в момента четеш
Галгал Тамо Найду 

Глава 4 – Галгал: Установяването на апостолски хора

1И когато целият народ беше преминал напълно Йордан, Господ говори на Исус и каза: 2Вземете си дванадесет мъже от народа, по един мъж от всяко племе, 3и им заповядайте, като им кажете: Вдигнете си дванадесет камъка оттук, от средата на Йордан, от мястото, където краката на свещениците са стояли твърдо, и ги занесете със себе си и ги оставете на мястото за пренощуване, където ще пренощувате тази нощ. 4Тогава Исус повика дванадесетте мъже, които беше определил от израилевите синове, по един мъж от всяко племе. 5И Исус им каза: Преминете пред ковчега на Господа, вашия Бог, в средата на Йордан и вдигнете всеки от вас по един камък на рамото си, според броя на племената на израилевите синове, 6за да бъде това за знак между вас. Когато в бъдеще синовете ви попитат и кажат: Защо ви са тези камъни? — 7тогава да им кажете: Понеже водите на Йордан бяха отсечени пред ковчега на Господния завет. Когато той преминаваше Йордан, водите на Йордан бяха отсечени. И тези камъни да бъдат за спомен на израилевите синове завинаги. 8И израилевите синове направиха така, както Исус заповяда, и вдигнаха дванадесет камъка от средата на Йордан, както Господ говори на Исус, според броя на племената на израилевите синове, и ги занесоха със себе си на мястото за пренощуване, и ги положиха там. 9А Исус изправи дванадесет камъка в средата на Йордан, на мястото, където бяха стояли краката на свещениците, които носеха ковчега на завета; и те са там и до днес. (Исус Навин 4:1-9)

Дванадесет мъже, всеки представител или лидер на племената на Израел, взеха дванадесет камъка от коритото на Йордан и ги поставиха при Галгал. Това символично действие служеше като възпоменание, което разказваше историята на бъдещите израилеви поколения за това как Бог е довел техните бащи през реката Йордан, за да ги установи като суверенна нация в една чужда земя. Дванадесетте камъка, по всяка вероятност, символизираха и сочеха към формирането на „един специален народ на земята, който щеше да бъде осветен и управляван от божествена конституция.1* За да изгради Бог нова нация на земята, Той ще установи Своето праведно Царство и ще върне всичко при Себе Си. Дванадесетте камъка поставени от дванадесетте човека постановиха модела за бъдещите поколения да изучават как Бог изгражда Своите цели на земята. В този смисъл, Галгал може да научи църквата на много принципи, които са приложими за нашето разбиране на природата и функцията на апостолското служение.

Преди да изследваме служението на апостолите (и апостолските хора), има определени наблюдения събрани от Галгал, които ще дадат ценно проникновение в разбирането на настоящия сезон, в който Църквата влиза:

Първо, дванадесетте мъже бяха инструктирани да отидат в Йордан и да преместят дванадесетте камъка само след като целия народ напълно е преминал реката.2* Подразбира се идеята, че целия народ първо е трябвало да премине или да направи преход в новата диспенсация преди камъните да могат да бъдат взети от Йордан. С други думи, процеса на изграждане можеше да започне едва когато цялата нация беше преминала в новия сезон. Очевидно е, че нищо не може да се стори по време на наводнение или в период на преход. Полагането на основите, в живота на Църквата, може да се случи след като трудния процес на преход е завършен.

Второ, избирането на представителите от всяко племе беше знак за единството на племената. Това говори за обединяването на дванадесетте племена работещи в хармония под Божието командване във изпитващи обстоятелства (прелялата река), чрез вземането на камъните от Йордан и поставянето им на мястото им за стануване. От това, можем да заключим, че единството без съмнение е едно важно изискване в процеса на подготовка за това, което предстоеше на нацията. Това категорично загатва факта, че разделените хора ще бъдат пречка за ефективното осъществяване на божествените намерения във всеки един сезон. Няма съмнение в моя ум, че липсата на единство забавя инерцията на Божията воля да се развия на земята. Обаче, апостолското служение представено от дванадесетте, демонстрира тимовия дух необходим за синергично изграждане на целите на Бог на земята.

