Съдържание Цялата книга на една страница

Глава тридесет и шеста – Исус нашият умивалник

Матей 9:4

 Той знае какво има в човека

 

Измиването при умивалника е обявено като вечен закон (Изход 30:21). За Израел също се казва, че ще бъде завинаги народ пред Бог (Еремия 31:36). След като Израел все още съществува като народ всред народите, тогава това измиване пред умивалника трябва все още да е в сила.

Божието слово все още е източник на поучение (2 Тимотей 3:16). То все още издирва мислите на сърцето (Евреи 4:12). Вярата все още идва чрез чуване на Божието Слово (Римляни 10:17). То все още има творческа мощ, както когато Той каза „Да бъде” и „стана” (Битие 1:3). Исус каза: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде” (Йоан 15:7). Това може да бъде разбрано и като казващо, че ако нещото не съществува, то ще бъде направено за вас (или извикано в съществуване).

При празнуването на пасхата:

„И когато беше в Ерусалим, на пасхата през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше.

Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци, и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше що има в човека.” (Йоан 2:23-25).

Много повярваха в Него и Го последваха, докато Той не им вярваше. Той знаеше защо повечето от тях Го следваха.

Има вяра, на която Исус не отговаря и към която Той е странно безмълвен. Тъй като Той знаеше това, което е в тях. Това качество на разпознаване охарактеризира живота на Исус. Той привлича хората и след това ги разделя (Лука 12:51).

Никой човек не може да бъде неискрен за дълго време в присъствието на Бог. Исус прониква през всяка маскировка. В живота си той демонстрира възможността да говори, различава и практикува истината, но много хора не искаха да бъдат осветени от нея. В присъствието на Христос никой не лъжеше. Дълбочините на човешките сърца бяха открити. „Защото от онова, което препълва сърцето говорят устата” (Матей 12:34).

Важно е да забележим разпознаващата ни сила на Исус, защото тя вдъхновява послушание и ни напътства да търсим ръководство в областта на вярата. Тази вяра не е само началото на нов живот, но също така и подпомагащата сила, чрез която Исус достига до корените на живота ми.

Позитивизмът не може да разреши въпроса за греха, така че е важно да не се отдаваме на човешки философии; те са напълно незадоволителни.

Елате близко при Исус, който единствен знае това, което се намира в човешкото сърце. Той познава нашата наследственост, нашите недъзи, силата на нашите обстоятелства, и познавайки всичко, Той взема под внимание всичко, както никой друг.

Божията любов не е основана на невежество, както нашата. Ние предпочитаме хората да останат невежи относно някои сфери от нашия живот. С Исус обаче, Той е основан на пълно познание. Той знае нашето състояние, дори познава целия ни живот преди да дойдем при Него за спасение; всичките пречки в живота ни и неверие, за които ние се страхуваме да говорим. Това са неща като отхвърляне, унижение, страдание, болка и смърт.

Той знае по-добре от нас, че когато бяхме грешници, Христос умря за нас” (Римляни 5:8). Той оценява всичко в пълната му морална или духовна оценка. Той ни познава съвършено и действа в нас, но според Неговата вечна благодат, както Той я представя видимо чрез жертвения олтар.

В случая с паралитика Исус каза: „Греховете ти са простени” (Матей 9:2). Управниците на народа, когато чуха това помислиха, че то е богохулство. Познавайки сърцата им, Исус им отговори: „Защо мислите зло в сърцата си?” (ст. 4).

В Матей 22:18 Исус беше запитан относно даване на Цезар. Той разбра злото и каза: „Защо ме изпитвате лицемери?”

Представяте ли си изненадата, пред която хората описани в Матей 7:21 бяха изправени? Те имаха изключително успешна служба, пророкуваха и изгонваха бесове, казваха, Господи, Господи, и вършеха много чудеса. Шокиращо е за тях да чуят думите на Исус: „Вие, които вършите беззаконие.” Истината не може да бъде измервана чрез успех.

Как тогава изглежда вярата, която Исус търси в човека и на която той отговаря

Това е вяра, която е привлечена от жаждата и глада за Божиите истини (Матей 5:6).

Това е вяра, която различава контраста между святите Божии стандарти и нашето състояние. Плътското желание на сърцето е „измамливо повече от всичко; кой може да го познае” (Еремия 17:9)?

Това е вяра, която предизвиква убеждение за грях, и изразява скръб за греха, а не само за последиците от греха. Павел можеше да каже: „Окаян аз човек. Кой ще ме освободи от това тяло на смъртта” (Римляни 7:24)?

Вярата ни помага да осъзнаем нашата празнота, слабост, нужда и недостатъчност. Той осигурява тези според Своите богатства (Ефесяни 3:16).

Вяра, която ни принуждава да се предадем на Христос, Който може да осигури средствата за нуждите в живота ни, които са предизвикани от греха.

 

„За да познаете, каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното от Него наследство, и колко превъзходно велика е силата Му към нас вярващите” (Ефесяни 1:18-19).

 

Това е вяра, която вярва.

„Чрез завръщане (при мене) и почиване (в мене) ще се избавите, в безмълвие и увереност ще бъде, силата ви” (Исая 30:15) AMP.

Исус отговаря на вяра, която работи чрез любов; вяра, която отговаря на Неговия призив в непрекъснато увеличаващо се разбиране на Неговата воля.