Съдържание Цялата книга на една страница

Глава петдесет и втора – Златният светилник

Изход 25:31

„Менора” означава  „Носител на светлина”

 

Когато Исус дойде на земята Той нямаше репутация, но това не означава, че нямаше ефект от Неговото идване. В своето смирение Той се отказа от небесната си слава и вечно съществуване и за известно време беше подчинен на земни баща и майка. „Въпреки че беше богат, стана сиромах за вас, за да се обогатите чрез Неговата бедност” (2 Коринтяни 8:9).

Той взе назаем хляб и риба, за да нахрани множеството, взе назаем магаре, за да влезе яздещ в Ерусалим, взе назаем лодка, за да прекоси езерото, ясла, за раждането си, горна стая за последната си вечеря, пещера за гроб и въпреки това Той беше светлината на света всред Израел.

Когато започна публичната си служба, светилника, който беше в скинията в продължение на 1440 години излезе от Святото място и за пръв път стана видим за всички в Израел. Той каза:

goden_15„Ние трябва да вършим делата на Този, Който Ме е пратил, докато е ден; идва нощ, когато никой не може да работи. Докато съм в света, Аз съм светлината на света” (Йоан 9:4-5).

„Още малко Светлината е между вас… Докато имате Светлината, вярвайте в Светлината, за да станете синове на Светлината”(Йоан 12:35-36).

„Светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от Светлината, защото делата им бяха зли” (Йоан 3:19).

Не беше само Израел, който отхвърли светлината. Римляните и гърците също я отхвърлиха. По време на разпятието те смятаха, че са загасили блестящата Му светлина, която беше проникнала неудобно надълбоко в тяхната тъмнина. Сега тази светлина пребивава в небесното светилище. Там царското свещенство има непрекъснато достъп до Него.

Светилникът беше тип за Христос в Святото място. Неговото място беше на южната страна, противоположно на масата с хляба, на мястото за общуване на свещениците и службата им пред Бог.

Трите неща, които се намираха там представяха формата на общуване. Артър Пинк споменава това казвайки: „Масата сочеше към Христос като материя на нашето общуване, като този в когото ние сме подсилени и се наслаждаваме; светилника сочеше към Христос като сила на нашето общуване, както ни дава сила в определени служби, според осигурените дарби; кадилния олтар сочи към Христос като поддържащ нашето общуване, чрез Своето дело на посредничество. Ковчега на завета сочи към Христос като основа на нашето общуване, чрез попръсканото с кръв умилостивилище в Пресветото място.”

Всичко в Светото място е направено в светлината на светилника. Крайната цел на Христос е да ни заведе в пълно общение с Бащата. Привличането ни в Неговата правда е само първата стъпка.

Спасявайки ни от греха чрез изкупление и освещавайки ни чрез словото си, беше необходимо, за да може да дойдем в Святото място за общуване. Но тук, Неговото дело продължава, докато той освети всяка стъпка, която трябва да направим, за да стигнем в присъствието на Бащата.

На масата ние трябва да ядем от Него, да се наслаждаваме и да пребиваваме в Него и Неговото възкресение – да бъдем удивени от Него. При светилника ние сме помазани от Него с дарове и служби и силата да говорим относно Него пред други като светлината на света.

При масата ние се научаваме от Исус как да обичаме Господ нашия Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила. При светилника ние се научаваме как да обичаме ближния си както обичаме себе си.

В Amplified version, в Евреи 1:3 ние четем следното за Исус:

„Който е единственото изражение на Неговата слава (същество на светлина; излъчването на светлината на Божеството) и Той е съвършения отпечатък и съвършен образ на Неговото естество и държи, поддържа, ръководи и движи всемира  чрез Своето могъщо дело на сила.”

„А той, (Мойсей) запали светилника пред Бог” (Изход 40:25).

Светлината на светилника беше разпръсната пред Бог. Първата грижа на Исус беше славата на Неговия Баща. „Татко, прослави името си” (Йоан 12:28).

Седемте светилника разпръсваха светлина върху Христос, така че вярващия да може да се радва на Божиите съвършенства.

За много хора, които вярват, Исус ще бъде познат само като страдащия заместник заради техните грехове. Но тези, които приемат привилегиите и отговорностите да бъдат свещеници на Бог, ще видят откровение на Христос в Святото място, което надминава тава на жертвения олтар.

Светлината осветяваше също така и светилника (Изход 25:37). Светлината на този прекрасно изработен светилник, като тип за светлината на света трябваше също да открие своята собствена красота. Нощта, в която Юда отиде, за да Го предаде беше тъмна. Исус каза: „Сега Божия Син ще бъде прославен” (Йоан 13:31). Щеше да има повече смисъл, ако Исус беше казал това сутринта след преображението.

Светлината също така осветяваше масата с хлябовете. Свещениците ядяха хляба на присъствието в светлината на светилника, тъй като в „Него няма тъмнина” ((1 Йоан 1:5).

Светилникът трябваше да хвърля светлината си върху кадилния олтар. Тук Христос е представен като наш посредник, което показва, че ефекта на светлината, която свети в тъмнината зависи от делото на посредничеството.

Видът посредничество, което е представено тук е за тези, които са носители на светлина за света – тези от които Бащата е „удовлетворен” и които са свързани с Него и делото Му. Тяхното свидетелство, дело и молитви са направени само в светлината на Неговата слава и благодат.