Съдържание Цялата книга на една страница

Глава четиридесета – Пари за изкупление

Изход 30:11-16

Признаване на собственост

 

Разделяйки се с умивалника и приближавайки се към светилището на скинията, забелязваме, че под дъските има много сребро, около пет тона.

Изход е книга, която говори за изкупление. В Египет Израел беше народ в робство и имаше нужда от изкупление и според Божието обещание дадено на Авраам, това изкупление започна да се осъществява, когато Мойсей се завърна в Египет. Откупуването на изкупения ставаше със заплащането на цена. В този случай средството за изкупление е кръвта на агнето, която беше поставена на стълбовете на вратите на къщите и Божието обещание: „когато видя кръвта ще ви подмина” (Изход 12:13). Кръвта беше използвана като илюстрация за живота на Изкупителя. Когато Бог види това приложено за нашия живот, Неговата присъда отминава.

В историята на Израел виждаме величието и силата на Изкупителя, когато ги преведе през морето. От едната му страна те бяха погребани с Него в смърт, а от другата – възкръснаха с Него за нов живот. Тук виждаме привилегията на изкупените, които служат на Бог, пеещи песента на Мойсей. „В милостта Си, си водил народа, който си изкупил”. При планината Хорив (Изход 33:6) виждаме задължението на изкупените, послушни на Бог, когато Той изговори пред тях условията на Своя завет на изкупление и го ратифицира с жертва и попръскване с кръв. Приемането на завета беше завършено с хранене на върха на планината с което се отпразнува тази нова връзка (Изход 24:11).

До този момент за Израел всичко беше осигурено от Бог. В Изход 30:11 Бог изискваше отговор от тези, които беше изкупил. Израел не беше изкупен, за да може да прави, каквото си иска. Сега Израел трябваше да плати откуп. Защо беше необходим този втори откуп? Липсваше ли нещо на първия? Този откуп беше свързан с преброяването на Израел.

В книгата Числа това е обяснено. (Вижте главата Определяне на отговорностите). Това преброяване беше относно собствеността над народа. Овчарят преброява овците си, защото те са негови.

След като Бог беше изкупил тези хора, Той ги притежаваше и затова имаше правото да определи как те ще Му служат.

В Данаил 5:26 Бог казва на Валтасар, че е „преброил дните на царството му и го е свършил”. В Данаил 4:25 Бог изпрати вест на Навуходоносор. „да бъдеш изгонен измежду хората, жилището ти да бъде с полските животни, да ядеш трева като говедата и да те мокри небесната роса, и да минат над тебе седем времена, докато познаеш, че Всевишният владее в царството на хората и го дава, на когото иска.” Бог пази правата си.

Така че когато Давид преброи Израел 1 Летописи 21:1-4, той извърши това, което принадлежеше само на Бог, собственикът на Израел.

Като Изкупител на Израел Бог имаше правото не само да ги преброи, но, правейки това, Той имаше правото да определи къде да бъде настанено всяко племе, реда на пътуване, точните детайли на скинията, кой къде ще служи и всеки друг детайл.

В Изход 12 се казва, че Израел е изкупен с кръв. В Изход 30 Израел признава своята собственост над тях като Негов преброен народ. Тези пари са наречени дар за Бог.

Всеки израилтянин над 20-годишна възраст трябваше да плати откуп за себе си от половин сикъл или 10 гери. Като че ли Израел плащаше първия си десятък, давайки на Бог част от това, което беше получил от Него. Десет е числото на отговорност и тук те я научаваха чрез лична опитност.

Така че Израел не купуваше своето изкупление. Това вече беше осигурено. Те признаваха своята отговорност като един, който е притежаван.

По-малко от десет гери не е достатъчно, както и пазенето на девет заповеди не е достатъчно. Законът беше напълно осъществен в живота на Изкупителя. Исус плати десетте гери вместо човека.

godenn_11

Това трябваше да стане в зависимост от сикъла на Светилището, което означава, че Исус беше премерен според Божия стандарт.

Изискваният откуп беше един и същи, както за бедния, така и за богатия, тъй като изкуплението не е според собствената възможност, позиция, богатство или бедност. Великият пророк и апостол също се нуждаят от същото изкупление, и трябва да бъдат покрити от същата кръв, както и най-бедния израилтянин.

Парите за този откуп осигуриха основата за дъските и колоните на скинията (Изход 38:24-31). Това беше мястото за почивка на Божието присъствие, което беше всред Неговия народ. (Сивото в дясната долна част и под колоните).

Неговото присъствие беше основано на тяхното изкупление и изкупените осигуриха място за Него.

В двора, хората трябваше да гледат нагоре, за да видят сребърната обвивка на върха на стълбовете и сребърните пръти, които свидетелстваха за тяхната нужда от изкупление. Вътре в светилището, Божието присъствие почиваше върху сребърните подложки, които свидетелстваха за неговото задоволство от изкуплението.

„То беше паметник на Израел пред Бог. То беше трайно свидетелство пред Бог, че цената е била платена. Може би на хората е трудно да разберат, но паметника беше там, дори както на нас днес ни е трудно да разберем нашето изкупление в спомена на Неговата трапеза” – казва Артър Пинк.

Както от Израел се изискваше да признаят своите отговорности като Божий народ, също така нашия живот трябва да представи доказателствата, че ние не сме свои си, но принадлежим на верен Изкупител  –  Исус Христос.

Бог не е благосклонен диктатор. Той пребивава в нас, когато Го поканим, така че трябва да приготвим място за Него. Трябва да платя откупа, за да направя сърцето си място за Неговия трон.