Съдържание Цялата книга на една страница

Глава петдесет и трета – Дело на изковаване

Изход 25:18, 31.

 В образа на Христос

 

Веселеил и Елиав бяха вдъхновени от даващата мъдрост, умение и дарби сила на Бог, за да оформят светилника от един талант чисто злато. Бидейки сложен като детайл и изработка, той беше направен чрез процес на изковаване. Умилостивилището и херувимите също бяха направени по този начин.

Направата на форма за изливане изисква време, мислене и умение. След като веднъж е направена, копията се правят много лесно. Религиозните неща и тези, които са свързани с идолите или неща според плътския ум на човека, могат лесно да бъдат възпроизвеждани чрез тези предварително направени форми. Не е така обаче с Христовия ум. Качества на характера като святост, чистота, скромност и съвършенство никога не могат да бъдат възпроизведени чрез изливането на живот във форма, както например телето, което Аарон изля.

Размерите за светилника не са дадени. Славата, съвършенствата и чистотата на Исус са без мярка, ограничения или размери. Неговата основа не е описана, тъй като ударението е върху стеблото, разклоненията, украшенията, чистото маслинено масло, чистата светлина, чистото злато и фитил, който беше направен от ленените одежди на свещениците. Всичко това беше тип на живота на Исус.

Изработката беше картина на умението и мъдростта на Бог, който оформи делото на Христос и на тези, които бяха изкупени през вековете. Той беше демонстрация на мислите и пътищата на Бог.

Славата, атрактивността и службата на Исусовия живот бяха видими чрез същия процес, който направи светилника. Както той беше направен чрез изковаване и оформяне извън стана, Исус беше отхвърлен и бит, не в небето, но на земята, както Исая 53:10 го описва.

Размишлявайте над процеса по оформянето на светилника! Колко точно неговите пропорции трябваше да бъдат изковани от единия талант злато, за основата, стеблото и разклоненията с техните пъпки, цвят и плод! Той трябваше да е направен според модела, който Бог показа на Мойсей. Този образ трябваше да е отпечатан ясно в ума, така че ударите да бъдат нанасяни на правилното място, с правилната пропорция за стеблото и разклоненията, с техните чашки, пъпки и цвета.

Сега помислете относно това, което Бащата имаш в предвид, по време на обстоятелствата в живота на Исус. Как във всеки отговор на изкушение, отхвърляне, неверие, учение, излекуване, дисциплиниране и пр. Той се подчиняваше и действаше според намерението на Своя Баща! Като такъв, Той беше светлина, която свети в тъмнината.

Всяко дело на послушание, беше действие на подчиняване на носителя на светлината, за да се получи тази велика, славна светлина, която беше съвършено отражение на „създаващия светлината” (Исая 45:7). „Научи се на послушание от това, което пострада” (Евреи 5:8).

Много хора видяха в Него повече от тъмнината, в която самите те живееха. Той беше отхвърлен от братята Си, сънародниците Му, Му се подиграваха и беше мразен от установеното религиозно управление. Той беше изпитван от пустинята до кръста. Това е, което Бащата видя от небето:

„Светото Онова, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Божий Син” (Лука 1:35).

„Светлина да просвещава народите, и слава на Твоите люде Израел” (Лука 2:32).

„Ти си Моят възлюбен Син; в Тебе е Моето благоволение” (Лука 3:22).

„Този е Моят възлюблен Син; Него слушайте” (Марко 9:7).

Никодим беше озадачен. „Как е възможно това” (Йоан 3:9)? Евреите спореха: „Как може този да ни даде да ядем плътта Му” (Йоан 6:52)? Слепеца свидетелстваше: „Как може грешен човек да върши такива знамения (Йоан 9:16)? Религиозните служители казаха: „Никога човек не е говорил така” (Йоан 7:46). По врем на разпита Му Пилат каза: „Аз не намирам вина в Него” (Лука 23:4).

Чрез смъртта си Той унищожи присъдата на греха. „Ако някой яде от тоя хляб ще живее до века” (Йоан 6:51). Чрез своето възкресение Той унищожи силата на греха. „О смърт, къде ти е победата? О смърт, къде ти е жилото (1 Коринтяни 15:55)? Чрез своето възнесение Той унищожи замърсяването на греха. „Тръбата ще затръби и мъртвите ще възкръснат безсмъртни” (1 Коринтяни 15:52).

Какво мисли Бог за нас, които сме натоварени с отговорността да бъдем носители на светлина за нашето поколение? Какво вижда Бог в нас преди да дойдем при Христос? В нас, които вярваме, Бог вижда всичките съвършенства на Своя Син. „Както ни е избрал в Него преди създанието на света, за да бъдем свети и без недостатък пред Него в любов” (Ефесяни 1:4), „по благоволението на Своята воля” (ст. 5), „според богатството на Неговата благодат” (ст. 7).

Ние не сме плод на допълнителни размишления.

„Защото Ти си образувал моята вътрешност, обвил си ме в утробата на майка ми. Ще Те славя, защото страшно и чудно съм направен; Чудни са Твоите дела, и душата ми добре знае това. Костите ми не са били скрити от Тебе, когато в тайна се работех, и в дълбочините на земята ми се даваше разнообразната ми форма.  Твоите очи видяха не образуваното ми вещество; и в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях.  И колко скъпоценни за мене са тия Твои помисли, Боже! Колко голямо е числото им!” (Псалм 139:13-17).

Давид можеше да напише това за себе си, но то може да бъде приложено за Христос в Неговата човешка природа. Това е истина и за нас, когато Бог ни вижда в единство със Сина Си.

Събитията в живота ни са оркестрирани внимателно, за да ни оформят и изковат в съд за красота, който ще поддържа светлината на света. Чукът, който прикова Исус на кръста е в моята ръка. Чукът, който ме оформя по Неговия образ като светилник е в Неговата ръка.

„А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен” (2 Коринтяни 3:18).