Съдържание Цялата книга на една страница

Глава дванадесета – Влез през вратата

Изход 27:16

Господарят е дошъл и те призовава

 Йоан 11:28

 

Само Господарят, който те призовава притежава добри акредитивни писма.

Той можеше да нахрани множествата с хляб и риба (Йоан 6:9), да проповядва за блаженствата (Матей 5), и да представи илюстрации за царството на Баща си (Матей 20:1). Той показа Себе Си като Господар над болести и страдания (Матей 4:23), ветрове и вълни (Лука 8:24). Той имаше власт да прощава грехове (Марк 2:10) и да изгонва бесове (Лука 8:33), да променя водата във вино (Йоан 2:10), и да възкресява мъртвите (Йоан 11:43). Той можеше да освободи хора от миналото им, от пристрастеността им към грях, да промени обикновената, ежедневна опитност на извличане вода от кладенец, в пиенето на жива вода от небесния кладенец, и да превърне това, което беше временно във вечно.

Това е Господаря, който ни призовава. Ще бъде от полза да приветстваме неговата цел и воля за нас:

  • „Ако аз искам”, за очистване: „Искам, бъди очистен” (Лука 5:13) Проказата беше ярка картина на доказателството за грях.
  • „Ако аз искам”, за притежание: „Не ми ли е позволено да направя с моето богатство каквото искам? (Матей 20:15). Светът и всичко, което е в Него не е ли Негов? Не заслужава ли Той да те притежава?
  • „Ако аз искам”, за подчинение: „Ако искам той да остане, докато дойда, тебе какво те засяга? Ти върви след Мен” (Йоан 21:22). Не трябва ли да му позволим да ни каже какво да правим с нашия живот и на къде да вървим?
  • „Ако аз искам”, за прославяне: „Желая където съм аз да бъдат с мен … където съм Аз” (Йоан 17:24). Неговата молитва е за мен, да прекарам вечността с него.

Отговорът на Мария, към призива на господаря беше, че тя стана веднага, за да Го посрещне. Той чака при входа.

Той е изявил пред света всичкия си бял лен (завесата), за да могат всички да видят Неговата правда и благодат. Той е предназначен да ни води към входа.

Входът е широк, 20 лакътя или около 10 метра. Той е достатъчно широк, за да може „всеки, който призове Господнето

goden_7

име…” (Римляни 10:13), да го използва, за да влезе в двора.

Въпреки че виси от сребърните пръти, вратата никога не беше заключена. Делото на вяра, можеше да я отвори. Евреи 11:6 казва, че не е възможно да задоволим Бог без нея. Просто отдръпнете завесата настрана, на тази врата, тъй като: „… никой не идва при Бащата освен чрез мен” (Йоан 14:6).

Никой не може да влезе благодарение на личните си заслуги. Тя е за смирените, които знаят, че имат нужда от помощ.  „… който смири себе ще бъде възвишен” (Матей 23:12). Тези, които ще преминат през този вход, ще видят втора врата, която води към Святото място. Тя е само на половина широка, но два пъти по-висока и не са много хората, които искат да влязат през нея.

Първата врата беше ниска, оцветена и атрактивна. Тя беше направена от четири цвята: бял лен със синьо, мораво и червено, втъкани в нея (завесата) (Изход 27:16). Тези цветове са представени първо тук, а също така и в Изход 26:31. Те говорят за Изкупителя и славните Му атрибути. Когато се говори за вътрешната завеса, която покриваше Святото място, първо се споменава белия лен (Изход 26:1). На всяко място, където е използван белия лен, той представя Неговия характер на съвършена правда.

Моравото представя Неговия царски сан. Матей представя фразите Царя и Неговото царство, Роднината Изкупител. Петдесет и четири пъти Матей използва фразата „Небесното царство” и много от притчите са относно царството. Той записва родословието на Давидовия Син. Мъдреците запитаха: „Къде е Този, Който е роден Цар на Юдеите? На кръста му беше написано: „Цар на Юдеите”. Този цвят представя Исус като Господар и Цар. Това трябва да бъде нашето свидетелство.

Червеното говори за Неговата служба на слуга. Марко представя Исус като слуга. Исус е слуга. Той използва езика на слугите, като „незабавно” 17 пъти. Червеното е цвета на кръвта. Цвета е извлечен от червей, който е наречен червен червей и Давид използва този образ, когато пророкува за Исус казвайки: „Аз съм червей, а не човек” (Псалм 22:6). Марко поставя ударението на това, което Христос направи, а не върху това, което каза. Такава трябва да бъде нашата служба.

Белият лен представя Неговата праведна човешка природа. Лука поставя ударението върху човешката природа на Исус. Той записва събитията около Неговото раждане, роднините, овчарите, бягството в Египет и детството му в храма. Той записва песните на Елисавета, Мария, Симеон и службата на Йоан Кръстител. Той представя Исус като състрадателен Човешки Син. Такъв трябва да бъде нашия характер.

Синьото представя неговата Божественост. Йоан поставя ударението върху Исус, като Божий Син, който слезе от небето и задоволи Божиите изисквания за свято усъвършенстване. Той Го нарича Божий Агнец, Месия, Цар на Израел, Спасител на света, Господар и Бог. Той представя Исус в серия от  „Аз съм” (Йоан 6:35; 8:12; 9:5). Това трябва да бъде нашето откровение за Христос.

Вратата ни говори за покаяние, което не може да бъде отделено от нея. Без известна мярка на вяра, никой няма капацитета или желанието за покаяние. Влизането през вратата позволява на човека да разбере колко велика е Божията благодат, която ни привлича, както е представена в Йоан 6:44.

Покаянието е обръщане към Бог поради греха ни. Скръб за нещо, което някога е било удоволствие от греха. То е смирено себе предаване за определената цел на Бог за нашия живот. То е определено сменяне на посоката, в която вървим, в търсенето на нашите удоволствия, и в търсенето на нашите думи. Това се вижда ясно в живота и свидетелствата на Исус (Йоан 5:19, 30). Бог не приема друг начин.

„Аз съм вратата на овците” (Йоан 17:10). „Елате, вие, благословени от Моя Отец, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света” (Матей 25:34). Бог не осигури друг вход водещ до Неговото присъствие.