Съдържание Цялата книга на една страница

Глава двадесет и трета – Фалшиво посвещение

Съдии 17-18

Човешки служби

 

В планинската област на Ефрем, в околността близо до скинията, живееше човек на име Михей, което означава „Кой е като ЯХВЕ”.

Майка му, му беше дала добро име, но имаше други неща, които тя също му даде, които не бяха добри. Едно от нещата беше нейния неконтролируем език. „ С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците” (Яков 3:9).

Майка му открила, че й липсват 1100 сребърника (около 15.5 кг.) и изрече проклятие над крадеца. Михей чува това и започва да мисли за бъдещето си.

Може би той беше чул и запомнил достатъчно от своите праотци относно благословенията и проклятията, които ще сполетят тези, които пазеха или нарушаваха закона. Той започна да се страхува за живота си и реши, че е по-добре да признае греха пред майка си, отколкото да живее под проклятието й.

Майката е изключително доволна и посвещава среброто на Бог, като го превръща в сребърен идол за своя син. Тя също имаше твърде избирателна памет относно закона, който казваше да не си правиш идоли.

С останалите семейни богове, той постави този в капище, направи ефод и посвети един от синовете си за свещеник.

След това дойде един левит и Михей го нае, за да извършва дейността на свещеник. Той казва: „Сега Бог ще ме благослови”  (Съдии 17:13).

Неговото мислене беше фалшива жертва за грях. В този случай нямаше хляб, който да е подвижен пред Бог, както беше заповедта (Левит 7:14)

Фалшивото посвещение изисква създаване на човешки служби, така че му липсва благодат и възможността за познанство на Бог. Бог е поставен в списъка на хората за „чест”. Почти всичко е направено по човешки – богатство, идоли, свещеници, левити, религия и церемонии.

След това дойдоха 600 души от племето на Дан (Съдии 18). Те взеха всичко. Боговете на Михей бяха откраднати от него.

Ако някой може да открадне от теб бога, на когото служиш, това означава, че е идол. Не си заслужава да ги притежаваме богове, които могат да бъдат откраднати.

Как беше възможно такова идолопоклонство в такава близост със светилището? Казва ни се: „В ония дни нямаше цар в Израел; всеки правеше каквото му се виждаше угодно” (Съдии 17:5).

Идолопоклонството е възможно само тогава, когато сърцето на човека не е изпълнено с Христос като Господ и Цар.

Майката на Михей му даде сребро, вместо да посвети себе си за правилно възпитание. Даровете не са заместител за лично посвещение.

Фалшивото посвещение може да допринесе допълнително израждане. То не може да види Божията благодат, затова не може да бъде проповядвано.