Съдържание Цялата книга на една страница

Глава тридесет и седма – Кой идва при умивалника?

2 Царе 22

 Хора, които имат нужда от Исус

 

След като прочетохме последната глава може да се запитаме какви са тези хора, които идват при умивалника? Има много примери за това. Аз ще спомена няколко от тях.

Йосия беше на девет години, когато стана цар над Израел. Баща му и дядо му бяха осквернили храма. След осем години, той започна да почиства храма.

Първосвещеникът намери книгата на закона и я прочете на царя. Той раздира дрехите си, когато разбира от пророчицата Олда, че пророчествата ще се изпълнят върху Юда. Тя каза, че вестта за Юда не е добра. За Йосия тя каза: „Понеже сърцето ти е омекнало, и ти си се смирил пред Господа, когато си чул това, което говорих против това място и против жителите му, че ще запустеят и ще станат за проклятие, и ти раздра дрехите си и плака пред Мене, затова и Аз те послушах, казва Господ” (4 Царе 22:19).

Трябва да прочетем следващата 23 глава, за да видим колко много от идолопоклонството на народа се беше просмукало дори в храма. Например ст. 4: „да извадят из Господния храм всичките вещи направени за Ваала, за Ашерата и за цялото небесно множество.” Стих десети описва унищожаването на олтара на Молох, така че повече да не се изгарят живи деца в жертва на този бог.

Хората можеха да отидат от този олтар до олтара в храма, който беше близо до него и там да принесат другите си дарения на различни богове.

Поправянето на храма, което доведе до откриването на книгата на закона, показва, че това, което е било предавано устно, е било твърде избирателно (4 Царе 22:11).

Много удобно е да забравим това, което не ни харесва. Може би умивалника не е бил използван дълго време. Това беше време, в което Юда служеше навсякъде на който и да е бог, а Израел беше взет в плен осемдесет години по-рано за същото нещо.

Това, което Йосия направи с езическите богове и свещеници на 16-годишна възраст беше голямо геройство. Неговото смирение беше възнаградено от Бог.

„Цар подобен нему не е имало преди него, който да се е обърнал към Господа с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичката си сила, напълно според Мойсеевия закон; нито след него настана подобен нему” (4 Царе 23:25).

В Битие 32 виждаме Яков, който се завръща от престоя си при Лаван след 21 години. Той се бори с един ангел. Осия 12:4 казва: „Да! бори се с ангел, и преодоля с плач и молба към него.” В продължение на 21 години обещанието на Бог от Битие 28:10-15 не беше изпълнено.

Въпреки, че знаеше, че обещанието е от Бог, (Битие 28:17), той не беше сигурен, че Бог ще го опази (ст. 20).

Въпреки че това събитие стана почти 500 години преди да имаше умивалник, борбата на Яков с ангела е прекрасна картина за човек, който се бори с Бог относно неговите обещания. Той е обещал. Яков иска Бог да го изпълни, така че той се бори през цялата нощ и побеждава. Накрая той казва: „Няма да те оставя да си отидеш докато не ме благословиш” (Битие 32:26).

Яков имаше нужда, а Бог обича тези, които имат нужда от Него. Видях Бог лице с лице и живота ми беше запазен” (Битие 32:30).

Исус извиква своята преобразяваща сила в създадените от греха нужди на хора с непостоянни решения, но гореща любов, както бащата, който извика към Исус вместо своя син: „Вярвам [Господи]! помогни на моето неверие” (Марк 9:24); хора с опетнена репутация, но с искрено посвещение, както самарянката, която свидетелства пред града в който живееше и много от него повярваха: „”Елате да видите човек, който ми каза всичко, което съм направила” (Йоан 4:29); хора със светски задължения, но с проста вяра, както стотника, който каза вместо страдащия му и парализиран слуга: „Кажи само една дума и слугата ми ще оживее” (Матей 8:8); хора, които схващаха бавно, но станаха хора на смелост, както апостолите след деня на Петдесятница „започнаха да говорят Божието Слово с голяма дързост.”

Много пъти Исус използва обстоятелствата от живота на тези апостоли, за да помогне на тяхната малка вяра да порасне. Четири пъти Той говори за „малката им вяра”.

Той ги поучаваше да не се притесняват. „…И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?” (Матей 6:30-31).

Той ги учеше да не се страхуват от вълненията, причинени от неизбежното зло, като вятър или вълните в морето. „Защо се страхувате маловерци” (Матей 8:26)?

Той ги поучаваше да не се страхуват от чувствата или съмненията си, но да се надяват и да се доверят на словото Му дори когато ходят върху водата. „Маловерецо, защо се усъмни” (Матей 14:31)?

Той ги поучаваше да не забравят пътя, по който ги е водил и да не достигат до заключения, свързвайки аргументите на умовете си. „Маловерци, защо разисквате между себе си, че нямате хляб”(Матей 16:8)?

Също така имаше хора като Мария, Марта и Лазар, които имаха оскъдни постижения, но признателна верност (Йоан 11). След това виждаме бедните, съкрушени и осакатени хора, но имащи страстно желание за Неговата святост (Лука 14:13, 21).

Това са хората, в чийто живот Исус, Умивалникът, извиква преобразяващата сила на Своето слово. Това са хората, на които Той посвещава Себе Си.

„И като се помолиха, потресе се мястото, гдето бяха събрани; и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово” (Деяния 4:31).