Трето, камъните бяха вети от мястото, където „краката на свещениците бяха стъпили здраво“.3* Вероятно изглежда, че същите камъни, върху които свещениците стояха непоклатимо бяха взети от бурният и наводнен Йордан, за да служат като възпоменание за бъдещите поколения на Израел. Чрез това, ние можем да заключим, че камъните, които снабдиха твърда основа, върху която да стоят свещениците и да носят Ковчега на Завета в придошлата река, щяха да станат „образец“ на основата, която щеше да бъде използвана за изграждането на Божиите хора на земята. От тази гледна точка, изплува свидетелството, че „водите на Йордан бяха отсечени пред ковчега на Господния завет. Когато той преминаваше Йордан, водите на Йордан бяха отсечени. И тези камъни да бъдат за спомен на израилевите синове завинаги“.4*За всички намерения и цели, може да се твърди, че принципите на Бог се носят на раменете на тези осветени личности, които са основали живота си на канарата на Неговото слово. Тези доказани принципи са, които са издържали изпитите на живота, които ще бъдат основата, върху която Божията нация ще се изгради. Апостолите носят тези принципи за Църквата на Исус Христос.

Духовното значение на числото дванадесет

Човек не може да изучава Писанията без да стигне до виждането, че има логична употреба на числата, което придава духовни истини. Конър ловко твърди: „Бог е имал нужда от чудесната номерация и ние трябва да разберем Неговата употреба на числата“.5* Обаче, един учащ се трябва да бъде осведомен предпазливо да направи всякакъв опит, за да остане в границите на разумната употреба на числата, когато тълкува Писанията.

Въпреки всичко, при Галгал, е очевидно, че избора на дванадесетте мъже носещи дванадесетте камъка предава божествен принцип, който почти сигурно разкрива своето пълно значение в Новия завет. В това число, се намира бъдещото функциониране и служение на апостолите (и апостолското служение) в Църквата. Числото „дванадесет“ е символ за управление, власт и апостолска пълнота6*. То се отличава видно в нацията, в изкупителната история на Израел и в пророческите отнасяния към Новия Ерусалим, Божият град (Откровение 21-22).7* Многото загатвания на числото дванадесет, символично сочат към структурата на основните служения в Църквата, редът на управление на Бог в Неговото царство и Неговата суверенна власт в творението. Освен това, Исус подчерта този принцип в назначаването на дванадесетте апостола. Докато се дава малко допълнителна информация за тези лица в целостта на новозаветните Писания, традицията на Дванадесетте е последователно подчертана и поддържана. От това можем да заключим, че личностите в Дванадесетте не бяха толкова забележителни колкото принципа, с който се споменава числото Дванадесет. Едно детайлно изучаване на дванадесетте апостола ще разкрие, че те функционираха в относителна неизвестност. Писанията относно тях или техните точни служения дават малко информация след възнасянето на Исус.

Изглежда, че докато има последователно споменаване на Дванадесетте, детайлите за всеки един от Дванадесетте не бяха толкова важни. По този начин се предава възгледа, че е имало опит да се запази традицията на Дванадесетте повече отколкото да се запази идентичността на всеки от тях. Наблягането не е на личностите, а на символичното значение на принципа, представен от числото „дванадесет“. В тази връзка, може да се твърди, че принципа на дванадесетте е бил по-важен в предаването на идеята за божествено управление (или структура) на всичко, което Бог гради (или е градил) на земята.

Поради тази причина може да се спори, че апостолското е директно свързано със специфичен замисъл, модел или ред, който трябва да бъде божествено установен на земята. Говоря за този принцип като градене апостолски, който е, лидери (или хора), които са упълномощени от Господа с мандата да градят стриктно според разкрит небесен модел. Те са под властта на „изпращача“ и не могат да се отклоняват от първоначалния план. Така че не може да има подобрение на този план.

