Съдържание Цялата книга на една страница

Глава петнадесета – Благодатта е достатъчна

2 Коринтяни 12:9

От Неговото преизобилие

 

Добре е за тези, които са решили да изоставят плътското и да преминат през вратата на покаяние в цялата Божия правда и правосъдие, да не забравят, че в останалата част от пътешествието „благодатта е достатъчна”. Погледнете в миналото и вижте, че имаше „достатъчно благодат”.

В Данаил 3:18 трима мъже трябваше да бъдат хвърлени в огнена пещ, тъй като отказаха да се поклонят на златния образ, който Навуходоносор беше направил. Те казаха: „Нашият Бог може да ни спаси … но ако не ни спаси … ние няма да служим на боговете ти.”

В Лука 24:21 двамата ученика по пътя за Емаус казаха на Исус: „Ние се надявахме, че Той беше този, който щеше да възстанови и изкупи Израел.”

Йоан Кръстител запита: „Ти ли си Този, или трябва да очакваме друг?” В Йон 4:2 виждаме Йона, който се оплаква: „Не беше ли това, което казах, когато все още бях в страната си! … тъй като знам, че си благ и милостив Бог, бавен да се гневи и преизобилстващ в милост…”

Съществуват моменти в живота ни, когато, имаме големи, очаквания. Много от тях, ако не повечето не са изпълнени по начина, по който си ги представяме, страхуваме или очакваме. Когато се страхуваме от опозиция, тя може и да не дойде. Когато не можем да си представим, защо трябва да има опозиция, тя идва.

Много важно е, вярата да има алтернатива за настоящите очаквания. Както тримата приятели на Данаил казаха: „но ако не, пак да знаеш, царю, че на боговете ти няма да служим, и на златния образ, който си поставил няма да се кланяме (Данаил 3:18)”

Всеки, който израства в познание и вяра ще открие, че Исус се противопоставя на техните собствени идеи или очаквания.

Тъй като всеки от нас познава нещата само от части, всеки от нас трябва да разбере Неговата свята цел за нас. Той ни е осведомил, че Неговите пътища и мисли са различни от нашите. Неговите алтернативи ще изпитат качеството на нашата вяра. За много хора разочарованията се превръщат в неверие.

Когато тримата младежи стояха пред огнената пещ, те не знаеха, че Бог ще извърши за тях много по-велико нещо, отколкото очакваха.

Той се присъедини към тях в пещта и след това демонстрира Своята благодат, като промени сърцето и ума на царя.

Когато Авраам заведе Исак на планината Мория, той не знаеше как или дали Бог ще промисли друго агне за жертвата (Битие 22).

Вярата на Авраам беше изправена пред сериозен проблем. Ако Бог не се погрижи за друго агне освен Исак, ще изпълня ли заповедта? Единственото нещо, което четем за него е, че той стана рано сутринта и пристигна на третия ден, за да принесе своята жертва и така той стана благословение за всичките следващи поколения.

Бог се присъедини към проповедта на Йона и 600 000 души промениха начина си на живот. Въпреки това Бог не живееше според очакванията на Йона и Йона реши, че е по-добре да се разгневи на Бог и да умре. Знаеше ли обаче той, че неговата опитност в корема на рибата предсказва смъртта на Христос? Знаеше ли той, че Христос също беше изпратен при един изгубен свят, за да представи спасение за всички народи?

Йов беше човек, който изгуби всичко и отговори с думите: „Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам (Йов 13:15). Това се случи дълго време, преди Лазар и Исус да бъдат възкресени от мъртвите. Не сме ли всички мъртви в нашите престъпления на грях, чакащи деня на възкресението?

Йов беше свикнал греховете му да бъдат простени (7:21), но един ден Бог промени формата на начина, по който Той идваше при него.

Готовността на Йов да страда остави трайно свидетелство за идващите поколения, за страдащия Спасител. За Него беше пророкувано: „Толкова бе погрозняло лицето му, повече от лицето на който и да е бил човек, и образът му от образа на който и да е от човешките синове. Така той ще удиви много народи” (Исая 52:14-15).

Колко различно беше това от очакването на Израел? Тъй като нямаха алтернатива за своите очаквания, те извикаха: „Разпни Го!”

Йоан Кръстител беше видял Светия Дух във формата на гълъб. Той беше чул гласа от небето. Въпреки това той зададе въпроса: „Ти ли си Оня, Който има да дойде, или друг да очакваме? (Лука 7:19).

Колко различен беше затвора от пустинята в Юдея, Исус от очакването на Израел, какъв ще бъде Месия! Спореше ли плътта на Йоан с неговата вяра? Възможно е да си Божий пророк и да не можеш да разбереш Божието сърце, което се наслаждава с милост.

Павел се радваше на прекрасни откровения и след това получи трън в плътта. Той поиска три пъти тръна да бъде отнет. Божият отговор беше: „Моята благодат е достатъчна за теб”. (Чакай и ще разбереш целта му). Защо Бог, който правеше чудеса чрез Павел, отваряше вратите на затвора за него и: „ограби началствата и властите, изведе ги на показ” (Колосяни 2:15), не премахна тръна от неговата плът? (2 Коринтяни 12:7).

Павел трябваше да научи, че има алтернатива за неговите очаквания.

„Затова намирам удоволствие в немощ, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен” (2 Коринтяни 12:10)

В пътуването ни през светилището може би също и на нас ще се наложи да приемем Божията алтернатива за очакванията ни.

Исая пророкува за начина, по който Исус ще се изправи пред Своите обиди, беди и преследване. „Затова съм втвърдил лицето си като кремък, и зная, че не ще бъда посрамен (Исая 50:7).

В Откровение 5:5 четем, че един от старейшините каза на Йоан: „Недей плака: ето лъвът, който е от Юдиното племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата седем й печата.”

Този Изкупител сега ни води и посредничи за нас, за да ни направи победители.