Съдържание Цялата книга на една страница

Глава тридесет и осма – Умивалникът като съветник

Колосяни 3:16

 Христовото Слово и Слово относно Христос

 

Входът е мястото, където се прави избор между изоставяне мъдростта на света и пристъпване в глупостта на Бог чрез вяра.

Олтарът е мястото, където разбираме, че глупостта на Божието изкупление е много по-мъдра, отколкото мъдростта на човешката гордост.

При умивалника ние се срещаме със съветника, Исус, който е Словото, което стана плът, който напътства, поправя, убеждава и ни научава да се освещаваме и отделяме за Неговата определена цел.

За да се разбере това, ще бъде добре да приемем Словото като ръководител и наставник. Неговите инструкции трябва да бъдат четени и следвани. Затова Павел увещава Колосяните да позволят на „Словото да пребивава богато в тях.” Той е проектанта на живота и автор на инструкциите за него. Както Исус каза: „Словото, което говоря ще го осъди в последния ден” (Йоан 12:48).

В Изход 25:9 Бог казва на Мойсей:

„По всичко, което ти показвам – образа на скинията и образа на всичките й принадлежности, – така да я направите.”

Така че „Веселеил, Елиав и всеки, който умее, в чието сърце Господ е турил мъдрост и разум,” (Изход 36:1), не бяха свободни да направят артистично отражение на своята фантазия.

Около 500 години по-късно Давид предаде същата вест на Соломон: „Всичко това каза Давид, Господ ми даде да разбера, като написа с ръката Си всичките подробности на чертежа” (1 Летописи 28:11-19). Тъжният доклад за непослушанието в Стария завет, за което се говори и срещу което пророците предупреждаваха в продължение на столетия е продължава и в Новия завет.

Исус предупреди, казвайки: „Обаче напразно Ми се кланят, Като преподават за поучения човешки заповеди” (Матей 15:9). „Защо и вие заради вашето предание престъпвате Божията заповед” (Матей 15:3)?

По осем различни причини Той се обръща към фарисеите като казва „Горко на вас” (Матей 23:13-29). „Вие се кланяте на това, което не знаете (Йоан 4:22).

В последното изречение, което е записано от Матей, Исус още веднъж поставя ударение върху нуждата: „научете ги да пазят всичко, което съм ви заповядал” (Матей 28:20).

Придържайки се към тези инструкции, Павел пише до църквата в Рим и ги предупреждава:

„Защото Божият гняв се открива от небето против всяко нечестие и неправда на човеците, които препятстват на истината чрез неправда. Понеже, това, което е възможно да се знае за Бога, на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създанието на света това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така, щото, човеците остават без извинение. Защото като познаха Бога, не Го прославиха като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи” (Римляни 1:18-21)

„Внимавайте да ви не заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христос” (Колосяни 2:8).

Бог каза на Мойсей: „Внимавайте да вършите всичко що ви заповядвам; да не притуряш на него, нито да отнемаш от него” (Второзаконие 12:32).

Знаейки колко важно е това, то подбуди Исус да каже: „Не мислете че съм дошъл да разруша закона и пророците … но да изпълня” (Матей 5:17).

Защо Исус беше толкова непреклонен относно този принцип?

Това беше направено с цел Израел да не направи същото, което направиха народите, които Бог щеше да изпъди от пред тях. Те жертваха собствените си деца в огъня на олтарите на своите богове като израз на тяхното преклонение пред тях.

Не искаха ли боговете им твърде много?

Не, Бог поиска същото от Авраам. Когато Бог спря Авраам, чак тогава той разбра, че жертвата на Исак нямаше да бъде достатъчна. Хората никога не могат да принесат твърде много или достатъчно жертви за греховете на душите си. Авраам беше казал на Исак: „Бог ще промисли за Себе Си агне за жертвата” (Битие 22:8), а Бог каза „ … и ето зад него имаше овен, вплетен с рогата си в един храст” (ст. 13).

Защо хората искат да служат на Бог, както Израел и езичниците правеха? Защо не принесат на Бог живот, „преобразен чрез промяна на ума” и да „позволят на Божието слово да пребивава във вас богато”?

През дългия период на църковна история преди реформацията съществуваше вярването: „Може да правим това, което Божието Слово не забранява специално.” Това предизвика така нареченото „тъмното средновековие”. Този вид мислене отново става популярно.

Реформацията възстанови само това, което Бог беше ясно заповядал, това трябва да пазим. Това създава голям проблем, ако не знаем какво Бог казва.

Когато Павел използва фразата „думите на Христос” то се отнася за това, което има за автор Христос, като например: „… всичко, което е писано за Мене в Мойсеевия закон” (Лука 24:44).

Пример за това, как Христос приложи тази разлика е Йоан 5:38-39).

„И нямате Неговото слово постоянно в себе си, защото не вярвате Този, Когото Той е пратил.

Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене.” (това е Божието Слово, което ви говори)

Така че в умивалника (писанията) ние виждаме Словото на Христос и Словото за Христос. Сега те ще пребивават във вас богато (Колосяни 3:16). Така че трябва да имаме Христовия ум, за да можем да бъдем съветници един на друг.