Съдържание Цялата книга на една страница

Глава двадесет и шеста – Неумишлен грях

Левит 4

Задоволен с греха

Третата жертва

 

Думата неправда е използвана около 300 пъти в Стария завет. Тя означава извратена истина. Тя представя чувството на удовлетворение, което човек изпитва, когато живее с неща, с които Божията правда не може. Може би ние не се чувстваме враждебно настроени срещу Бог, но през по-голяма част от живота си се чувстваме доволни от начина, по който живеем.

От дълго време човечеството има предимства, които са твърде различни от тези, които задоволяват Божията святост. В по-голяма част от живота си ние съзнаваме нещата, които правим и мислим, но в същото това време не ги виждаме като грях. Може би в повечето случаи грехът е извършен от незнание, отколкото от противопоставяне на съвестта ни, или от съзнателно накърняване съвестта на друг човек. Може би извършваме грях подобен на този на ангелите, които бяха изгонени от небето и хвърлени в ада, но не знаем за него или той не ни притеснява.

Грехът е измамник. Кой можем да разберем неговите заблуди? Само Бог познава колко безнадеждно грешно е човешкото сърце. Когато част от Неговата истина ни осветява, тогава тя ни дава възможност да видим част от нашето невежество. Истината ни помага да видим състоянието на сърцата си.

Левит 11-16 е серия от глави, в които Бог хвърля светлина относно нашето невежество, като дава многобройни примери за съществуването или доказателства за греха, за ефекта от греха, за разбирането на греха и пр. Той живее там, където святото съвършенство е нормално. Тези, които не смятат, че са невежи, трябва да обяснят това съвършенство.

Опитайте се да обясните някого, който е навсякъде в същото време, включително минало и бъдеще, който извиква целия всемир в съществуване. Ако не вярвате, че Той е направил това, вярвате ли, че ще има възкресение? То ще стане при мигването на око (1 Коринтяни 15:52) за разлика от сътворението.

Не отне дълго време на Лазар да излезе от гроба, след като Исус го повика. На Антихриста няма да му отнеме дълго врем да се подчини на заповедта на Христос в този последен ден.

Бог се погрижи за това невежество на човека. Неговата милост и състрадание за грешния човек са толкова големи, че Той установи жертва за неумишлен грях. Тя беше за всеки, за първосвещеника и за целия народ. Тя беше за управляващия и за обикновения човек, а също и за най-бедния всред тях.

Никой не беше изключен от притежаване на светлината на Божието присъствие и слово, които са открити: „Положил си беззаконията ни пред Себе Си, тайните ни грехове – в светлината на лицето Си” (Псалм 90:8).

Ако някой съгрешеше, той трябваше да донесе жертва пред вратата на светилището. Това беше направено с цел да предотврати установяването на други свещени места и практики. Идвайки пред вратата, те всъщност идваха в подножието на кръста, тъй като разположението на племената на Израел и мебелите в храма бяха разположени във формата на кръст.

Тук принасящия жертвата трябваше да постави ръката си на главата на животното, което щеше да го замести. Тук грехът беше прехвърлен върху носещия греха, или както сега казваме, греха е приписан или прехвърлен на Христос. Исус, нашия заместник започна да носи греха ни.

За греха на първосвещеника (Левит 4:3) или греха на целия народ (Левит 4:13) животното беше теле. Телето беше най-скъпо и видимо. Но то също така говори за търпеливата и издръжлива сила на носещия греха. Независимо дали беше първосвещеника, или целия народ, те трябваше да се облегнат на този, който носеше греха! Грехът на един човек е толкова сериозен, колкото този на другия.

За управителя или старейшината (Левит 4:22) жертвата беше козел без недостатък, най-често употребяван в жертвата за грях. От обикновения (Левит 4:27) човек се изискваше да донесе коза или агне без недостатък. Ако той беше беден (Левит 5:7) той можеше да донесе две гургулици, два гълъба или една ефа брашно (Левит 5:11), което беше достатъчна храна за един ден, което от своя страна означаваше един ден пост. Бедните имаха много малко средства и отговорности в управлението на държавата.

След като се облегнеше на главата на животното, то беше заклано и кръвта източена в съд. За греха на първосвещеника и народа, кръвта беше внесена в Святото място (Левит 4:5). В неговата съвършена безпомощност, кръвта на жертващия, представена чрез кръвта в съда, е донесена пред Бог. Кръвта, поради живота на Христос, когото тя представя, е, която извършва умилостивението.

Дойде денят, в който Исус, като „наш Апостол и Първосвещеник” (Евреи 3:1) представи своята кръв, през завесата на умилостивилището в небесната скиния!

Свещеникът трябваше да попръска с кръвта седем пъти пред завесата (Левит 4:6). Това представя съвършеното място, на което трябва да застанем пред Бог и пълнота в Христос, което означава, че Бог е напълно задоволен.

Част от кръвта трябваше да бъде попръскана на рогата на кадилния олтар (Левит 4:7). Този олтар представя Христовото посредничество. Рогата са символ на сила. Благоухания тамян представяше това, което е приятно и приемливо.

Тук, живота на Спасителя, който е представен чрез кръвта, е идентифицирана със силата на Исус, като великия и задоволяващ Бащата Посредник. Остатъка от кръвта беше изляна в основата на жертвения олтар, като доказателство, че се изискваше умилостивение дори за първосвещеника.

Когато свещеника съгрешеше, той съгрешаваше относно Божиите неща. Кръвта беше занесена при олтара за посредничество. Делото на свещениците беше да посредничат, но също така и те се нуждаеха от някой, да посредничи за тях.

За управителя, старейшината и обикновения човек, кръвта оставаше в двора, на рогата на жертвения олтар и в неговата основа (Левит 4:25), като доказателство за Израел, да види, че за техните грехове беше извършено умилостивение.