Съдържание Цялата книга на една страница

Глава четиридесет и четвърта – Завесата от фин лен

Изход 26:1

Мястото за пребиваване на Бог

 

В Пресветото място, върху умилостивилището, между двата херувима, Бог живееше всред Израел. Херувимите заемат най-високата позиция в йерархията на ангелите и изпълняват Божиите съдебни решения. На завесата, която беше пред ковчега и на завесата над ковчега също така имаше херувими. Някой даде име на тази завеса, наричайки я „мишкан”, което на еврейски означава „да пребивава”. Това беше мястото за пребиваване на Бог или скиния, както е наречена в Изход 26:6. Други хора казват, че това име се отнася за дъските. Думата е използвана за обитаването на колиба, палатка и дори храм.

goden_12

Тази завеса, с вплетен в нея артистичен проект на херувими покриваше Святото и Пресвето място, като оформяше подслоняващ балдахин за закрила. Не само, че Бог огради Себе Си с херувими, но също така Той снабди своя народ, който му служеше в Светото място със Своята закрила. Ще пребивавам в шатъра ти завинаги; Ще прибягна под покрива на твоите криле” (Псалм 61:4; 91:4).

В Откровение 7:15 се казва, че има голямо множество от всеки народ, племе и език пред трона. Те идват от голямата скръб и служат на Бог денем и нощем в Неговия храм (наос). Този, който седи на трона ще: „разпростре скинията си върху тях” или „ще пребивава между тях”.

Завесата беше направена от препреден лен от две части, които покриваха Святото и Пресвето място. Всяка част се състоеше от пет завеси, които бяха дълги 28 лакти и широки 4 лакти; те бяха зашити заедно. (един лакът се равнява на около 50 см.).

Двете части на завесата са като двете части на заповедите. Първите пет определят отговорностите на човека спрямо Бог и са свързани заедно с израза „Господ твоя Бог” (Изход 20:2). Можем да кажем, че те покриват и ограждат Пресветото място.

Вторият комплект от пет заповеди определя отговорността на хората един към друг и не съдържат фразата „Господ твоя Бог”. За тях може да кажем, че покриват Светото място.

Десет е числото за човешката отговорност. Оформяйки покрива с десет завеси Христос е представен като представящ Своя народ, като изпълняващ изискванията на закона и по този начин задоволяваше Бог и хората. Само Той обичаше Бог с цялото си сърце и ближния, както себе си.

Мястото, на което тези две части се срещаха над завесата, имаше 50 сини петлици, които бяха закачени до двете страни на завесата и съединени със златни куки. (Изход 26:5-6).

Числото 50 напомня за Светия Дух, който беше излят на Петдесятница, 50 дни след Неговото възнесение. Този Дух беше излят над него без мярка и е обещан на всички тези, които ще бъдат родени в Него.

Двете секции, които са свързани заедно представят Исус като такъв, който може да обедини съвършено изискванията на Бог и нуждите на човека.

Някои примери за това са Неговата непреклонна правда и велика нежност. Той беше безкомпромисен в своята верност към Своя Баща и пълен със състрадание към бедните грешници. Той беше строг в порицаването на злото и човешките традиции и в същото време нежен и търпелив към тези, които бяха невежи относно Него. Той представяше авторитета на своята Божественост и кротостта и смирението на човешката си природа.

Всички тези бяха свързани в Неговия живот точно както ленените завеси бяха свързани чрез сините петлици (небесна благодат) и златните куки (Божествена чистота).

По време на Неговия живот на земята много хора видяха Исус само като кожата от язовец, като нещо, което те не желаеха. Неговото присъствие откриваше тяхната слепота и закоравели сърца. То възбуждаше тяхната враждебност, тъй като те не можеха да видят отвъд своята гордост, те не можеха да видят съдебния авторитет на мишкан.

Но някои, чрез милостта и благодатта, които очакваха и които получиха „видяха славата Му като славата на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина” (Йоан 1:14).

Те го видяха като Божия правда (бялото), Господ на небето (синьо), Цар на царете, (мораво) и страдащия слуга (червено). При завесата белия цвят е споменат пръв и преобладава.

За да забележи тази завеса, човека трябваше да погледне нагоре, към Него, който сега е издигнат и „коронясан със слава и чест” (Евреи 2:7).

Вътре, свещеникът можеше да погледне нагоре и да види, че Бог беше „обърнал светската мъдрост в глупост … Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците” (1 Коринтяни 1:20, 25).

В Исая 5 пише за лозе, в което Бог търси добро грозде. Той обаче намира само такова, което не е добро. Той търсеше правда и правосъдие, но вместо това откри кръвопролитие и беди. От първите седем обявени горко, шест са отправени към Израел.

Горко на тези, които живеят за любов и богатство (Исая 5:8), които живеят поради любов към удоволствията (ст. 11), които живеят от любов към злото (ст. 18), които следват своите философии и теории (ст. 20), които следват своето его (ст. 21) и които покваряват правосъдието (ст. 23). Всяко едно то тези неща е прогресивна стъпка, която ги отдалечава от смирение и доверяващата се на Бог вяра.

В глава 6 на Исая се позволява да види неща, които са над него и той казва: „Видях Господ седнал на висок и издигнат престол”. След това той изговаря седмото „горко” над себе си: „Горко ми” (Исая 6:1, 5)

Заставайки в Божието присъствие и виждайки славата Му е опитност, която смирява човека. Това се случи с Исая и ще се случи и с нас също.

В естествената светлина на двора, ние можем да видим, да критикуваме и твърдо да посочваме злото, невежеството и грешките на другите.

В светлината на Божия Дух и Неговата слава над умилостивилището, ние виждаме не само нашите мръсни дрипи, но също така и праведното съвършенство на Този, в чието име сме застанали в Божието присъствие.