Съдържание Цялата книга на една страница

Глава деветнадесета – Одеждите

Изход 28

Съвършенството на Неговия характер

 

Описанието, което е дадено за облеклата на Аароновите синове е много кратко:

„А за Аароновите синове да направиш хитони, и пояси да им направиш, и гъжви да им направиш, за слава и великолепие. С тия одежди да облечеш брата си Аарона и синовете му с него, и да ги помажеш, да ги посветиш и да ги осветиш, за да Ми свещенодействат. Да им направиш и ленени гащи, които да покриват голотата на тялото им; нека покриват бедрата им от кръста надолу; и нека ги носят Аарон и синовете му, когато влизат в скинията за срещане, или когато пристъпват при олтара, за да служат в светото място, да не би да си навлекат грях та да умрат. Това да е за вечен закон за него и за потомството му подир него… Направиха хитоните за Аарон и за синовете му от висон, тъкана изработка;” (Изход 28:40-43; 39:27).

В 28:41 се казва, че одеждите са също и за Аарон с изключение на шапката. Белият лен, както тук, така и навсякъде другаде напомня за чистата святост на Христос.

goden_9

Дрехите на Аарон, първосвещеника, бяха много по-претенциозни. Бялата дреха на Неговата правда беше покрита с останалите Му съвършенства, които са илюстрирани с мантията на ефода, ониксовите камъни, пояса, нагръдника, митрата и златната плочка

Мантията на ефода (Изход 28:31-35), беше дълга синя дреха, която се обличаше над бялата ленена дреха и под ефода. Тя имаше отвори за ръцете и главата. Синьото е символ на Божествения характер на първосвещеника. Това е първото място, в което думата мантия е използвана в Писанията и тя принадлежи на първосвещеника. Тя беше облекло на достойнство и придаде свещенически характер на Аарон. Тя сочеше към мястото, където е нашия първосвещеник сега.

Върху подгъва имаше оцветени ресни като нар. Между всяка от тях имаше златно звънче, за да може „звънтенето му да се чува, когато влиза в светото място пред Господа, и когато излиза” (ст. 34). Посредническата служба на нашия Първосвещеник в небето произведе звук на Петдесятница и плода от него беше 3 000 спасени (Деяния 2:41), и продължи дневно да прибавя нови души към църквата (Деяния 2:47; 5:14).

Ефодът (Изход 28:6) беше от две части, покриващ тялото му отпред и отзад, съединен над раменете от две презрамки и златни гнезда, в които бяха поставени ониксовите камъни. Той беше направен от чист препреден лен, злато, син, червен и морав материал. Златото сочеше към божествената слава на първосвещеника, а останалите цветове към Неговите различни съвършенства. Синьото сочеше към небесния Му произход, моравото към царската му титла, а червеното като страдащ слуга от човешкия род.

Ониксовите камъни бяха поставени в златни гнезда, които бяха закачени за презрамките. На еврейски оникс означава да сияя с блясък. Върху тях бяха изписани дванадесетте имена на племената, подредени според раждането им, свидетелствайки, че Бог приема всеки един поравно. Рамото е символ на сила и показва тяхната пълна сигурност. Петър свидетелства за това, като казва: „Които са пазени с Божията сила” (1 Петрово 1:5). Тук те символизират приликата с Божия народ, докато на нагръдника те са символ на разновидността на Божия народ в техните определени дарби и слава.

Поясът беше ленен, направен от същите цветове и беше символ на служба. Исус препаса себе си с кърпа, умивайки нозете на учениците. Също така, Той обеща, че когато дойде отново, „Той ще препаше Себе Си … и ще им прислужи” (Лука 12:37).

Нагръдникът (Изход 28:15-30) беше най-скъпия. Останалите дрехи бяха фон за него. Той беше направен от чист препреден лен, удвоен за здравина и беше богато украсен със същите три цвята като ефода.

Неговият размер беше половин лакът или 22 х 25 квадратни сантиметра.

Долната му част беше прикачена за ефода, чрез синя лента, която преминаваше през две халки, по една на ефода и на нагръдника от двете му страни. На върха той се държеше на две златни верижки, които бяха закачени за златните гнезда на ониксовите камъни на раменете.

Това беше нагръдника на присъдата с дванадесетте имена на племената написани на 12 скъпоценни камъка, които Аарон внасяше непрекъснато в Святото място за спомен пред Бог (ст. 29).

Може би дванадесетте камъка са били поставени в четири редици около краищата на нагръдника, оставяйки центъра свободен за Урим (означаващ светлина) и Тумим (означаващ съвършени правила). „Божия закон е съвършен (Псалм 19:7) и Божиите заповеди са святи, просвещават очите (ст. 8). Урим и Тумим бяха знак, че Бог беше всред Израел, готов да даде съвет във време на нужда.

Израел винаги беше носен пред Бог върху сърцето на първосвещеника, представящо Неговите чувства за тях.  Висейки на раменете, представя силата на Христос, която винаги беше на разположение на Неговия народ. Техните имена не можеха да бъдат изтрити. Те бяха изписани, символизирайки вечна безопасност. Те бяха в безопасност, защитавани от златото и не можеше да бъдат изгубени. Божията сила е свързана и нежността на Неговото сърце са свързани с вериги. Той може да ги пази. Кой може да ги отдели от Неговата любов?

Дванадесетте камъка представят Неговия народ, който е скъпоценен за Него. Камъните са трайни, както тяхното спасение, което е закупено завинаги.

На златната плочка беше написано „Свят на Господ” и тя беше закачена за митрата. Тя свидетелстваше, че първосвещеника е свят, посветен, неопетнен и отделен от грешниците. Като такъв той посредничеше за тях. Бог беше осигурил това за несъвършенствата и оскверняването на службите ни на поклонение. Той носи нашата нечистота и представя своята святост като наша.  В усъвършенстването на Исус, нашия Първосвещеник се съдържа нашето вечно приемане (Изход 28:38).

Митрата говори за Неговото подчинение на Бог и Неговото смирение пред Божията воля. Думата митра е използвана на още едно място (Езекиил 21:25-27). Тук тя е употребена за Антихриста, който поставя себе си като Бог в Божия храм. Това е събитие, което също е споменато в 2 Солунци 2:3-9.

Във времето на края Бог казва: „Снеми митрата и свали короната … възвиси смирения, а смири възвисения… дойде оня, комуто принадлежи; и нему ще я дам” (Езекиил 21:25-27). Към това Павел добавя: „Който даде себе си за нашите грехове, за да ни избави от настоящия нечист свят” (Галатяни 1:4).