Съдържание Цялата книга на една страница

Глава четиридесет и втора – Вратата

Изход 26:36

От съд към слава

 

Осем дни след раждането на Йоан Кръстител, говора на Захария се възобновява и той изговаря едно удивително пророчество, казвайки, че целта на Йоан ще бъде да подготви пътя за Христос.

„За да дадеш на Неговия народ да познае спасение чрез прощаване греховете им, поради съкровеното милосърдие на нашия Бог, с което ще ни посети зора отгоре,  за да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира” (Лука 1:77-79).

След съдбоносното решение да ядат от забраненото дърво, херувимите охраняваха входа към дървото на живота. Човекът беше изгонен от мястото, където беше говорил с Бог. Поради греха си, сега човека ходеше в тъмнина, страх и смърт. Бидейки извън откриващата светлина на Божието присъствие, той обичаше това място и се страхуваше от него.

От този ден жертвите на животни му напомняха за неговата нужда от заместник, сочещи към историческото събитие, за което Захария пророкува и за което Симеон прибавя:

„Защото очите ми видяха спасението … светлина на откровение за народите” (Лука 2:30-32).

В устройството на светилището на Мойсей беше открито много повече за този идващ Изкупител. То също така имаш вход, който сочеше на изток, както входа на Едемската градина, но този вход не беше охраняван от херувими. Тук виждаме един привлекателен вход. Той беше предназначен да привлича хората, за да се радват на благодатта, която беше осигурена.

Тук виждаме пълнотата на Изкупителя представена в тип, илюстрираща чрез детайлите всичко, което Той щеше да извърши, за да възстанови разрушената връзка между човека и Бог. Той, светлината на света, щеше да осияе в тъмнината на човешкото невежество и щеше да открие пътя обратно към присъствието на Божия мир.

Човекът не беше предназначен да бъде само наблюдател на осигуреното от Бог при олтара. Той беше предназначен да участва във всичките привилегии и отговорности. Умиването при умивалника представя съвета и инструкциите, които бяха необходими за подготовка, за влизане през следващата врата.

Вратата беше десет на десет лакътя, или около пет на пет метра, два пъти по-висока от входа на двора, но и два пътиgoden_12 по-тясна. Силата на греха над нас е отнета при олтара. Нашата идея за светостта е стеснена, а нашата идея за чистотата и светостта на Бог са увлечени от умивалника. Въпреки че площта на двата входа е същата, нашия фокус е преместен от плътското до нас, към славните съвършенства над нас.

Вратата е направена от същия препреден бял лен и цветове, както първата врата. Същата еврейска дума е използвана за бебето, което е изтъкано и оформено в утробата на майка си в Псалм 139:13, 15, и това бебе е предназначено да бъде място за пребиваване на Бог, което никой човек няма правото да унищожи или разруши.

Втората врата затваря двора, но осигурява вход на свещениците за служба в Светото място. Одеждите на първосвещеника бяха направени от същия материал и цветове, както вратата. В тези одежди той беше човешка скиния, място за пребиваване на ЯХВЕ, свято място, което е осветено от Неговото присъствие.

Грешникът е в безопасност, ходейки където и да е на земята, но влизането в Светото място беше позволено само за тези, които са облечени с изкупителната благодат. Както скинията беше тип на Христос, така тази врата ни напомня, че само през Него може да се влезе в Божието присъствие.

Петте колони, които поддържаха завесата ни казват, че тя е подържана от благодат. Те бяха направени от акациево дърво покрито със злато; Христовата човешка природа покрита с Неговата Божественост. Петте колони имаха корони от орнаменти на върха си, отразявайки слава и чест, което е свидетелството на петте писатели на писмата, Павел, Петър, Йоан, Яков и Юда.

Те свидетелстват, че има корона, която е нетленна (1 Коринтяни 9:25) за тези, които отмахват кваса на гордост, лицемерие и законничество.

Съществува корона на радост (1 Солунци 2:19) за тези, които чрез живота и свидетелството си придобиват хора, които да вярват в благовестието.

Съществува корона на правда (2 Тимотей 4:8) за тези, които живеят свят живот, докато с нетърпение очакват завръщането Му.

Съществува корона на живот (Яков 1:12) за тези, които са верни в свидетелстването и живота си, като истинско потвърждение за благовестието.

Съществува корона на слава (1 Петрово 5:4) за тези които пасат Божието стадо, като се грижат за него и го напътстват.

Терминът стълбове е приложен за Яков, Петър и Йоан, които поддържаха и подпомагаха Варнава и Павел (Галатяни 2:9). В Откровение 3:12 победителите са направени стълбове „в храма (наос) на Моя Бог”.

Подложките под колоните бяха направени от бронз, тип на присъда, което показва, че независимо от привилигированата позиция, съществува все още съд над нас, над нашите действия и мотиви. Помазаните за Бог все още се нуждаят от промяна. Ако устоим ние също ще царуваме с Него.

Ако „светиите ще съдят света” (1 Коринтяни 6:2) и „ангелите” (1 Коринтяни 6:4), не трябва ли да се научим как да отсъждаме между себе си? „Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени” (1 Коринтяни 11:31)? Повече от написаното от тези пет автори се занимава с поправяне, порицаване и увещание.

Това служи за непрекъснато напомняне, че Исус, към когото тази врата сочи и чрез когото влизаме в Святото място, стоеше на мястото на подсъдим и понесе кръста вместо нас. В същото време Той беше светилището, в което пребиваваше Божието присъствие и палатката, в която Той живееше, за да бъде място за среща между Бог и човека. Извън тази метафора дори вярващия не може да принесе нещо, което Бог може да приеме. Затова благодарим на Бащата в името на нашия Господ, Исус Христос.