Съдържание Цялата книга на една страница

Глава петдесет и девета – Работници на лозето

Матей 20

Работещи за мъдър господар

 

В Матей 19:27 Петър задава въпроса: „Ето ние оставихме всичко и те последвахме. Тогава какво ще имаме ние?” Или както казваме днес: „Ще имам ли полза от това?” Петър отговаряше на това, което току що беше видял. Един богат младеж си беше отишъл от Исус, тъжен и опечален от отговора, който беше получил. В сравнение с него Петър мислеше, че той е взел правилното решение. Той беше напуснал дома на баща си и неговия бизнес.

Исус представя четири урока, за да поправи някои погрешни разбирания:

 Опознайте господаря си

Той уверява учениците си, че те ще седят на дванадесет трона и ще съдят дванадесетте племена на Израел. Той разширява отговора си и включва всички тези, които са напуснали баща и майка, братя и сестри, и домовете си заради Него. Те ще получат много повече и ще наследят вечния живот. След това Той отправя предупреждението:

 

„Обаче много, които са първи ще бъдат последни,

а последните първи” (Матей19:30).

„Небесното царство е като стопанин” (Матей 20:1).

 

Същата тема продължава в 20 глава. Това е притча, която илюстрира „обаче” от Матей19:30 и отговаря на въпроса на Петър за техния дял във всичко това. Тя представя небесното царство като наемащо хора, които поради различни причини се съгласиха да работят на лозето. Учениците бяха всред тази група, която беше наета като работници. Богатият младеж също беше поканен, но реши, че изискванията са твърде високи, а заплащането твърде ниско. Исус използва този случай, за да разкрие проблема в мисленето на Петър относно неговия господар и да илюстрира лекарството за това.

Довери се на господаря си 

Има два вида работници. Първия са тези, които се съгласяват да работят за цената на дневна надница (Матей 20:2) – те знаят какво ще получат в края на деня и това им се напомня в този момент. След това са тези, които са наети в 3я, 6я, 9я и 11ти час. На тези е казано: „ще ви платя, каквото ви се полага”. Те трябва да се доверят на стопанина и неговата честност. Всеки, който ще дойде при Исус като стопанин и Господар на Неговото царство, става работник в него.

Истина е, че някои дойдоха в ранната част на живота си, а други в последния час, но ние не работим, за да спечелим своето спасение, нито работим, за да се пазарим за това, което мислим, че заслужаваме. Това е проблема, на който Исус обръща внимание във връзка с въпроса на Петър. Той смяташе, че тъй като е напуснал всичко, сега той заслужава повече, отколкото богатия младеж. Този вид мислене не разбира благодатта. То вярва, че има заслуга в човешките дела и че милостта се заслужава. Исус беше този, който избра Петър.

Нито той, или който и да е друг човек нямаше да решат да следват Исус, ако Бог не беше им показал милостта си. След като отговорим на Божия призив всички ние ставаме работници вземаме решение между пазарлък за това, което смятаме, че ни се полага или се надяваме на господаря да ни даде от изобилието на Своите богатства и удоволствия.

Гледайте на господаря си

Съществува друго предупреждение. Всеки от учениците видя младежа да си отива тъжен и разочарован. Те чуха отговора на Исус относно решението на младежа и зададоха въпроса: „Тогава кой може да се спаси?” Те, бедните, сравняваха себе си с богатия младеж. Исус ги учеше да отместят погледа си от хората и да ги насочат към Божията благодат, за когото всичко е възможно (Матей 19:26). Може би богатият младеж стана работник в Божието лозе, месец или два, а може би и година по-късно. Може би той стана великия апостол Павел. Ние не знаем това. От притчата обаче знаем, че Исус е ясен относно последиците, когато гледаме на хората работещи с нас, вместо да държим погледа си прикован върху господаря, който ги е наел. Първите ще бъдат последни. Те ще получат това, за което са се спазарили.

Ако се пазарим за дневната надница, той може да ни я даде. Ако се пазарим за популярност, Той може да ни я даде. В притчата Той им даде точно това, за което се бяха спазарили, но в притчата тези, които се довериха на господаря получиха повече, отколкото очакваха. Тези, които се доверяват на господаря разбират, че той „може да направи несравнимо повече, отколкото искаме или мислим” (Ефесяни 3:20).

Тези, които се пазарят с Бог наблюдават работещите с тях и си мислят, че те превъзхождат другите. Този вид мислене е основано на гордост, а не на благодат или милост. Когато тези, които бяха наети първи дойдоха, за да получат заплатата си, те мислеха, че ще получат повече (Матей 20:10), защото знаеха, че другите не са работели в горещината, през целия ден.

Наблюдавайки другите с дух на гордост е ужасно пагубно. То възпрепятства всяка молитва, която отправяме към Бог и унищожава всяко приятелство, на което сме можели да се наслаждаваме на земята. Какво благословение е да имаме благодатта и милостта на Бог преминаващи през живота ни в сърцата на други, без да знаем за това!

Подражавайте на господаря си

Това представя третия урок за всичките ученици. Апостол Павел описва и илюстрира това смирение много сбито до църквата във Филипи и до нас: „Със смиреномъдрие смятайте другия по-горен от себе си” (Филипяни 2:3). „ И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.  Затова и Бог Го превъзвиси и Му подари името, което е над всяко друго име, така че в името на Исус да се поклони всяко коляно от небесните и земните, и подземните същества” (Филипяни 2:8-10). Исус показа, че последните ще бъдат първи. (Матей 20:16).