Съдържание Цялата книга на една страница

Глава четиридесет и седма – Кожи от язовец

Изход 26:14

Покривалото на скромно смирение

 

Еврейската дума за язовец е „тахаш”, което е животно с козина, за което някои хора казват, че се отнася за антилопа. Други казват, то е член на семейството на делфините. Тези имат перки, но не и люспи и са смятани за нечисти, така че не бяха годни за скинията. Така или иначе, тези кожи на язовец представят Христос по начина, по който Той се представи пред хората.

В Езекиил 10:16 се казва, че тези кожи са били използвани за направата на сандали. Това сочи към скромността и смирението на Исус, но също така за силата и издръжливостта на характера Му.

goden_12

Тази външна обвивка не беше предназначена да показва светите съвършенства на Исус, които се виждаха от Бог представени чрез бялата завеса. Бог казва, че Той пребивава с еднаква благосклонност под покривалото на Христовата слава и правда, а също така и под дълбокото смирение, с което Той прие формата на човек. С примирителната жертва беше предадена същата вест. Съвършено прощение не означава съвършена святост за грешния човек, въпреки че връзката му с Бог е била възстановена.

Аз мисля, че Бог представи Исус с кожа на язовец, за да Го видим като смирен и достъпен. Пред хората Той нямаше репутация, беше роден в ясла, в незначителния Назарет и работеше като дърводелец. „А този не знаем от къде е” (Йоан 9:29).

Исая 53 Го представя като: „Нямаше благообразие, за да гледаме… Беше презрян и отхвърлен от хората, човек на скърби и навикнал на печал, от когото хората отвръщат лицето си. Той беше презрян, а ние не Го счетохме”.

В какъв огромен контраст Го представя Бог пред хората само в четирите различни пласта, които покриваха Неговото място за пребиваване на земята! Колко пророческо е това представяне!

Той беше съвършената правда на Бог, в която Божията светлина, намираща се над умилостивилището, щеше да пребивава между грешниците.

Също така Исус беше мястото за среща, между всичко замърсено от греха на земята и безгрешното небесно съвършенство.

След това Той беше представен като изкупителя, който щеше да замени себе си с грешния човек и щеше да поведе своя изкупен народ към възстановената правда.

Затова не трябва да се изненадваме, че Бог Го представя като скромен, смирен, достъпен и в същото време с издръжлива сила.

Може ли някой да представи модел и по-добър начин, отколкото това, което Бог избра да направи чрез вяра в Своя Син? Какво може да представи по-добре степента на Божията любов, Неговата слава, Неговата благодат и милост, неговата сила над сили и господства, и в контраст с това да представи степента на нашето греховно естество, като ни остава да бъдем свободни, морални агенти, които са създадени по Неговия образ, да отговорим на Неговата покана, и да Му позволим да бъде Господар на живота ни?

Моделът на скинията е бил представен пред нас дълго време. Наш избор е да пренебрегваме неговата вест на много обширно и сбито представяне на личността и делото на Христос.

Бог беше поверил на Исус:1) делото на сътворението и неговото поддържане; 2)славата на името Си; 3) честта на закона Си; 4) изкуплението на човека; 5) изпращането на Светия Дух. Това смирение, всред другите характеристики е, което го направи годен за тези. В него нямаше мисъл да постави себе си над Божия трон, както гордостта на Луцифер желаеше.

Както няма размери за направата на външните две покривала, също така няма размер за необходимостта от смирение за тези, на които тези неща са поверени сега. Хората на вярата са настойници на творението, на тях е поверена Божията слава, честа на закона и пребиваването на Духа на Христос в тях. Колко малко разбираме от това!

В Марк 10:35 двама от апостолите дойдоха при Исус с въпроса: „Учителю, желаем да сториш това, което ти поискаме.”

Може би те си спомняха това, което Исус беше казал: „ако двама от вас се съгласят на земята за каквото и да било нещо, което да поискат, ще им бъде дадено от Отца Ми, Който е на небесата” (Матей 18:19).

Те поискаха да бъдат близо до силата и славата на Исус. Позволи ни да седнем в твоята слава, един от дясно ти, а другия от ляво.

Това е прекрасно желание. Всеки един от нас трябва да иска тази близост. Но Исус им отговори, казвайки, че те не знаят какво искат.

Исус говори нежно на нашето невежество. Близостта до него изисква пиенето от две чаши – чашата на Неговото благословение (1 Коринтяни 10:16), която всеки от нас харесва и чашата на Неговото страдание, която всеки от нас иска да избегне. Желанието да бъдем важни, щастливи, святи и пр. обикновено има себелюбие в сърцето си.

Чашата, която Христос изпи в Гетсимания, отне проклятието на Божия гняв срещу нашия грях, но не и страдание. Нашата Гетсимания все още изисква смиреното предаване на нашата воля като част от живота на близост, слава и сила. Семето трябва да падне в земята и да умре, за да може да произведе нов живот.

Когато Исус ги попита дали могат да пият тази чаша, те казаха, че могат (ст. 39). Исус прие обещанието им, въпреки че знаеше, че всички те ще Го изоставят. Щеше да бъде по истинско да кажат: „Ние вярваме, че ще можем, но нашето неверие се нуждае от Твоята помощ, за да може да изпием тази чаша.”

Ревността на останалите апостоли ни показва, че те също не бяха готови за това, което беше пред тях, както двамата апостоли. Колко често търсенето на святост се превръща в позиция за спор и деление?

Единственото нещо, което те бяха видели в Исус беше техния собствен образ. Колко малко разбираха те останалите покривала в скинията! Смирения образ на язовските кожи, беше поставил завеса пред очите им за мишкан, (светостта) на Исус.