Съдържание Цялата книга на една страница

Глава петдесет и първа – За мое възпоменание

Матей 26:28; Лука 22:20; 1 Коринтяни11:25.

Заветът на общуване

 

Заветът, както женитбата е тържествена размяна на условия и задължения между личности, народи и в различни времена между Бог и човека. Очакванията на заветните обещания и задължения, както бяха направени от пророците, току що бяха изяснени от Йоан Кръстител (Йоан 1:19-34), когато глас, идващ от небето каза за Исус: „това е моят възлюблен Син, в когото е моето благоволение” (Матей 3:17). Исус прие казаното от гласа на Бащата и беше заведен в пустинята, за да бъде изпитван за това. Исус пристъпи в това време на служба изпълнен със Светия Дух (Лука 4:1) и се върна изпълнен със силата на Светия Дух (Лука 4:14). Пълномощието, което получи чрез опитността Си да бъде изпитан, е предназначена да стане една от многото облаги, които живота на Неговия народ на завета ще може да демонстрира (Деяния 3:12).

Точно преди това пълномощно за единство, на което Исус се радваше с Бащата, Той трябваше да бъде изпитан още веднъж. Той взе чашата по време на последваната вечеря, даде я на учениците си и каза: „тази чаша, която се пролива за вас е Новия завет в моята кръв” (Лука 22:20), „пийте всички от нея” (Матей 26:27). От сега те трябваше да пият от този завет на живот и съюз с Бащата.

Бидейки началото на заветите, Той беше добре запознат с изводите и влиянията на обещанията, изискванията и заповедите. Те съществуваха между Него, Бащата и Неговия народ.

В 1 Царе 18:3 е записана главната причина за един завет:

„След това Йонатан направи завет с Давид, защото го обичаше, както себе си”.

Не беше ли това причината, поради която Бог установи Вечния завет с Адам (Битие 3:15), Ной (Битие 9:21), Авраам (Битие 15:18) и Израел (Еремия 31:36)? Неговото обещание никога не казваше може би. Той беше „Аз съм този, който Съм”. Всяко дело и дума, които извираха от живота Му, извираха от спазването на Неговия завет.

Какви са потребностите, облагите и отговорностите, в които Неговите последователи участваха, когато седяха около общата маса? Нека започнем с Авраам, след като се върна от освобождаването на Лот. Мелхиседек изнесе хляб, вино и благословение за Авраам казвайки: „Благословен да бъде Авраам  от Всевишния Бог, Създател на небето и на земята” (Битие 14:19). Забележително изказване – Авраам принадлежи на Бог, както небето и земята. „Благословен да бъде Всевишния Бог, който предаде неприятелите ти в твоята ръка.”

Авраам оцени хляба, виното и благословението като символи на заветен принос. Също така той прие Мелхиседек, цар на Салем, като свещеник на Всевишния Бог. След това Авраам приема завета и първото му изискване чрез термините, които са предложени – Бог притежава и благославя Авраам. След това той отговаря с второто изискване, за пълно подчинение като даде на Мелхиседек „десета част” от всичко.

Авраам направи вечен завет като каза: „и се заклех, че няма да взема нищо от твоето, нито конец, нито ремък за обувки, да не би да кажеш: Аз обогатих Аврам” (Битие 14:23). Авраам не се нуждаеше от втори план, в случай че Бог не успееше. В това му изказване ние виждаме третото изискване – пълно доверие, което водеше до живот на пълно послушание и екстравагантна любов.

При направата и запечатването на завета също така имаше серия от размени. Следващите забележки са кратко обобщение:

1. В Битие 15:17 – размяна на места. Огнения пламък премина през половините на животните, което показваше, че Бог разменя мястото си с Авраам. Неговата нужда да знае, в стих 2, е сменена с Божията възможност да осигурява. На Авраам беше дадена позицията на достъп до всички Божии ресурси.

2. В Битие 17:5, 15 – размяна на имена. Беззвучния Х звук на не произнасящото се има ЯХВЕ сега е включено в името на Аврам и той става Авраам, Сара, става Сарая. Като последовател на Христос, сега моето име включва думата „християнин”.

3. В 1 Царе 18:4 – размяна на одежди. Йонатан като наследник на трона, дава царската си одежда на Давид, следващия законен наследник на престола на Израел. Помислете за това, как Исус ни дава своята дреха на правда в замяна за нашите дрехи на грях.

4. В 1 Царе 18:4 – размяна на оръжие. Това позволяваше да се воюва нападателно (лък) и отбранително (меч). Средството за това беше поддържано от колана, включително и кесията за пари. „Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола” (Ефесяни 6:12).

5. Във 2 Царе 9:3 – размяна на отговорност. Давид беше отговорен за наследниците на Йонатан. „Ще покажа благост към тебе заради баща ти Йонатан” (2 Царе 9:7). Това е прекрасна картина за Божията чудна благодат, която показва милост на тези, които принадлежат към дома на Неговите врагове. Той прави това заради Исус.

6. Във 2 Царе 9:7 – размяна на маси. Давид определя място за Мемфивостей на трапезата си и казва: „… ти ще се храниш постоянно на моята трапеза”. Исус обеща това на последователите си като каза: „Истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи” (Лука 12:37).

7.  Във 2 Царе 9:11 – размяна на общуване. Мемфивостей премина от слуга в позицията на общуване с царя.

Това са привилегиите и отговорностите на тези, които влизат в заветни отношения с Исус. Тези, които приемат господството на Исус над техния живот, които като част от Христос, си спомнят за Неговото наранено тяло като доказателство за Божия гняв срещу техния грях, който сега е удовлетворен. Те си спомнят Неговата кръв, която е доказателство за съвършения живот, който тя представя, като Божието средство, с което Той ни въвежда в Новия завет, на възстановено общуване с Него и получаване на сила от Него.