Съдържание Цялата книга на една страница

Глава девета – Границите

Изход 19:12

 Докато Христос е изобразен във вас

 Галатяни 4:19

 

Съществува забележителна разлика между Мойсей и Израел. Мойсей беше най-смирения човек на земята (Числа 12:3). В своята молитва (Изход 33:13) той поиска: “покажи ми, моля Ти се, пътя Си, за да Те позная” и в стих 18: „Покажи ми, моля, славата Си с което Бог се съгласи. Когато Бог го повикваше, Мойсей отиваше в шатрата на скинията, която се намираше извън лагера (може би близко до чистото място), за да говори с Бог.

Израел имаше различно сърце. След като чуха Божия глас за пръв път (Изход 20:19), хората казаха на Мойсей: „Ти говори на нас и ние ще слушаме; а Бог да не ни говори, за да не умрем”. Няколко милиона души бяха готови да следват инструкциите на Мойсей, посредника, но те се страхуваха да чуят тези инструкции, изговорени от Бог.

Последиците от това са значителни. Познавайки сърцата на своя народ, Бог каза на Мойсей: „Постави прегради наоколо за народа” казвайки: „Внимавайте да не се качите на планината, нито да се допрете до полите й; който се допре до планината, непременно ще бъде умъртвен;” Мойсей инструктира народа да се подготви за идването на Бог в третия ден. До този момент Бог извършваше Своите чудеса в тишина. Сега, Той щеше да им говори от планината.

В стих 20 Мойсей отново е повикан на планината, след което отново изпратен обратно, за да предупреди народа относно границите и да се завърне обратно с Арон (ст. 24). Този път, докато Мойсей беше долу, Бог изговори Десетте заповеди и всеки израилтянин ги чу.

Какво е това, което е толкова важно относно тези граници? Защо трябваше Мойсей да се качва и да слиза от планината? Защо Мойсей можеше да пресече границата, а Бог беше толкова непреклонен в решението, си, че Израел дори не можеше да я докосне? Не бяха ли те всички Негов народ, наследници на Авраам? Това единственото място ли е в историята, когато Бог постави граници за Своя народ, така че трябваше да стоят на разстояние от Него?

Смирението на Мойсей ли беше това, което му даде достъп (Числа 12:3)? Защо само първосвещеника можеше да влиза в Пресветото място веднъж в годината? Защо на свещениците не беше позволено да отиват по далеч от завесата? Защо на израилтяните не беше позволено да отиват по-далеч, отколкото олтара? Защо само Каатовските левити имаха правото да носят мебелите на светилището? Защо израилтяните не можеха да отиват по-далеч от вратата на външния двор (Изход 38:8)? Не беше ли Анна по смирена и свята от двамата сина на Илий (1 Царе 2:27-36)? Защо бяха необходими тези граници?

Освен Божията цел с избора на Мойсей, той беше преживял удивителна промяна, от първия си опит да освободи народа, и тези 40 години по-късно, когато той пасеше овцете на тъст си.

Мойсей беше станал приятел на Бог (Числа 12). Следващите 40 години в пустинята, щяха да променят много Израел като народ. Исус също отиде в пустинята „изпълнен със Светия Дух” (Лука 4:1). Той се завърна след 40 дни: „изпълнен със силата на Светия Дух”(Лука 4:14).

Учейки се да ходим с Бог изисква опитност в пустинята. Докато притежаваме съвременен ум (ума на нашето общество, както Египет в умовете на Израел) ние няма да пораснем повече отвъд интерес за Бог, за да ни помогне с нашия проблем, който е сътворен от греха. Удобната пейка в църквата не е заместител за 40 години на изолиране и отделяне за целите и намеренията на Бог за нашия живот. Мойсей беше изпреварил Израел с 40 години, притежавайки ума и смирението на Христос. Посветения ум на вяра в Божиите обещания е вкоренен в любов и доверие, предаването на себе си на Божията грижа.

Някои от познатите граници, пред които се изправяме всеки ден са:

 

Уста

Гневът на човека не реализира Божията правда (Яков 3:8-12).

Трябва да контролираме езиците си.

Любов

Ако нямам любов, не струвам нищо (1 Коринтяни 13).

Прекалено послушание, без екстравагантна любов не струва нищо.

Вяра

Невъзможно е да задоволим Бог без вяра (Евреи 11:6)

Бог е ревностен за Своята слава, затова вярата трябва да бъде практикувана до предназначената й цел.

Ум

Преобразявайте се чрез обновяването на ума си (Римляни 12:2).

Трябва да научим това, което Бог мисли за нас от Божието Слово.

Сърце

Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно; кой може да го познае? (Еремия 17:9)

Жертви на Бога са дух съкрушен;
сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш
.(Псалм 51:17)

Бог познава сърцата ни много по-добре, отколкото ние.

Музика

Служеха с пеене пред скинията, шатъра за срещане, докато Соломон построи Господния дом (1 Летописи 6:32).

А и всички певци левити… стояха на изток от жертвеника (2 Летописи 5:12)

Бог определи място на музикантите, от което те трябваше да пеят пред Него. На по-късните добри идеи не беше позволено да бъдат реализирани в Пресветото място, нито от свещениците, нито от левитите.

 

 

 Единственото нещо, което беше позволено в Святото място беше посвещаването на свещениците; масло за светилника; хляб; вино и тамян за масата; тамян за кадилния олтар и кръв. Бог не приемаше нищо друго.

Нашето съвременно мислене приема, че ние сме добри хора, които имаме само няколко неща за поправяне. Бог не прави такива компромиси със Своето свято усъвършенстване.

Затова е важно да: „се събираме в Неговото име” (Матей 18:20), „да правим чудеса в Неговото име” (Марк 9:39), „да дадем чаша вода в Неговото име” (Марк 9:41), да приемем дете в Неговото име” (Лука 9:48), „да искаме в Неговото име” (Йоан 14:13). Неговото име и живота, който то представя е единствения път към Бащата – без граници.