Съдържание Цялата книга на една страница

Глава тридесет и четвърта – Умивалникът

Изход 30:18-21; 38:8

Нещо кръгло

(на еврейски)

 

Когато изляза от стана на Израел и вляза през входа на скинията, чрез вяра в Божията правда, пред себе си ще видя великото дело на благодат. Там ще се идентифицирам с нашия заместник на олтара, напълно разкрит и напълно погълнат от огъня. Там ще видя пълно приемане, пълно изкупление, пълно помиряване и пълен мир. Ще видя Божията омраза към греха и Неговата присъда над него, а Бог ще види живота, който е представен чрез кръвта и ще бъде задоволен от това.

След като всичко това ми е вменено, аз съм свободен да продължа пътя си към Светото място, където пребивава Божието присъствие.

Сега чувствам, че трябва да задам същия въпрос, който пророк Михей зададе:

„С какво да дойда пред Господа, и се поклоня пред Всевишния Бог? Да дойда ли пред Него с всеизгаряния, с едногодишни телци? Ще благоволи ли Господ в хиляди овни, Или в десетки хиляди реки от масло? Да дам ли първородния си за престъплението си, плода на утробата си за греха на душата си?” (Михей 6:6-7).

Той продължава, като отговаря на въпроса си:

„Той ти е показал, човече, що е доброто; И какво иска Господ от тебе Освен да вършиш праведното, да обичаш милост, и да ходиш смирено със своя Бог?” (Михей 6:8).

Сега искам да задам същия въпрос, който Мария зададе на ангела: „Как може да стане това…? Как може това правосъдие, любов, добрина и смирение да бъдат родени в мен? Как може моята грешна плът да роди нещо, което е свято, праведно и добро?

Изкупителят, Исус от олтара има отговор на този въпрос. Светият Дух „ще вземе от мен и ще го открие във вас” (Йоан 16:14). По прекрасен начин той може да вземе това, което Исус притежава и да го извика в съществуване в нашия живот.  Това продължително дело, което следва изкуплението е наречено освещение. Качествата от живота на Исус са придадени на нас. Ние ставаме съучастници в Неговата съвършена святост, търпение, любов, вяра и чистота. Исус е оформен в нас. Всички негови съвършенства са ни дадени напълно. Той не ни дава способността да произведем святост като Неговата чрез непрекъснат, бавен процес, но Неговата святост в нас става видима. Исус е повече, отколкото пример, който трябва да следваме. Неговият живот става наш.

Изкуплението при олтара е последвано от освещение при умивалника. Както Исус каза: „Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист…” (Йоан 13:10). Изкъпването сочи към изкуплението, а умиването на нозете към освещението.

Павел използва различна илюстрация, когато посочва това на Ефесяните. „… Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез словото” (Ефесяни 5:25-26). Първо Той предаде Себе Си. Това е нашето изкупление, което ни осигурява нашата позиция в Христос. След това, Той уми църквата с вода, чрез словото Си. Това е освещение, което ни казва, че нашето състояние е това, което го изисква.

Казано ни е, че: „Този, Който започна доброто дело във вас, ще го довърши до деня на Исус Христос” (Филипяни 1:6). Затова съществува нуждата от „изработване на спасението със страх и трепет” (Филипяни 2:12).

Ако трябва да бъдем привлечени близо до Бог в Светото място и да се занимаваме с Божиите святи неща, тогава Божието слово е това, което трябва да извърши делото.

Започвайки своето евангелия Йоан казва: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог. То в начало беше у Бог” (Йоан 1:1-2). „И Словото стана плът и пребиваваше всред нас” (Йоан 1:14). Това Слово дойде не само, за да ни изкупи при олтара, но също така да ни освети при умивалника. Там, където олтара използва кръв за очистване, умивалника използва вода, тип за Исус, който ни умива със Словото Си.

В Римляни 12:2 четем: „Не се съобразявайте с тоя век, но преобразявайте се чрез обновяването на ума си” (Римляни 12:2). Същата дума е използвана за Исус, когато Той беше „преобразен пред тях” на планината на преображението (Матей 17:2). Тя означава „метаморфоза” – промяна от гъсеница в пеперуда. Влиянието на Божието слово трябва да има това влияние върху ума ни.

Представете си всичкото плътско влияние на културата и медиите, които имат над нашите умове и сърца да бъдат преодолени от Божието Слово и Дух. Това беше видяно върху лицето на Стефан, когато той стоеше пред Синедриона (Деяния 6:15). В Деяния 7:55-56 ни се казва, че на неговия променен ум му бе позволено да види: „видя Божията слава и Исус стоящ отдясно на Бога; и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Човешкият Син стоящ отдясно на Бога.”

На нас също така ни е обещано, че „…всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господнята слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Коринтяни 3:18).

 

goden_10Няма дадени размери за умивалника, тъй като Божието Слово е неизмеримо и няма ограничения относно ефекта, който той отразява. Той е описан като кръгъл съд с подложка. На еврейски, думата за умивалник означава „нещо кръгло”.

Умивалника и основата му бяха направени от полиран бронз от огледалата на жените, които се събираха при вратата на скинията, за да служат (Изход 38:8).

Тези жени дадоха доброволно своите средства за подчертаване на външния им вид, за да могат да дадат на свещениците средство, с което да очистват от натрупаното замърсяване. Без това умиване не можеше да се влезе в Светото място и в Божието присъствие под заплахата от смърт.

Умивалника не беше място за възхищение от себе си, но място за изпитване на себе си. То трябваше да помогне на свещеника да се види така, както Бог щеше да го види в присъствието Си. Затова умивалника говори за предаване – готовност да се разделим с това, което сме планирали, за да направим нещо значимо от себе си.