Съдържание Цялата книга на една страница

Глава двадесета – Посвети свещениците

Левит 8

Привилегии и отговорности

 

В Йоан 17:19 Исус казва: „Заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината.”

Исус казва, че дава Себе Си като свята жертва на Бог, заради учениците си, за да може те да бъдат напълно Негови, направени святи чрез Неговата истина. Той желае това за Своя народ и го снабдява със средствата необходими за него.

Скинията и свещеничеството бяха сянка на неща, които щяха да дойдат. Много по-лесно е за човек, който хвърля сянка, да разбере това, отколкото някой, който само я вижда. Обекта, който хвърля сянка съзнава трите й измерения – но когато светлината пада върху този обект ние виждаме цвят, дълбочина, чувство, мисъл и желание. Този, който вижда сянката, вижда плосък двуизмерен образ, често изопачен от посоката на светлината падаща върху него.

Ще бъде честно да кажем, че Бог представя илюстрации, за да може да предаде не само плосък, двуизмерен образ за Себе Си. Не мога да отговоря на въпроса защо Бог предпочете да изчака в продължение на 1 400 години, преди да представи себе си в лицето на Исус! Аз мисля, че вярата беше също така важна в дните на Мойсей, както в дните на Исус, а също и в нашите.

Израел имаше по малко откровение за Спасителя, отколкото църквата. Така че църквата трябва да бъде отговорна за цялото откровение от Адам до настоящето. Исус обеща на учениците, че Светия Дух ще дойде: „Ще вземе от моето и ще даде на вас (Йоан 16:14). Той също може да направи това с откритото за Исус в скинията. В четири книги от Библията, живота на Исус е записан като Човешки Син, тук на земята. Шестдесет и две книги Го откриват в други форми, като пророк, свещеник, цар, псалмопевец, апостол, пастор, евангелизатор, рибар, дърводелец, доктор, вдовица, майка, дете и пр.

За тези, които дойдоха при Него с вяра, Той е открит „малко по малко” (Второзаконие 7:22). Това никога не е било променяно. Ние все още сме инструктирани да „добавяме към вярата си” (2 Петрово 1:5). Това изисква посвещение, тъй като не става чрез самозалъгване.

От историята на Михей в Съдии 17 и 18 се вижда ясно, че човек не трябва да се отдалечава много от мястото на Дух и Истина в Сило, за да измисли напълно нова религия, която не притежава истината, която се изисква за познаването на Бог. Така че когато Бог посвети свещениците за Израел и царското свещенство за света, това беше направено с цел да се запази познатото и откритото за Него, форма, която може да бъде видяна, практикувана и разбрана.

Инструкциите, които Бог даде на Мойсей в Изход 29 са продължени в Левит 8. Там четем за посвещението на Аарон и неговите синове.

Артър Пинк споменава седем неща, които Мойсей направи за Аароновото свещенство, които сега Исус прави за царското свещенство:

Те бяха избрани отсред народа на Израел (Левит 8:2).

Бог подбира своите избрани от расата на Адам (Ефесяни 1:4).

Те бяха доведени пред вратата на светилището (Левит 8:3).

Призваните са доведени при Христос (1 Петрово 3:18).

Те бяха умити с вода от умивалника (Левит 8:7).

„Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си” (Йоан 13:10).

Те бяха облечени в официални дрехи (Левит 8:7).

„Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христос, с Христос сте се облекли” (Галатяни 3:27).

Те бяха помазани със свято масло (Левит 8:12).

„Божият Дух ни помазва за служба (2 Коринтяни 1:21).

Ръцете им бяха пълни (Левит 8:27).

Това означава, че всяка част от тяхното тяло беше напълно предадена на Бог – душа, ум, чувства и сила. „Представете телата си като жертва жива, свята и благо угодна на Него” (Римляни 12:1).

Те бяха посветени да служат на Бог, който щеше да се среща с тях (Изход 29:43-44). Всички тези, които вярват, са „свято свещенство” (1 Петрово 2:5) и „царско свещенство” (1 Петрово 2:9).

„Артър Пинк казва: „Да бъдем свещеници на Бог изисква святи облекла”. Ние трябва да свикнем да стоим в Божието присъствие. Това е местото, където ще прекараме вечния си живот. Дадена ни е привилегията да идваме и да си отиваме от неговото присъствие, и да служим в Неговото свято място.

Мойсей ги призова, осигури облеклото, изми ги, облече ги и ги посвети в свещеничеството. Той пожертва теле, като жертва за грях, така че свещениците трябваше да се уеднаквят с жертвата и приложи кръвта и маслото за служба.

След това той принесе първия овен в жертва на всеизгаряне сочеща към тяхното посвещаване в свещеничеството. Кръвта на втория овен, беше поставена на дясното ухо, което означаваше, че ще слуша само Бог, на палеца на дясната ръка, което означаваше, че ще върши Божието дело, и на палеца на десния крак, което означаваше, че ще ходи в Божия път. Останалата част от кръвта беше поръсена върху олтара, свидетелстваща за договора с Бог. Всичко това им беше дадено, както е дадено на нас чрез Исус.

Задълженията на Аарон и синовете му бяха:

Положиха ръцете си на главата на принесения за грях юнец (Левит 8:14).

Положиха ръцете си на главата на овена за посвещение” (Левит 8:18).

Положиха посветените си ръце на втория овен за ръкополагане, за да могат да говорят с авторитет от името на Бог” (Левит 8:22).

Ядоха от месото на овена и посветения хляб, като съучастници с Христос, който е хляба на живот и храна за Своя народ (Левит 8:31).

Много е било осигурено за нас чрез нашия Изкупител. Неговото изискване да Му се доверим и да изпитваме наслада от Него не е трудно. „Прочее, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, сиреч, плод от устни, които изповядват Неговото име” (Евреи 13:15).