Съдържание Цялата книга на една страница

Глава четиридесет и трета – Завесата

Изход 26:31

Единственият път до бащата

 

Точно преди седмицата на мълчание, която прекара с приятелите си, Йов каза на съпругата си: „Само доброто ли ще приемаме от Бога, и да не приемаме и злото? Във всичко това Йов не съгреши с устните си” (Йов 2:10). В края на седмицата на мълчание, „Йов отвори устата си и прокле деня, в който беше роден” (Йов 3:1). „Защо не умрях при раждането” (ст. 3)? „Защо се дава светлина на човека, чийто път е скрит и Бог го е преградил” (ст. 23)?

В своята книга, Благовестието според Йов, Майк Мейсън споменава, че : „Един ден Бог дойде при Йов по начин, по който той не беше свикнал” и че „вярата и надеждата могат да достигнат до точка на отчаяние, което е героично, реалистично и даващо сила. То може да достигне до точка на импулсивност и готово да бъде лишено от чувствено и психологическо удоволствие, заради издържането на дълбока духовна истина”.

Исая също имаше подобна опитност. Въпреки че двамата живееха в различни времена и техните срещи бяха напълно различни изглежда, че крайния резултат беше един и същ. „Защото очите ми видяха Господ, Царя на силите” (Исая 6:5). Йов каза: „Но сега окото ми те вижда” (Йов 42:5).

Целта на пътуването през светилището е да се видят всичките Божии богатства, които са достъпни за нас чрез Христос. Вярата и надеждата, които са решителни, реалистични и неуморими, са необходима част от нашето пътешествие, както бяха за Йов и Исая.

goden_13

Влизайки през вратата в Святото място, отдясно виждаме малка маса с хляб и ливан върху нея. От ляво, срещу масата, има светилник със седем светила, който осветява помещението. Малко по нататък от тях има малък олтар за изгаряне на тамян, точно пред завесата. Завесата трябваше да бъде направена „с изкусно извезани херувими” (Изход 26:31). Тя беше направена точно според инструкциите (Изход 25:40; 26:30; 27:8).

Израза „дело на сръчен майстор” е използван само за завесата и за одеждите на първосвещеника (Изход 26:31; 28:6). Божествената мъдрост и умение бяха дадени на майстор, за да ги направи. Завесата сочеше към човешката природа на Христос, чийто живот също беше демонстрация на сръчните напътствия на Бащата. Белотата на чистия лен, сочеше към безгрешното човешко естество на Изкупителя, което беше преплетено в Божия тъкачен стан. В Него Божиите очи можеха да видят всяко от Своите съвършенства и това беше демонстрирано в живота на съвършено послушание. „Неговата пълнота доказа празнотата на човека” – пише Артър Пинк.

Когато Евреи 10:5 се казва: „Но приготвил си ми тяло”, това обръща вниманието ни, че Исус в плътта си, представен чрез тази прекрасна завеса, която беше направена от изкусен майстор, не беше опетнен с грях и затова ние сме насочени към Неговите съвършенства. Тези съвършенства могат да бъдат видени само от Бащата в Пресветото място. Затова четирите стълба, на които завесата беше окачена, бяха поставени зад нея, в Святото място. Завесата беше глас, който казва: „Не преминавай по нататък”. Херувимите на завесата представяха същото предупреждение, както те правеха на входа за Едемската градина. Там те пазеха Божиите съвършенства, и не позволяваха на човека да яде от Божия вечен живот, докато проблема с греха не е разрешен.

Свидетелството на Исусовия живот беше, че освен ако човека не е свят, безгрешен, без петно и съвършен, какъвто е Христос, той не може да влезе в Божието присъствие. Той не каза, че това е невъзможно, но че възможността или пътя беше откриван пред техните очи. „Аз съм пътя” (Йоан 14:6). Той изпълни всичките изисквания, които бяха необходими, за да задоволи Своя Баща и като наш Заместник прокара път за нас. Заместническата кръв, която беше внесена от първосвещеника отвъд завесата и попръскана на умилостивилището, сочеше към това.

Завесата, която беше раздрана отгоре до долу, когато Исус извика: „Свърши се!” (Йоан 19:30), обяви, че пътя към Бащата сега е известен. Сега пътят беше отворен за всички вярващи. Това не означава, че грешната плът може гордо да влезе в Божието присъствие. Завесата беше раздрана, но не премахната. Исус все още е пътя към Бащата и херувимите свидетелстват за Неговия съдебен авторитет, с който Той ще съди всеки един, за всяка дума, която е изговорил (Йоан 12:48).

Завесата беше направена от същия лен, от който бяха направени предишните две завеси и покрива. За завесата (Изход 26:31) цветовете са споменати първо, за да поставят ударението върху съвършената човешка природа на Исус, чрез когото човека може да влезе.

В описанието на покрива, белия препреден лен е споменат пръв (Изход 26:1) и преобладаваше, за да може да представи чистата Божественост на Исус, под която Божието присъствие щеше да пребивава.

Завесата беше окачена на четири колони, които бяха направени от акациево дърво и покрити със злато, отново сочещи към двете естества на Христос. Тези колони не бяха украсени на върха, като петте, които бяха на входа на Святото място.

Четирите евангелия разказват историята на пророчеството на Исая: „Че биде отсечен отсред земята на живите поради престъплението на Моите люде, върху които трябваше да падне ударът” (Исая 53:8).

Всяка колона имаше златна кука на върха си, която държеше завесата, за да бъде видима. Исус също беше поддържан от Бащата, отгоре когато беше на земята (Йоан 8:29). Четирите евангелия представят съвършенствата на Христос. В тях ние виждаме моравия цвят на Неговата царска титла; червения цвят на кръвта на страдащия слуга; белия цвят на правдата на Божия Син и синия на небесния Божий Син.

Тези колони бяха поставени в четири сребърни подложки, направени от същите пари за откупване, които бяха използвани при направата на поставките под дъските – откупа, който Израел заплати като отговор показващ, че са изкупения Божий народ.