Съдържание Цялата книга на една страница

Глава тринадесета – За нас, които повярвахме

Евреи 4:3

 Да влезем в почивката на Неговата правда

 

Човек трябва да има висока представа за Бог, за да може да Му вярва и да Му се доверява. Самозалъгване и собствени мнения не ни квалифицират за влизане през вратата. Те не могат да ни успокоят. Но Божиите обещания и дарове могат.

Докато Божиите дарове могат да бъдат приложени, чрез силата на волята, Божиите обещания са приложими само чрез делото на доверяваща се вяра. Както волята, така и вярата са необходими за функционалния християнски живот. Пишейки първото си писмо до Солунците (5:13-22), Павел споменава различни задължения и поведения, като и двете трябва да бъдат опериращи.

„Живейте в мир помежду си. … увещавайте онези, които постъпват нередно, насърчавайте малодушните, поддържайте слабите, бъдете търпеливи към всички. Внимавайте никой да не връща на никого зло за зло, а винаги търсете… Винаги се радвайте. Непрестанно се молете. За всичко благодарете… Духа не угасвайте. Пророчества не презирайте. Всичко изпитвайте, дръжте доброто. Въздържайте се от всякакво зло.”

Когато волята или вярата или и двете отсъстват списъка изглежда много по-различно: неморалност, нечистота, сладострастие, идолопоклонство, магьосничество, враждебност, борби, ревност, изяви на гняв и пр. са споменати в Галатяни 5:19-21.

Исая вижда нуждата от воля и доверие, като средства за влизане в мястото на почивка. В Исая 30:15 той обобщава нещата:

 

„Чрез завръщане и почивка ще се избавите,
в безмълвие и увереност ще бъде силата ви;
но вие не искахте това;”

 

Покаянието е дело на волята извършено от благодатта на доверие.

Милионите, които напуснаха Египет, не успяха да получат Божия дар, чрез делото на волята или Божиите обещания, чрез делото на вярата, или и двете.

Само двама от тези, които бяха над 20-годишна възраст прекосиха река Йордан в обещанията на Бог. „Но словото, което те чуха, не ги ползва, понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха” (Евреи 4:2).

Сърцата на хората са като четирите вида почва, за които Исус говори в Матей 13:4-8. Съществува твърдата почна на пътя, която е бразда без растения. Също така се споменава за камениста почва, без дълбочина за корените, за да могат да намерят вода и храна за растеж. Съществува почва, която изобилства с конкуренцията на плевели и тръни, които предизвикват борба за оцеляване. Също така срещаме и добрата почва с достатъчно минерали за растеж, които произвеждат добра реколта. Божието Слово в човешкото сърце е като семе, което зависи от състоянието на душата и конкуренцията на плевелите.

Бог оценява Словото Си. „Той помни завета Си завинаги; словото което е заповядал за хиляда поколения” (Псалм 105:8). Починете си в него.

След като влезем през вратата, Неговото Слово е това, което трябва да вярваме и според което трябва да действаме. То е доказало, че можем да му се доверим.

Сърцето, което е предало себе си, за да бъде изследвано от Божието Слово и Дух, неговите разпознати и осъдени мисли и намерения, не всякога ще бърка и живее в неверие, но ще бъде успокоено и променено.

Предупреждението в Евреи 3:10 „те винаги грешат в сърцата си”, не трябва да бъде моята ежедневна опитност.

Помислете относно пророческото минало, което Христос изпълни в живота си, като доказателство, че Той познава бъдещето и може да го предскаже с пълна точност. Помислете за обещанията, които Той е направил за нас, вярващи на думите в Йоан 14:2-3, 6:

 

„В дома на Моя Отец има много обиталища … защото отивам да ви приготвя място.”

„Пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че, където съм Аз, да бъдете и вие.”

„Аз съм пътят и истината, и живота”

 

Какъв контраст с теорията, че сме произлезли от серия от случайни обстоятелства!

В Лука 22:24 започва описанието на едно насърчително събитие за всеки вярващ, който е влязъл през вратата в Неговите обещания чрез вяра и преднамерено използва даровете.

Исус казва, че един от тях ще го предаде, което поражда разискване между тях, за това кой е най-голям. Исус добавя към тази дискусия, като насочва умовете им, към много по-важен въпрос, който заплашва тяхната свобода.

Той казва на Петър: „Симоне, Симоне, ето, Сатана ви изиска всички, за да ви пресее като жито; но Аз се молих за тебе, (времето на глагола посочва че става въпрос за един човек) да не отслабне твоята вяра” (ст. 31-32).

Петър настоява, че е готов за затвор и смърт, на което Исус отговаря, че Петър ще отрече три пъти, че Го познава.

Същият този Петър се отрече от Христос три пъти и той плака горчиво за своя неуспех, да живее според приетите и разбрани от него отговорности, което се разбира от изпиването на чашата на Новия завет, който Исус им предложи. Но Исус се беше молил, вярата на Петър да не отслабне.

Плътския Петър съгреши. Неговата плът, както плътта на останалата част от човечеството съгреши. Но вярата на Петър беше запазена, за вечно свидетелство.

Обърнете внимание на въведителните думи в първото писмо на Петър:

  • „По предузнанието на Бога Отца,” (ст. 2).
  • „Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда” (ст. 3). Това е нашето минало избиране.
  • „за наследство – нетленно, неоскверняемо и което не повяхва, запазено на небесата” (ст. 4). Това е нашето бъдещо прославяне.
  • „ които с Божията сила сте пазени чрез вяра” (ст. 5). Това е нашето настоящо освещение.

На посредническата молитва на Исус беше отговорено. Петър не беше предаден от Божията запазваща сила. Неговият живот стана изпълнение на двете, дара и обещанието. Чрез вяра, влезте през вратата в почивката.