дал я дадох на тях.
17:24 За да могат да видят славата, която си ми дал.

 

С всичко това, което му беше дадено и поверено, ние можем да бъдем сигурни, че Неговата молитва „да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мен и Аз в Тебе, така и те да бъдат в Нас едно” (Йоан 17:21) ще получи отговор. Бащата ще се погрижи за това. Нашият водач, заместник и първосвещеник, живееше напълно за Своя Баща, и умря в послушание вместо хората. Неговата молитва и свидетелство бяха запечатани с Неговата кръв. Овнешките кожи, боядисани в червено свидетелстват за това.

Нека се върнем 2 000 години назад от Неговата смърт на кръста, за да разгледаме историята с Авраам, когато Бог поиска от него да пожертва Исак, сина на обещанието. Когато Авраам се подчини с вяра и святост на тази Божествена заповед, Исак зададе въпроса: „Къде е агнето?” Този въпрос беше отговорен по следния начин: „Бог ще промисли агне за Себе Си”. Когато вярата на Авраам е напълно изпитана, с благодарност той открива овен, като заместник на Исак.

Авраам нарече това място ЯХВЕ Ире, което на еврейски означава „ЯХВЕ ще промисли”. Бог не искаше да види външна проява от страна на Авраам, но вътрешно състояние на предаване, готовност да предаде своя възлюбен син, на грижата на Бога на завета.

В изпита на Авраам има серия от опитности на вяра, които предшестват някои от великите исторически моменти, когато Бог Бащата пожертва своя Син в заместничество за изкуплението на човека.

1. Според Божието обещание Исак беше единствения син, който беше обичан. Бог знаеше, разбираше и дори каза това на Авраам: „… единствения син, когото обичаш” (Битие 22:2). Но, също така Той обичаше Своя собствен, единствен Син. „Тъй като Бащата обича Сина” (Йоан 5:20). „Поради тази причина Отец ме обича, защото давам живота си, за да го взема обратно” (Йоан 10:17).

2. Авраам и Исак имаха една цел, да отидат да послужат и да се завърнат. „… ще послужим и ще се завърнем при теб” (Битие 22:5). Исус свидетелства, че Той и Бащата също са едно в плана за изкупление. „ Ако не върша делата на Своя Отец, не Ми вярвайте;  но ако ги върша, дори да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мен и Аз в Отца” (Йоан 10:37-38). „За да бъдат едно, както и ние сме едно” (Йоан 17:22). Исак носеше дървата, а Авраам ножа. Исус беше този, който носеше кръста, а Бащата смъртната присъда срещу греха.

3. Исак и баща му ходеха заедно (Битие 22:6). Те бяха съгласни не само да отидат там, но и относно пътя, по който трябваше да отидат. Затова Исус можеше да каже: „Аз съм пътят и истината, и животът; … Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, който пребъдва в Мене, върши Своите дела” (Йоан 14:6, 10).

4.  Вярата на Авраам свидетелства за това, което той разбираше, че само Бог може да осигури. „Бог ще осигури агне за Себе Си” (Битие 22:8), каза той на Исак. Йоан Кръстител можеше да посочи към Исус и да каже: „Ето Божия агнец, който взема греховете на света” (Йоан 1:29). Много години преди това вярата на Йов също можеше да свидетелства: „Аз знам, че Изкупителя ми е жив” (Йов 19:25).

5.  Исак позволи да бъде завързан от баща си (Битие 22:9). Той можеше да избяга, но не го направи. Вместо това, по всяка вероятност той помогна в изграждането на олтара. Исус каза: „… Бащата ме познава и аз Го познавам; аз давам живота си за овците … Никой не го взима от мен, но аз го давам доброволно” (Йоан 10:15, 18).

6. „На хълма Господен ще промисли” (Битие 22:14). Исус беше там за да наблюдава Авраамовото дело на вяра и можеше да свидетелства пред Израел, че: „Баща ви Авраам ликуваше, че ще види Моя ден; и го видя и се възрадва” (Йоан 8:56). Мория беше планината, на която това събитие се случи, което е мястото, където беше построен храма в Ерусалим, същия град, в който Исус беше разпнат, осигуряващ необходимото заместничество за нашето спасение. Като Божий агнец Той растеше в благосклонност пред Бог и хората. Като овен, света Го мразеше за Неговото свидетелство, че делата му са зли.