Съдържание Цялата книга на една страница

Глава тридесет и пета – Функциите на умивалника

Изход 30:19-21

Открива, измива и инструктира

 

„Как ще очисти младежът пътя си? Като му дава внимание според Твоето слово… В сърцето си опазих Твоето слово За да не ти съгрешавам” (Псалм 119:9, 11).

„Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих” (Йоан 15:3).

Сега Словото служи като наш умивалник.

Когато решим, че искаме да преминем отвъд бронзовия олтар и да вземем участие в службите на масата с присъствените хлябове, светилника и кадилния олтар, тогава трябва да се научим да използваме умивалника.

„Кой ще възлезе на хълма Господен? И кой ще застане на Неговото свето място? Оня, който е с чисти ръце и с непорочно сърце, който не е предал на суета душата си, и не се е клел на лъжа” (Псалм 24:3-4).

В умивалника виждаме не само отражение на себе си в неговата вест, но също така той представя зависимостта ни от Духа (Йоан 14:15), убеждение за истината (Йоан 17:17-19), дисциплина за нашите желания (Филипяни 4:8) и желания, които са концентрирани в Бог (Яков 4:5).

Същият умивалник, който открива замърсеното притежава средството за очистването му. То не ми е вменено, както изкуплението при олтара. Нищо не може да бъде прибавено към това завършено дело. Умивалника изисква участие. Свещеника трябваше да вземе вода от умивалника и да измие краката и ръцете си. Не ни е разрешено да замърсяваме водата на Словото, като преувеличаваме значението на предпочитани от нас текстове.

Умивалникът е тип на Исус, Словото. Очистването чрез това Слово не е автоматично. Божието Слово за нас е това, което са сапуна и водата за мръсното. Дрехите не знаят как водата и сапуна работят, но когато те преминават през дрехите, всичката мърсотия пада от тях. Цялото Божие Слово притежава очистващи съставки, но то трябва да бъде четено, за да може да преминава през умовете ни.

Църквата няма да бъде очистена чрез изгонване на злите духове, лекуване, икуменизъм, музика и пр., но чрез Словото. Когато Словото се проповядва, то може да се отрази в тези неща, но Словото е това, което очиства хората, не нещата, които то предизвиква.

Ние трябва да пристъпваме до Божието присъствие в Светото място, с „искрено сърце в пълна вяра, със сърца очистени от лукава съвест и с тяло измито в чиста вода” (Евреи 10:22).

Те трябва да измиват ръцете и краката си „за да не умрат” (Изход 30:19-21). Това е сурово наказание.

Павел разбираше строгостта на това изискване, когато предупреди църквата в Коринт относно „който яде хляба и пие Господнята чаша недостойно” (1 Коринтяни 11:27). „По тая причина много между вас са слаби и болни, а много са починали” (1 Коринтяни 11:30).

Свещеникът трябваше да се измие преди да влезе в Божието присъствие и преди да отиде пред олтара. Това са две различни неща.

В Светото място ние не работим в Неговото присъствие, а пред олтара не се покланяме на хора. В Неговото присъствие ние получаваме инструкции. Напускайки присъствието Му – ги изпълняваме.

В Неговото присъствие ние сме като Мария, седяща в неговите крака (Лука 10:39), слушайки Го. Отивайки си от неговото присъствие ние сме като Марта, изпълняваме Неговите заповеди (ст. 40).

Ние трябва да се научим какво да обичаме и какво да мразим, както Исус правеше. Саул изгуби царството си, защото не мразеше това, което Бог мразеше. Израел изгуби територията си, защото не обичаше това, което Бог обичаше (Неговото Слово).

Трябва да запомним, че Святото място, наос, (светилището), е мястото, в което влизаме, за да бъдем удивени от Бог, докато евангелизиране е излизане от Неговото присъствие, за да изразим това удивление пред свят, който не Го познава.

От наблюденията, които имам виждам, че ние отиваме в света, за да бъдем удивени от него, след което идваме в Неговото присъствие, за да представим себе си като средство за евангелизиране, като че ли Бог се нуждае да бъде евангелизиран.

Умивалникът и олтара имат различно предназначение.

Олтарът ми дава моята позиция в Христос, тя е сигурна. Моят Спасител Христос притежава силата, за да ме пази в безопасност. Но, като водата в умивалника казва: „съвършено оправдание, не означава съвършена святост”.

Умивалникът изявява моето състояние в Христос. То е несъвършено и все още съдържа кваса на грях в себе си. То  има нужда от очистване. Трябва да запомняме и прилагаме Словото за проблемите в живота си, за да имаме готов отговор тогава, когато сме изкушавани. Тогава Исус ще може да каже: „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих” (Йоан 15:3).

 

Олтарът беше предназначен за

Умивалникът беше предназначен за

–  всеки, който дойде – само за свещениците
– за огън – за вода
– бунтуващото се сърце – ходенето, което замърсява
– използва кръв за очистване – използва вода за очистване
– занимава се с поквара – занимава се с омърсяване
– очиства миналия, наследен грях – очиства настоящия, придобит грях
– предлага условно очистване (Божия закон е задоволен) – предлага практично очистване (омърсяването на човека е отнето)

 

Олтарът и умивалника отвътре бяха направени от бронз, и двата бяха в двора и бяха символ на очистване. Олтарът от дърво, което беше покрито с бронз илюстрира човешката природа на Исус, която беше покрита с присъдата над греха на човечеството. Умивалникът беше направен от бронз, илюстриращ Божието Слово, което не притежава дървото на човешката мисъл.

„… Словото което изговорих ще го съди в последния ден” (Йоан 12:48-50). То беше, все още е и ще бъде последната дума на авторитет.