Съдържание Цялата книга на една страница

Глава петдесет и седма – Покритият със злато кадилен олтар

Изход 30:1-10

Аз във тях и Ти в Мен … Съвършено единство

Йоан 17:23

 

Сега заставаме пред кадилният олтар, най-малкият от мебелите в светилището, който беше най-близко до ковчега на завета, където Божието присъствие се намираше между двата херувима. В Евреи 9:4 ние откриваме, че този кадилен олтар се намира в Пресветото място, както ковчега на завета.

По време на деня на умилостивението, първосвещеникът влизаше три пъти в пресветото място. Първо той донасяше тамян. През останалата част от годината той го изгаряше на кадилния олтар, но в този ден той също го изгаряше пред умилостивилището (Левит 16:12-13). След това той донесе кръвта на телето на жертвата за грях, за себе си и попръска с нея на изток от умилостивилището и на пода пред него. Третият път той внесе кръвта на козела, пожертван в жертва за грях за хората и я попръска по същия начин, но също така тя беше поставена на съдовете в Святото място, включително и кадилния олтар.

Имаше тясна връзка между ковчега на завета и кадилния олтар. Това не е за учудване, след като представя заместничеството на съвършения живот пред Бащата, който беше възкресен и приет в слава. „И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, гдето седи Христос отдясно на Бог” (Колосяни 3:1-4).

goden_16

Акациевото дърво, от което беше направен кадилния олтар и покрит д счисто злато, отново ни напомня за нетленното човешко естество на Исус, което беше покрито с Божествеността на Бог.

Олтарът беше един на един лакът и висок два лакътя (около половин на половин на един метър). Роговете му бяха част от него (Изход 30:2). Числото едно ни насочва към единомислие в сърце, ум и намерение на посредника и Бог. В Лука 22:32 времето на глагола означава, че Исус се помоли само веднъж за Петър. Неговото свидетелство в 1 Петрово 1:2-5 показва, че единството между Исус и Бащата е изпълнило предназначената цел на молитвата. Петър беше опазен от Божията сила.

Височината на олтара от два лакътя може би сочи към нуждата на човека за разбиране на Божиите по-високи пътища в небето и на земята. „Понеже, както небето е по-високо от земята, Така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища, и Моите мисли от вашите мисли” (Исая 55:9).

В 1 Летописи 17:16 молитвата на Давид представя това, когато застава пред Бог и казва: „Кой съм аз, Господи, и какъв е моя дом?” След това следва прекрасна молитва на смирение, признание и подчинение без гордост, лицемерие, законничество или хвалба. Той беше човек според Божието сърце. Въпреки че Давид установи нов ред за певците и музикантите, които отдаваха хвала на Бог пред скинията на събранието (1 Летописи 6:32; 16:37) той не превърна танца си пред ковчега на завета, облечен в свещеническа одежда, в кариера или нова религия.

Натан каза „не” на Давид относно добрата му идея и силно желание да построи храма, който може би щеше да събуди неговата духовна гордост, ако го беше построил. Без да се съпротивлява Давид приготви и даден на Соломон всичките инструкции, за този нов храм казвайки: „Господ ми даде да разбера, като написа всички подробности с ръката Си върху чертежа” (1 Летописи 28:19).

Давид притежаваше смирението на слуга и живееше за слава на Бог и Израел, той разбираше значението на размерите на кадилния олтар и приложи това на практика в живота си, молейки се съобразно с него.

Някои хора казват, че този олтар свидетелства за хвала и за поклонение с музика и благодарност, но Псалм 100:4 казва, че ние „влизаме в портите Му със славословие и в дворовете Му с хваление”. Това е външния двор, който е наречен хиерон. Знаейки това, Давид постави музикантите и певците на изток от олтара.

Дискусията относно музиката и отдаването на хвала всред Божия народ продължава по-дълго, отколкото историята на църквата. Дори Исус предложи нещо много по-добро на Израел, отколкото Давидовите псалми в хиерон. Той им предложи Себе Си, живата вода, която извираше от наос (Йоан 7:38). Исус не отхвърли песните и музиката на Израел, но ги предупреди, че от всичко плътско, няма да остане камък върху камък. В срещите си с Луцифер, Бог знаеше за възможностите, скрити в музиката за добро и зло, затова Той постави граница за тях. Соломон последва инструкциите на Давид и ги постави на изток от олтара (2 Летописи 5:12). Това, което казвам е, че кадилния олтар не е място за спорове и лични предпочитания.

Какво тогава трябва да правим в наос? Прочетете молитвата на Давид. Тя е изпълнена с езика на слуга, който иска да научи волята и целта на Господаря, които той иска да установи за Израел и себе си, за Божия слава в бъдещите поколения.

Никъде другаде не виждаме потенциала и стойността на заместничеството илюстрирано по-графично, отколкото в Гетсиманската градина. Цената на „не моята воля, но Твоята да бъде” беше огромна, както и ефекта и ползата от нея.

На тези, които преминават пътя от входа до кадилния олтар Исус казва: „ако пребъдвате в Мене и думите ми пребъдват във вас, искайте каквото и да е, и ще ви бъде дадено”. Последната фраза може също да бъде разбрана по следния начин: „Аз ще го извикам в съществуване за вас”.

Това пътуване в присъствието на Бащата е трансформиращо. То ни просвещава, но също така и разпъва. Затова Исус каза: „нека вземе кръста и нека ме следва” (Матей 16:24).  В човешкото сърце има място само за един господар. Кръстът ще отхвърли всеки друг господар, който претендира за трона.

Квадратната форма на този олтар ни насочва отново към четирите посоки на света, което показва, че заместничеството е дори за най-отдалечените краища на света. Във 2 Тимотей 2:1 Павел настоява: „да отправяте молби, молитви, прошения, благодарения за всички човеци”. Посредничеството е отговорност и привилегия на царското свещенство.

Роговете сочат към Божията сила, която ще извърши промените до краищата на света. Бройката на роговете не е спомената и това може би показва, че заместническата служба на Христос не е ограничена до четирите краища на земята, но също така оказва влияние на събитията в небето.

Нека се молим така, както Исус ни учи: „Да бъде волята ти, както на земята, така и на небето” (Матей 6:10).