Глава петдесет и четвърта – Бадемът
Изход 25:33
Пъпката, цвета и плода
Ставайки първата теократична нация, през 1440 г. пр. Хр., под ръководството на Мойсей при планината Хорив беше истинско пробуждане за Израел.
Бадемовото дърво е първото, което се събужда след зимата в края на януари. То е първото, което цъфва и дава плод, преди появата на листата и преди другите дървета на покажат признаци на живот. Понякога то е наричано пробуждащото се дърво.
Еврейската дума за бадем е шакаг, което означава да бъдеш оформен като бадем. Думата също така изразява бдителност и будност, като например в очакването Бог да изпълни обещанието Си.
По време на оформянето на Израел като нация имаше бунт, който оспорваше водаческата роля на Мойсей и Аарон. Бог разреши въпроса, като първо разтвори земята за да погълне бунта на Корей и 250 души които се присъединиха към него Числа 16:1-2, 32). На следващия ден, след като последваха повече обвинения срещу Мойсей (ст. 41) 14 700 души умряха от язва.
След това Бог поиска всяко племе да представи по един жезъл от всяко от дванадесетте племена с имената им написани върху тях и да бъдат поставени в шатрата за срещане пред ковчега (Числа 17:4). На следващата сутрин жезъла на Аарон беше напъпил, имаше цвят и узрели бадеми (ст. 8). Пъпките бяха символ на нов живот, цвета на красотата на характера, а узрелите бадеми бяха символ на плодоносен живот, на цел и полезност като вкусен плод.
Това утвърди Аарон да представя живота на Христос пред Израел, и неговия жезъл беше поставен в ковчега на завета.
1440 години по-късно, самият Исус стана жезъл, и той предложи живота си за Израел.
Тридесет и три години след рождението Му имаше друг бунт и „жезъла от Есеевия пън” (Исая 11:1), (бадемовия израстък), беше „отрязан” (Данаил 9:26) на Голгота и погребан (поставен пред Бог) (Лука 23:53). Три дни по късно, Той възкръсна изпълнен с живот, красота и плод (Деяния 2:24, 41)1 като пъпката, цвета и плода на възкресения живот.
Това означава, че „под небето няма друго име (първосвещеник) чрез когото можем да бъдем спасени” (Деяния 4:12).
Тези пъпки, цвят и плод бяха, които украсяваха стеблото и разклоненията на светилника. В Изход 25:31 те са наречени чашки, пъпки и цветя. Във всяко разклонение имаше по три комплекта, за всеки от шестте разклонения и четири на вертикалната му част, общо 22 комплекта от пъпки, цвят и плод.
На истинското бадемово дърво, пъпката се появява първа, след това цвета и на негово място плода. След това се появяват листата.
На Аароновия жезъл и на светилника всички те – пъпки, цвят и плодове – се виждат, едновременно показвайки, че не трябва да се отказваме от пъпките на новия живот, на любов, радост и емоции, заради цветовете на красотата на характера или използваемостта ни в служба. Те трябва да се намират едновременно, тъй като ние непрекъснато получаваме подновяване от корените.
Има допълнително свидетелство в това тройно представяне.
В Псалм 19, в първите шест стиха ни е представено свидетелство за сътворението, което е наречено общо откровение, чрез което можем да познаем Бог (Римляни 1:20), како появяването на пъпката показваща новия живот.
В стихове 7-11 е представено по-специфично откровение, а именно чрез Божието Слово, което съдържа по-специфично откровение (Деяния 6:7). Това е като цвете или цвят, което дава по-прекрасно и специфично откровение за плода, който ще дойде.
Стихове 12-14 свидетелстват за плода на Божия Дух, когато открива заблудата, скритите грехове, умишлените грехове и пр., с намерението да произведе плодороден живот (Галатяни 5:22). Това е като красотата на цвета, който се превръща в плод на дървото.
Тези три нива на откровение могат да бъдат илюстрирани по друг начин. Помислете върху доказателствата за възкресението.
Представете си пъпката като представяща общо откровени. Жените откриха, че камъка беше отместен (Лука 24:2); те откриха, че гроба беше празен (ст. 3); ленените дрехи бяха сгънати (Йоан 20:5); а парчето, което покриваше лицето му беше отделно от тях (Йоан 20:7). Нямаше знак на борба и не се чу глас, но въпреки това имаше свидетелство, че Исус беше възкръснал от мъртвите.
Представете си цвета като специфично откровение. Един ангел беше отместил камъка и седеше върху него (Матей 28:2). От дясно седеше един младеж (Марк 16:5-6, а два ангела стояха близко до жените (Лука 24:4). Също така се казва за два ангела, които седяха в гроба и говореха с Мария (Йоан 20:12-13). Тук виждаме свидетелството на ангелите, глас, като по-пълно откровение, което даде отговор на безпокойството на Мария: „Отнесли са моя Господ и не зная къде са Го положили”.
Представете си плода на бадемовото дърво като откровение на Духа. Христос се появи лично на апостолите по пътя за Емаус (Лука 24:15); на Тивериадското езеро, когато те ловяха риба (Йоан 21:1) и някъде в Галилея (Матей 28:10). Сега те се срещаха с Него и Го видяха да яде.
Пъпката, която сочеше към нов живот се беше появила от празен гроб и отстъпи мястото си на цвета, или по-славното свидетелство на ангелите, което отстъпи мястото си на плода на възкресението и личната опитност.
Тези, които са опитали плода, не трябва да съдят онези, които виждат само пъпките или цвета.
Тези, които са видели само пъпките, не трябва да отхвърлят свидетелството на онези, които са опитали от плода.