Съдържание Цялата книга на една страница

Глава четиридесет и девета – Хлябът на присъствието

Левит 24:5-9

 Хляб на лица

(На еврейски)

 

При олтара виждаме Исус в завършеното дело на изкупление. Там в своето смирение Той осигури за всеки вярващ, чрез вечен завет, способността „…да ви пази от препъване, и да ви постави непорочни в радост пред Своята слава” (Юда 1:24).

В хлебната жертва при олтара виждаме Исус в своето смирение, смлян чрез делото си в целия си живот на любов и служба за човека. Там фино смляно брашно свидетелстваше за Неговите изпити, дълбока скръб, изкушения и отхвърляне от хората, заради греха и закоравяването на сърцата. Тези страдания не Го направиха по-съвършен, но показаха нагледно Неговото съвършенство.

В хляба на присъствието, върху масата ние Го виждаме в славата на възкресението, като спомен пред Бог, представящ Своя народ. Като такъв Той е съдържанието за възстановеното общуване с Бог.

Първоначалната съботна почивка беше унищожена от човека с падането му в грях. Но тук, при масата, Бог уверява народа Си, чрез вечен завет, че почивката ще бъде възстановена. За това свидетелстваше безквасния хляб, който трябваше да бъде сменян всяка събота (Левит 24:8-9). За синовете на Израел това е вечен завет. Всяка събота е паметник за почивката, която ще бъде установена. Въпреки че хляба се сменяше, той винаги оставаше пред Божието присъствие.

Същото фино брашно, което беше използвано за хляба в хлебната жертва, беше използвано за направата на тези хлябове. Тези хлябове бяха еднакви по размер, свидетелстващи, че пред Бог народа му е представен еднакво. Хлябовете бяха надупчени, както Христос беше пронизан.

goden_14

Всеки от дванадесетте хляба беше направен от 2 ефи брашно. Това беше двойна порция от маната, която им беше давана. Тук имаше две части храна, една за Бог и една за човека.

Две ефи се равняват на около 10.7 литра брашно. Ако днес една машина за правене на хляб използва 1.2 литра брашно, за да направи 0.6 кг.  подквасен хляб, тогава всеки хляб на тази трапеза е тежал около 3.2 кг.

Може би Бог се е присъединил към Аарон и двамата му сина, за да яде от обилния хляб с тях, както направи с Авраам (Битие 18:8).

В Левит 24:8-9 се казва, че този хляб е бил консумиран от свещениците в Святото място, в Божието присъствие. Така че този хляб не беше само за удоволствие на Бащата, но също така и за тези, които идват в Неговото присъствие.

Исус също така беше наслада за Бог и човека. По време на кръщението на Исус Бащата говори за Сина Си като такъв, в когото е „моето благоволение” (Лука 3:22). В Исая 42:1 е пророкувано за Него като за „Моя избраник, в когото благоволи душата Ми”. Състоянието на нашето сърце и ум е това, което може да предизвика това благоволение в нас. Възкресеният Исус храната на нашето задоволство ли е? Изглежда, че съществува безкраен списък от други неща, които се конкурират с Него. Вината за нашия глад за Бог, никога няма да бъде, поради това че Бог не е осигурил храна!  

Павел пише на коринтяните относно Божията трапеза (1 Коринтяни 10:21) и за Господната вечеря (1 Коринтяни 11:20). И двете са Негови. Първата показва при кого идваме и как идваме. Вечерята представя причината, поради която идваме. Подобно е и с масата с присъствените хлябове. Масата представя Исус като поддържащ нашата връзка. Хлябът представя съдържанието на нашата връзка. Нашата връзка с Исус съдържателна и възхитителна ли е?

Чистият ливан е направен от много бяла смола. Той беше поставен на всеки ред (Левит24:7) от хляб, за да представи аромата и чистотата на характера, който се вижда във всичките Му дела, действия и мисли. Той беше такъв не защото беше отделен от всички грешни хора. Това беше демонстрация на Неговото безгрешно естество.

В сърцето му нямаше недоверие или недоволство спрямо Бог. Той не притежаваше колебливи намерения, Той не казваше едно нещо и не правеше друго. Всичко беше спонтанна изява на Неговата личност. Неговите пътища бяха бели и прави като ливана. Това, което Исус понесе беше представено от финото брашно. Характерът, който Той представи, беше представен от чистия ливан. На тези двете, Божиите очи се наслаждаваха.

Златните лъжици бяха за носенето на около половин шепа ливан.

Съдовете (Изход 25:29) бяха за изливането на жертвите на възлияние. „В светилището да изливаш силно питие за възлияние на Господ” (Числа 28:7). Когато израилтянин донесеше жертва за всеизгаряне с хлебна жертва и жертва на възлияние, те бяха донасяни при жертвения олтар и жертвата на възлияние беше изливана на олтара, за да изрази сърдечното съгласие на жертващия с всичко, което той виждаше на олтара.

Когато свещеникът принасяше жертва на всеизгаряне и хлебна жертва в събота, на новолуние и определените празници за целия Израел, придружаващата ги жертва на възлияние беше принесена в Светото място като доказателство за Божието приемане на жертвата.

Съдовете бяха направени от чисто злато и бяха обикновени съдове за храна. Някои хора смятат, че тези съдове са били поставяни на масата между двете корони.

В продължение на шест дни те бяха неми свидетели, че на седмия ден хляба на масата ще бъде поставен върху тях.

Съдът на ханаанката беше празен, но тя дойде, защото вярваше че ще бъде нахранена и Исус й отговори: „О жено твоята вяра е голяма. Нека ти бъде според желанието” (Матей 15:28).  Има хляб в небето и този хляб е Исус, хлябът на живота.