Съдържание Цялата книга на една страница

Глава петдесета – „Манна” „Хляб на живот” „Хляб на присъствие”

Йоан 6:49; Йоан 6:35; Лука 24:30-31.

Обилно продоволствие

 

Когато Исус дойде на земята, Той дойде всред народ, в чието съзнание имаше погрешни очаквания за идващото Месианско царство. Те очакваха царство на сила и богатство, което щеше да подобри начина им на живот. Хора от всички народи следват герои, идоли, богове, с цел да подобрят своя живот.

Когато Исус започна да лекува болните, да възкресява мъртвите, да дава зрение на слепите и да храни тълпите, тогава повечето от проблемите на тези хора бяха разрешени. Въпреки това те имаха много повече проблеми, които трябваше да бъдат поправени, за да може живота им да бъде по-лек.

Така че е напълно ясно защо те искаха да хванат Исус и да го направят цар на сила (Йоан 6:15). Не е изненадващо, че те казаха: „Господи, дай ни винаги този хляб” (Йоан 6:34).

Всички ние харесваме субективните преживявания, когато нуждите, които чувстваме истински са реализирани и живота ни става по-добър и по-лесен. Тези нужди обаче не трябва да бъдат издигани над Божията определена цел. Не трябва да пренебрегваме завесата, която Бог постави между видимото и невидимото. От тях Той открива само това, което има нужда от освещение.

Ако Исус беше излекувал всеки, беше изгонил римляните, беше нахранил всички гладни и беше седнал на трона на Израел, колко дълго Израел щеше да го следва? Не беше ли вече Той техният цар? Техния Спасител? Техния Пророк? Техния Свещеник? Техните нужди бяха ли толкова големи, че да не могат да разпознаят Божието царство, което беше застанало между тях? Възможно ли е Исус, тъй като не е атрактивен, да не е приет като Спасител от тях или от нас? За нас също „няма друго име под небето, което е било дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим” (Деяния 4:12). Благовестието винаги ще изглежда глупаво на невярващия (1 Коринтяни 1:23). „Ето, полагам в Сион камък, в който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват” (Римляни 9:23).

Защо толкова много хора в миналото бяха готови да бъдат бити и хвърлени в затвор заради вярата си, докато множествата искаха нещо, което да направи живота им по-добър и лесен за тях?

Това е така, защото Бог ни снабдява с различен вид храна. Съществува храна за тялото, която се разваля и въпреки това тя подържа живота за известно време. Съществува храна за ума, която го променя, за да може да разбере вечния живот. (Йоан 6:27). Също така има храна за вътрешния човек, която е осигурена от Неговото присъствие и близост.

Храната за тялото се вижда в дневната мана, която представяше Христос като храна за Своя странстващ народ. „Бащите ви ядоха мана в пустинята и умряха” (Йоан 6:49). Тя не е като благодатта, която подържа всички ни.

След това Той ни снабдява с храна за ума, която е истинския небесен хляб (Йоан 6:32). Шест пъти Исус казва, че е небесен хляб. „И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.” (ст. 51). На техния аргумент Исус отговаря в ст. 52, използвайки времето аорист, което означава веднъж за винаги. „ Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот” (Йоан 6:54). Тук Исус не говори за Господната вечеря. Тя не спасява. Тя е повтарящ се акт на възпоменание, и Исус използва думата тяло, а не плът.

Въпросът тук е относно вярване „в Него, когото Той е изпратил” (Йоан 6:29), и получаване на „Духа, който дава живот” (ст. 63). Той искаше от тях да повярват, че „В началото Той беше с Бог и че Словото беше Бог” (Йоан 1:1), че „Словото стана плът и пребиваваше между нас” (Йоан 1:14).

Той продължава: „Ако не ядете плътта на Човешкия Син (не вярвате на думите, които станаха плът) и не пиете кръвта Му, (не пиете от животворния Дух – ако не получите свидетелството на Духа) нямате живот в себе си.” (ст. 53).

Йоан Кръстител свидетелства също за това в Йоан 3: „Онзи, Който идва отгоре, е над всички” (ст. 31). „Защото Този, Когото Бог е пратил, говори Божиите думи” (ст. 34). Вярвайте това. Яжте словото, което стана плът. „понеже Той не Му дава Духа с мярка” (ст. 34). Приемете Духа.

Те казаха, че изказването на Исус е трудно (Йоан 6:60) и Го изоставиха.

Исус, Умивалникът се опита да промени ума им, като ги умива чрез Своето Слово. Неговите отговори щяха да излекуват проблема на тяхното безпокойство, страх, съмнение и неверие, така че те да могат да се хранят с хляба на присъствието.

Отговорите, които те искаха бяха относно промяна на обстоятелствата и затова те Го напуснаха.

Имаше и други, като Петър и учениците, които повярваха и свидетелстваха за това, казвайки: „Ти имаш думи на вечен живот” (ст. 68).

Тези думи на живот също бяха изговорени от Исус на двама разочаровани апостоли на път за Емаус. Той им „обясни нещата в Писанията относно Себе Си… в закона на Мойсей, пророците и псалмите” (Лука 24:26, 44). Това ги впечатли дълбоко: „Не гореше ли в нас сърцето ни, когато ни обясняваше писанията? (ст. 32).

Когато се наведоха над масата „Той взе хляба и го благослови, пречупи го и им го даде. Тогава очите им се отвориха и те Го познаха” (ст. 31-32).

Хлябът на присъствието или „хляб на лица” е за тези, чиито сърца горят в тях (ст. 32). Те са хранени на трапезата на Неговото присъствие и те излезнаха, пеейки нова песен пред другите. Тези, които не получават словото Му, не получават от Неговото присъствие. Този хляб е за тези от царското свещенство, които искат повече, отколкото само да се хранят с Неговата мана и свидетелство. Също така те искат да бъдат подновени с Неговата близост.