Съдържание Цялата книга на една страница

Глава единадесета – „Дворът”

Изход 27: 9

Да установи вечна правда

 Данаил 9:24

 

В средата на направените от черна, изпредена козя козина палатки на лагера на Израел, се виждаше бяла ленена завеса, която ограждаше двор с размер 100 на 50 лакътя (около 50 на 25 метра). Тази завеса беше поддържана от дървени стълбове.

В Песен на песните 3:6-11 носилката, с която пътува Соломон идва от пустинята и е оградена от 60 от силните мъже на Израел. От вътре тя беше декорирана от Ерусалимските жени.

Съществува поразителна прилика между тази носилка и Божията скиния в пустинята. Това беше

goden_6

Неговото място за почивка, оградено от 60 дървени стълбове. Той също така привличаше своята невеста в новото си място за обитаване. Но това беше място на вечна правда, направено с човешки ръце.

В този двор се намираше „шатъра за срещане” (Изход 40:6), определеното място за срещане с Неговия народ. Пред него се намираха олтара и умивалника. Тези неща предсказваха, че Исус ще бъде достъпен на земята за всеки, който Го потърсеше. „Блажен човекът, когото избираш и приемаш, за да живее в Твоите дворове” (Псалм 65:4). Както евреите така и езичниците имаха еднакъв достъп: „…както сте вие така ще бъде и чужденецът пред Господа” (Числа 15:15).

Стълбовете бяха 60 на брой, което 5 х 12. Пет е числото на благодат, а 12 е съвършено управление. Това е Божията благодат управляваща в съвършена правда чрез Исус Христос.

Стълбовете бяха направени от дърво, което говори за човешкото естество на Исус.

Те бяха поставени в бронзови поставки. Бронзът свидетелства за издръжливост. Той притежава капацитета да издържа на огън, който и тип на Исус, който не е унищожен от Божията присъда срещу греха.

Върховете им бяха покрити със сребро и за тях бяха закачени сребърни куки. Горната част на стълбовете беше свързана със сребърни върлини. Среброто е символ на изкуплението и означава „да покрия”. От тези върлини се спускаше бялата ленена завеса.

Всеки пет лакътя имаше стълб, който беше висок пет лакътя. Тук, за да може всеки да го види беше Исус (дървените стълбове), стоящ в мястото за съд (бронзовите подложки), покрит с оправданието, за което беше платено (среброто) и показващ ясно връзката между благодат (пет) и правда (бял лен).

Белият лен ограждащ двора, беше със същата дължина, както вътрешната завеса, която покриваше скинията. Оградата на двора беше 280 лакътя, а над скинията имаше 10 ивици от 28 лакти всяка.

Вътре в Святото място Христовата правда беше представена пред очите на Бащата. Тя покриваше и заобикаляше мястото Му за пребиваване и се основаваше на изкупителното дело на Христос (сребърните поставки под дъските).

Отвън, Христовата правда беше представена пред очите на хората. Бялата ленена завеса се спускаше от сребърните пръти около двора и посочваше пътя към входа.

Неправедната човешка раса е тази, която се нуждае да бъде облечена с тази правда. Те трябва да погледнат и да видят, че тази правда (белия лен) винаги е поддържана от великото дело на изкупление (сребърни пръти и обвивка на върха на стълбовете).

Белия лен в двора, беше границата между святост и похот. Той беше бариера за тези извън и закрила за тези вътре в двора. Грешникът идва при Христос: „за да може благодатта да царува чрез правда, за вечен живот чрез Исус Христос, нашия Господ (Римляни 5:21).

В 61:10 Исая казва:

 

Ще се развеселя премного в Господа, душата ми ще се зарадва в моя Бог; Защото Той ме облече с одежди на спасение, загърна ме с мантия на правда като младоженец украсен, подобно на първосвещеник, с венец, и като невеста накитена с украшенията си.”

В своето видение за неща, които щяха да дойдат Йоан казва:

 

„И на нея се позволи да се облече в светъл и чист висон; защото висонът е праведните дела на светиите” (Откровение 19:8).

Правдата е чистота на сърцето, святост, съвършено послушание към закона. Животът на Исус Христос демонстрира това.

Светостта е отделяне от зло; правдата обръща внимание на това зло.

„Авраам повярва в Бог и това му се вмени за правда” (Римляни 4:3). Христовата правда му беше вменена.

Неверието е обличане на дрехата на самодоволна гордост. Тя изглежда като мръсен парцал, когато е сравнена с Неговата чиста, деликатна, бяла, блестяща, чиста ленена дреха (Исая 64:6).

В 1 Царе 18:4 ни се казва, че Йонатан и Давид сключиха завет. Те си размениха някои неща. Едно от тях е мантията, която Йонатан съблича, като принц на Израел, наследник на трона на своя баща, цар Саул, и я даде на Давид.

Като част от тази церемония на завет, Давид, който сега е облякъл тази мантия, чрез законен указ става наследник на трона на Израел.

Когато сме привлечени от Бащата, за да влезем чрез вяра през входа ние достигаме до двора, където Христовата правда ни е вменена. Неговата мантия на правдата ни е дадена, правейки ни наследници на Божието царство, а Той взема върху Себе Си нашите мании (парцали) от грях.

Той ни приканва и привлича вътре:

„Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене” (Откровение 3:20).

В тази размяна са включени чудото на ново рождение от Божия Дух (Йоан 3:16), и обещанията за вечни привилегии и отговорности.

„Истина ви казвам, че във време на обновлението на всичко, когато Човешкият Син ще седне на славния Си престол, вие, които Ме последвахте, също ще седнете на дванадесет престола да съдите дванадесетте Израилеви племена” (Матей 19:28).