Съдържание Цялата книга на една страница

Глава двадесет и първа – Приносът за всеизгаряне

Левит 1

Посвещаване себе си на Бог

Първата жертва

 

Еврейското значение на изразът принос за всеизгаряне е „това, което се издига нагоре”. Тук виждаме демонстрация на Изкупител, който задоволява всичките изисквания за свято усъвършенстване на Израилевия Бог. Тя илюстрираше първата голяма заповед – да обичаш Господ твоя Бог с цялото си сърце, душа, ум и сила. Във формата на тип тя беше пълното посвещаване на Изкупителя за изпълнение на волята и предназначената цел на Бог. Задоволявайки Божията нужда от святост, Той можеше да задоволи нуждата на човека от изкупление.

Този вид посвещение не се среща често всред масите от хора, които предпочитат широките магистрали, водещи ги към техните цели. Често то е тесен, самотен път на изявена любов. Ние сме призовани да бъдем святи на всяка цена. Ако послушанието ни коства живота, тогава нека заплатим тази цена.

Жертвата трябваше да бъде мъжка без недостатък, представяща втория Адам, който беше безгрешен. Тя трябваше да бъде принесена според възможността на принасящия я. Ако човека притежаваше стадо от едър рогат добитък, той не можеше да донесе за жертва овца, нито гълъб или гургулица. Те бяха определени като жертви за бедните.

Всяко животно представяше различна характерна черта на Изкупителя. Телето представяше Неговата сила и търпеливо издържане като Спасител. Овцата или агнето символизира Неговото смирение и благородност (Исая 53:3). Козата Го представя като избран от стадото и Неговата смърт спасява цялото стадо (Йоан 11:50). Гълъбът и гургулицата символизират Неговия мир и нежност, Неговата скръб и печална невинност.

Жертвата трябваше да бъде представена пред „входа на шатъра за срещане, за да бъде приета от Бог” (Левит 1:3). Вече не можеше да бъде принасяна на полетата, както преди, тъй като кръвта (живота на човека, който представяше) трябваше да бъде представена пред Бог, който обитаваше всред тях, а не пред идолите на другите народи.

Принасящият жертвата трябваше да постави ръцете си върху главата на животното. На еврейски термина означава да притиснеш силно. „Натегна на мене Твоят гняв” (Псалм 88:7).Това показваше, че той се идентифицира с жертвата. Нашата вяра се обляга на същата личност, на която Бог постави гнева си. Това е основата за чиста съвест.

Работата на свещениците беше да вземат кръвта (която представяше кръвта на жертващия) и да попръскат с нея около и на олтара, като доказателство за изкупление, така че всеки да може да го види, но то беше видяно само от тези, които бяха близо до олтара. Изкупителят проля кръвта на живота Си, за да може всеки да види. „Към Мене погледнете и бъдете спасени…” (Исая 45:22).

Свещеникът трябваше да одере кожата на телета, за да се види колко беззащитна е жертвата без своето покривало. Това явно беше необходимо за богатите и силните като Яир, като началник на синагога или управляващия Синедрион, за да видят и почувстват това, напомнящо им, че пред Бог те не са покрити. След това жертвата беше нарязана на парчета за пълно демаскиране и изследване (Левит 1:16), пред всичко виждащия Бог, Който „съди мислите и намеренията на сърцето” (Евреи 4:13). Вътрешностите на животното, което беше без недостатък, откриваха, че няма несъвършенство в посвещението на нашия Спасител. Кожата на козата, овцата и ярето не беше одирана, но нарязана на парчета за пълно изследване.

Изкупителят, който нямаше недостатък, задоволи съвършените изисквания на Бог и затова беше приет вместо изкупения грешник. За принасящия жертвата, това беше ярка картина, на идентифициране с непорочния, невинен Изкупител, Който умираше за виновния. Беше илюстрирано съвършено ясно, че Изкупителя беше натоварен от двете страни. Първо, грешника полагаше върху него своята нужда и зависимост, а след това Божия гняв се изливаше върху него, докато беше напълно погълнат от огъня.

Поставената на олтара глава сочи към ума на Изкупителя, който се обляга на Своя Баща (Левит 1:8). Той не се облягаше на собственото си разбиране (Притчи 3:5). Тлъстината говори за Неговата преданост и привързаност (Изход 1:8), които принадлежаха само на Бог. Вътрешностите без дефект сочат към липсата на вътрешно оскверняване на Неговата воля, милост и чистота (Левит 1:9). Който не е знаел грях (2 Коринтяни 5:21) и беше безгрешен.

Главата на гълъба и гургулицата се откъсваше, за да покаже насилието, което беше извършено над Изкупителя. Изтръгването на гушата означава, че той не принасяше в жертва грешния апетит. Оскубването на перата показва отнемането на покривало, за да открие истинската същност на личността. Разкъсването на крилете показва, че няма изход от това положение (Левит 1:14-16).

Това беше жертва принесена чрез огън, приятен аромат пред Бог, той като представяше Изкупителя в Неговото съвършенство и посвещение на волята на Бащата. Този огън не трябваше да угасва никога (Левит 6:13). Всеки израилтянин можеше да види този огън, който поглъщаше жертвата си вместо да погълне тях, през деня и през нощта, като свидетелство за Божията омраза към греха, а също и като начин за избягване на Неговата присъда.

Напълно поглъщащия огън не беше предназначен за удобство или задоволяване на чувствата. Винаги ще има достатъчно гориво в ада, което да задоволи Божието правосъдие. Същото това правосъдие винаги ще намира достатъчно задоволство в живота на Изкупителя, за да предложи помилване. Тук, за да може всеки да го види, беше поставено на яве посвещаването на Сина на Бащата.

Пепелта беше свидетел, че жертвата беше погълната от огъня. Облечен в своите ленени одежди свещеника махаше пепелта от олтара, тъй като всяко нещо, което се допреше до олтара беше свято. Облечен с друга одежда, той изнасяше пепелта извън стана на чисто място (Левит 6:11; Ездра 44:19). Исус също беше изведен извън Ерусалим и след като беше направен грях, беше поставен в новия гроб на Йосиф (чисто място), от където възкръсна, за да очиства хора за Себе Си от всеки народ.