Съдържание Цялата книга на една страница

Глава първа – Ще ходят ли двама заедно?

Амос 3:3

Ако не се съгласят?

Божият Дух влезна в пустата, неустроена и тъмна планета земя, за да извика в съществуване, прилика на Своята собствена светлина и неизброимо разнообразие от живот. Той даде отговорността за развитието и поддържането на тази земя на човека – приликата на Себе Си, която Той създаде.

Така че има добра причина за човека да бъде в съгласие с Бог. Но дойде ден, в който Бог търсеше Адам, а Адам предпочете да се скрие от Него.

От този ден връзката на човека с Бог не е едно от най-високите му предимства, въпреки че Божието желание да бъде във връзка с човека, Го е придвижило близко до сърцето на падналия човек.

От това ранно начало, Бог обеща да смаже главата на Сатана, Той ходи с Енох, спаси семейството на Ной по време на потопа, призова Авраам да напусне Ур и от неговото наследство издигна цяла нация. Чрез тази нация Той откри себе си на света и го благослови.

goden_1Неговото желание беше много по-голямо, отколкото да ги ръководи чрез закони и напътствия. Той искаше да „обитава между тях” (Изход 25:8). Еврейската дума за ближен, е тясно свързана с това. Неговото обещание беше: „Там ще се срещам с теб” (Изход 25:22). Мойсей не взе решение да построи това светилище и след това да призове Бог в него.

От 1441 – 965 г. пр. Хр. (476 г.) светилището служеше на Израел. Те бяха изведени от робство и влезнаха във владение на тяхната земя, от скитане в пустинята до установяване, от палатки до къщи.

От 965 – 586 г. пр. Хр. Соломоновият храм стоя в продължение на 379 г., по което време Божието обещание от Изход 23:31 беше реализирано.

От 586–515 пр. Хр., Юда, следвайки примера на Израел от преди 137 години отиде в плен и там: „При реките на Вавилон, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сион” (Псалм 137:1). Не беше за пръв път, когато те не успяваха да вървят с Бог.

От 515–20 г. пр. Хр. възобновеният храм стоя в продължение на 495 г. Той не изглеждаше като предишния храм (Ездра 3:12 и Агей 2:3).

По време на първата половина на следващите 88 години този храм беше разширен от Ирод и неговите наследници и остана до разрушаването му в 68 г. сл. Хр.

goden_2В това време Исус често посещаваше външния двор, който на гръцки беше наричан хиерон.(Картината в ляво).

Гръцката дума наос, се отнасяше за по-малката, вътрешна част на светилището, където подобни на древното светилище можеха да се видят мебели и служби.

Английската Библия използва думата храм и за двете, наос и хиерон. Типологията за Исус беше представена в наос.

В Йоан 2:15 Исус изгони търговците от хиерон. В стих 21 Той уеднаквява наос със Себе Си. Тази разлика е важна. (Снимката от долу).

В книгата Деяния, която главно представя исторически записки, думата хеирон е използвана 25 пъти, тъй като представя мястото, където се случваха събитията. На две места е използвано множественото число на наос, и там се посочва че Бог не обитава в храмове направени с човешки ръце (Деяния 7:48; 17:24).

От Римляни до Откровение, които главно са книги за поучаване, е използвана само думата наос, с едно и

goden_3

заключение в 1 Коринтяни 9:13, което се отнася за свещениците, като получаващи жертвоприношения от храна във външния двор, 

като тяхна заплата. Когато Павел пише до Коринтяните той използва думата наос за думата храм. „Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свет, който храм сте вие” (1 Коринтяни 3:16-17). Бог е преминал от посещение и живеене с хора, към живеене всред хората и сега към живеене в тях.

Въпреки че законът не позволяваше на Исус да отиде отвъд олтара, в наос, нямаше закон, който да спре Исус от излизането му от наос. Всичко, което беше представено в тип, в наос, сега ходеше всред Израел и само няколко души разбраха това. Много от непоправимите купувачи го презряха и отхвърлиха.

По време на славното Ме преобразяване на планината, Исус показа ефекта на живот, който е живян в наос (Марк 9:2).

Когато Павел пише до Римляните, в Римляни 12:2: „преобразявайте се чрез обновяването на ума си”, гръцката дума, която той използва е видоизменям, същата дума, която Исус използва при преобразяването си. Изразено по друг начин, бъдете преобразени. С други думи Бог не спестяваше нищо, за да може още веднъж да възстанови човека в съюз на мир и съгласие със Себе Си.

Казаното от Исус: „И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец” (Матей 5:48), не е като казаното от Павел, „преобразявайте се” (Римляни 12:2) или „за да се изпълните в цялата Божия пълнота” (Ефесяни 3:19). След това в следващата глава той добавя: „в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота” (Ефесяни 4:13). Той пише до Колосяните: „На които Божията воля беше да яви, какво е между езичниците богатството на славата на тая тайна, сиреч, Христос между вас, надеждата на славата” (Колосяни 1:27).

Неговото желание е да завърши делото, което е започнал. „оня, който е почнал добро дело във вас, ще го усъвършенства до деня на Исус Христос” (Филипяни 1:6).

Това беше молитвата на Исус за неговия народ:

И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно; както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно; Аз в тях, и Ти в мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил, и си възлюбил тях, както си възлюбил и Мене. Отче, желая, гдето съм Аз, да бъдат с Мене и тия, които си Ми дал, за да гледат Моята слава, която си Ми дал; защото си Ме възлюбил преди създанието на света” (Йоан 17:20-24).