Съдържание Цялата книга на една страница

Глава двадесет и четвърта – Хлебен принос

Левит 2:1-16

Посвещаването на дарове и служба за други

Втората жертва

 

Жертвеният олтар беше повече, отколкото място, на което от време навреме някое животно умираше за греха на някого. Съществуваха пет различни жертви, всяка една сочеща към различна част на завършеното дело на изкупление.

Първа беше жертвата на всеизгаряне. Там виждаме как този, който принасяше жертвата, беше приет от Бог, като посвещаваше себе си да обича Господ своя Бог с цялото си сърце, ум, душа и сила. Както Исус каза: „Това е първата голяма заповед” (Матей 22:38).

Хлебният принос беше както втората заповед. Да обичаш ближния си както себе си (ст. 39). Тук жертващия посвещава тялото и притежанията си на Бог, който го е приел чрез жертвата на всеизгаряне. Хлебната жертва не беше принасяна никога отделно от жертвата на всеизгаряне.

Чрез жертвата на всеизгаряне кръвта беше използвана, за да представи живота и душата на жертващия като посветени на Бог.

В хлебната жертва се използваше чисто брашно. Различното принасяне на брашното представя като тип многото обстоятелства и изпити, в които Исус страда и представи живота си в служба за хората като послушание към Бог.

То представяше различните начини, чрез които тялото и притежанията на принасящия жертвата бяха посветени на Бог, за да направлява тяхното използване в службата за други.

В първата жертва всичко беше погълнато от огъня и превърнато в пепел. Във втората жертва само една шепа от брашното, която беше премесена с масло и всичкия тамян, който представяше пълното приемане, беше посолено и поставено в огъня, като спомен за пълната хлебна жертва (Левит 2:2).

Тази жертва кара Бог да си спомня за този, който я е принесъл. В Деяния 10:4 „молитвата и милостинята” на Корнелий са наречени „възпоменание пред Бог”.

Остатъкът трябваше да бъде изяден от свещеника като безквасен хляб (Левит 6:16). „дадох им това за дял; пресвето е, както са приносът за грях и приносът за престъпление” (Левит 6:17). Бог не беше загрижен само за своята слава, но също така и за необходимостта на хората.

Еврейската дума за тази жертва е Минчу, означаваща безкръвна, доброволна жертва или дар. Пример за това е избора на подарък от Яков, за своя брат (Битие 32:13). Това беше подарък, който показваше, колко даряващия оценява получаващия.

Както Яков, Исус даде Своя живот на работа и служба за грешните хора, като подарък за получаващия, Неговия Баща. Той оценява Своя Баща до степен, че е готов да бъде смлян като жито на брашно, чрез отхвърляне, неверие, гордост, Гетсиманската градина и кръста.

В Левит 2:1-7 хлебната жертва трябваше да бъде представена по един от трите начина. (Когато пристигнаха в Ханаан също така те можеха да я представят във формата на рано узрели класове, Левит 2:14-16). Съставките от брашно, масло и тамян бяха еднакви и в трите жертви, но брашното беше представяно по различен начин. То беше представено според общественото положение на принасящия или неговото състояние, което беше определено от това, дали те имаха пещ, скара или тиган.

Те трябваше да донесат чисто брашно от жито, пресято или с триците (Левит 2:1). То трябваше да бъде една десета ефа (Левит 6:20) или около 3 литра, което се равнява на дневната дажба от хляб. Обикновено тя беше направена във формата на десет питки, като всяка една от тях беше поставена на огъня на олтара. При освещаването на светилището изглежда, че водачите бяха донесли много повече от определеното в сребърна купа, препълнена, в която брашното беше смесено с масло, а също така и златен тиган пълен с тамян (Числа 7:13-14).

Свещеникът трябваше да вземе една шепа (или една от питките) от брашното на принасящия и да го занесе до олтара (Левит 6:15), независимо дали човека беше богат или беден и да го принесе пред Господ. Не притежаващ проблема на предпочитание към някои хора, Бог никога не е презирал бедните или някой, който не беше надарен с даровете на познание относно Него.

 

Хлебен принос печен в пещ

(Левит 2:4)

Тези пещи бяха често срещани в средните и високи класи. Питките бяха приготвени от безквасно тесто, примесено с масло, или безквасни кори, като за вафли с по-малък размер, намазани с масло. Храната, която беше приготвяна в пещ беше добре приготвена и сготвена. Животът на принасящия жертвата трябваше да бъде демонстрация на това. Божията святост трябваше да е примесена в дневния им живот и говор. Службата за други трябваше да бъде изпълнена с Неговото присъствие и Дух.

 

 Хлебен принос от хляб, опечен на скара

(Левит 2:5-6)

Това бяха безквасни питки смесени с масло, след което бяха начупени на парчета и полети с масло. Това е живот на святост, но той е разбит и проблематичен. Изглежда, че вярата не е зряла, но живота е предаден напълно направен успешен чрез Светия Дух, който е излят върху него. Проблеми с бедност, болест, потисничество, насилие и пр. се виждат в светлината на вяра, прощение и молитва, вместо тревога и безпокойство.

 

Хлебен принос във формата на чисто брашно

донесено в гърне

(Левит 2:7)

Гърнето беше плитък глинен съд, който сочеше към бедност. Независимо от материалното състояние, маслото трябваше да бъде използвано. Трябва да бъдем родени отново. Дори когато сме учители и ръководители от време на време може да бъдем учудени от пълнотата на нашето разбиране за Неговия живот и царство (Лука 2:47). Получавайки този нов живот от Бог, независимо дали сме бедни или богати, ние го даваме на Бог и хората. Ние се научаваме да прилагаме в живота си Неговото Слово и обещанията Му така, както ги получаваме.

Когато кажем: „Исус е Господ”, не можем да принасяме извинения, вместо нашите дарове или призвание. Принасяйки 10 (числото на отговорност) хлебчета, пренасящия признаваше своята отговорност да обича ближния си както себе си.