Съдържание Цялата книга на една страница

Глава тридесет и втора – Примирителна жертва

Левит 3; Левит 7:11-38

Помиряване

Петата жертва

 

Пророк Амос каза на Израел, че Бог вече не приемаше тяхната жертва на всеизгаряне и хлебната им жертва, и вече няма да обръща внимание на техните примирителни жертви. Тези три жертви бяха наречени доброволни, тъй като Израел трябваше да ги донесе доброволно.

Жертвите са споменати за пръв път в книгата Левит и реда, в който бяха споменати е, жертва за всеизгаряне, хлебна жертва, жертва за грях, жертва за престъпление и примирителна жертва.

Жертвите за грях и престъпление се изискваха, когато греха станеше видим за човека паднал в грях. Свещениците също принасяха много други жертви, които бяха изискани от тях включително публичната примирителна жертва, по време на седемте Господни празника и в първия ден на всеки месец.

От Амос 5:21-24 и Еремия 14:12 се вижда ясно, че доброволната жертва може да бъде принесена по начин, който Господ мрази. „Мразя, презирам празниците ви…. Отмахнете от мен шума на песните си, защото не искам да чувам шума на псалтирите ви.”

Това се случва, когато „как” на религията е поучавано дълго време, след като „защо” е било забравено.

Олтарът ни представя разбирането за начина, по който Бог илюстрира своята идея за проблема на греха, Неговата омраза към него и защо Неговата святост е отделена от греха. Това ни представя разбиране за светостта в небето, за живот в Неговото присъствие. Можем да си представим как живот в тъмнина и мрак е компресиран ужас от цялата история на гордост, зло, война, страдание, омраза и пр., както и липсата на постоянно увеличаващата се Божия любов, благодат, радост, мир и пр.

Причината за съществуването на олтара е греха и на този олтар Христос задоволи Божията нужда по отношение на свято усъвършенстване и нуждата на човека по отношение на грях и невежество. Той установи мир между Бог и човека. Връзката на приятелство е установена отново. Единство и мир сега са възможни.

Така че отговора към олтара е осветено поклонение, което може да бъде определено като връзка на необикновено подчинение и екстравагантна любов (Битие 22:18). Тези, които знаят, че имат свободен достъп до Бог ще го използват постоянно и ще Му благодарят за това.

Това е също, което автора на книгата Евреи има предвид, когато казва:

 

„ И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, т. е. плод от устни, които изповядват Неговото име.”

 

Примирителната жертва илюстрира за нас не толкова начина, но ефекта от умилостивението, като мир с Бог, примиряване и Бог, който благославя принасящия жертвата или народа.

Примирителната жертва беше споделена от трите партии участващи в нея. Тлъстината беше за Бог, гърдите и дясното рамо за свещеника, а остатъка за принасящия жертвата. Животното можеше да бъде мъжко или женско, тип на най-дълбока приятелска връзка.

Поставянето на ръцете върху животното беше с цел идентифициране с Изкупителя, като източник на благословение. Това трябваше да бъде извършено пред вратата на скинията, което демонстрираше, че сме влезли в Божието присъствие, доверявайки Му се, че Неговата благодат е достатъчна, а обещания от Него мир наградата на радост.

Кръвта беше попръскана около олтара като свидетелство за живота на Изкупителя, който ни осигури обещания мир и приятелска връзка. Затова апостол Павел пише до църквата в Рим:

„И така, оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос, посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава” (Римляни 5:1-2).

Най-добрите части от животното, което беше пожертвано, а именно, тлъстината, бъбреците и черния дроб бяха поставени в огъня като Божия част на жертвата за приношение. Както тази най-добра част бе взета от вътрешностите на животното, ние също така трябва да дадем най-доброто от нашите вътрешни чувства или благодарност от най-дълбокия вид.

Това беше направено от Исус когато Той изля душата си „до смърт” (Марк 14:34) за да стане „нашия мир” (Ефесяни 2:14). Неговите чувства към Бог и човека не намаляха, когато бяха изпитани чрез огъня. Той беше аромата, който задоволи Бог.

В случая с овена или овцата, за частта на олтара се говори като за храна, жертва на Бог чрез огън (Левит 3:11), като че ли Бог седи на една маса с народа Си. В Малахия 1:7 олтара е наречен „божията трапеза”, която беше третирана с презрение от Неговия народ.

За тази жертва едно от три вида животни можеше да бъде доведени в скинията. Чрез телето виждаме Бог, който е представен като силен и търпелив (Левит 3:1). Агнето представяше Исус като смирен и кротък (Левит 3:6). В козела виждаме Исус като избран от всред нас, като такъв, който е презрян и отхвърлен (Левит 3:21). Козела, който представяше Исус като взет от обществото на човечеството за спасението на останалите е като лъва, който избира една коза като плячка, за да задоволи глада си, така че смъртта на това животно спасяваше живота на остатъка от стадото.

Каяфа каза относно Исус: „По-добре един човек да умре за народа, отколкото да загине целият народ” (Йоан 11:50).

Когато принасящия жертвата не можеше да доведе теле, той трябваше да представи овца или коза. Исус беше повече, отколкото само смирен и нежен като агне и растящ в благодат. Също така Той беше силен и търпелив като телето в Своята служба. Като овен Тай беше водач, който беше мразен заради публичното си свидетелство, че техните дела са зли. Като козел, Той беше взет от всред народа, за да бъде нашия Спасител, посредник и мир. Бог се е погрижил да не постави ударението върху една част от изкупителното дело на нашия Спасител над друга.