Стария завет изобилства с примери за хора градящи апостолски. Ной построи ковчега според небесния замисъл.8* Мойсей щателно следваше подробните инструкции на Господа в построяването на скинията и сложната религиозна система на Юдаизма.9* Соломон внимателно следваше записаните планове предадени му от баща му Давид.10* Дори Илия възприе апостолския принцип, когато поправи олтара като нареди дванадесетте камъка.11*

Очевидно, различните програми за градеж записани в Стария завет са сенки и образци сочещи към „нацията“, „града“ и „народа“, който Святия Дух изгражда чрез жертвеното дело на Исус Христос на земята. Посланието на Апостолската реформация призовава петкратните служители да градят Божия Дом според „модела“. Пророк Езекиил беше инструктиран да опише модела на Неговите хора за построяването на Неговото вечно обиталище.

„сине човешки, опиши храма [дома] на израилевия дом, за да се засрамят заради беззаконията си; и нека измерят строежа му.
И ако се засрамят за всичко, което са вършили, им покажи очертанията на храма [дома] и устройството му, и изходите му, и входовете му, и всичките му очертания, и всичките му наредби, и всичките му очертания, и всичките му закони; и ги напиши пред тях, за да пазят всичките му очертания и всичките му наредби, и да ги изпълнят“. (Езекиил 43:10-11)

Определяне на апостолското служение

Офиса на апостола (като това на даровете на петкратното служение) беше основан от Исус Христос за полза на Църквата12*. Тези дарове на петкратното служение (на гръцки домата13*) в действителност са отражение на природата на дара (Христос) към Неговото тяло (Църквата). В технически смисъл, даровете на петкратното служение разкриват „материала“ на дарбите дадени за нуждите на Църквата. Именно в тази връзка, офиса на апостола трябва да се гледа като притежаващ специално дарена благодат (както ще бъде и с останалите дарове от петкратното служение) за специфично функциониране в Тялото на Христос. Обаче, трябва да се заяви, че Христос не основа йерархична система на служение, а категории на власт, които да действат като слуги в Негова полза за изграждането на Неговите хора на земята. Служението на апостолите не само установява представящата власт, но също така действително носи Христос на Църквата. Отхвърлянето на тези, които са изпратени от Христос е равносилно на това Самият Христос да бъде отхвърлен:14*

„Който приема вас приема Мен, а който приема Мен, приема Този, който Ме е пратил“. (Матей 10:40)

Гръцката дума използвана за апостол в Новия завет е апостолос. Тя предава следното значение: „някой изпратен“ или „да действаш като посланик или пратеник“15*. Това са упълномощени посланици носещи специфично послание или мандат от царя. Вероятно най-близката дефиниция за апостол в Стария завет, която разширява Новозаветната дефиниция, е малакх.16* Тя се отнася за някой, който е бил изпратен като депутат, посланик или вестител. В Стария завет, когато Бог прави изпращането, това (малакх) може да се отнася за ангел, пророк, свещеник или учител. В общ смисъл това винаги се отнася за посланик, представляващ изпращача, в официални преговори или в някаква специална мисия. Друга паралелна дума за апостолос може да се намери в равинския термин шалиах. И двете споделят едно и също значение. В равинските кръгове, се казва, че: „представителя на някой човек е като самия него“; и че представителите действат замествайки доверителя.17*

От тази дефиниция, можем да заключим, че служението на апостола се определя от уникално взаимоотношение с изпращача и е поробено на волята и желанието на този, който изпраща. Офиса на апостола е отличително разкрит. Те са били уникално приспособени към Христос, така че да могат да Го представляват в собствената си личност. В тази връзка, може да се твърди, че те действат в личността на Самия Господ. Следователно достойнството и стойността на апостола не лежи в него самия, а в този, който изпраща. Истинските апостоли не поставят своя дневен ред и амбиции над тези на господаря. Те се отказват от правото да се самоопределят и се предават на посоката на своя Бог. Тяхното послание и действия са свързани помежду си, като по този начин се наслаждават и упражняват голяма власт.

Разясняване на апостолското служение

Дванадесетте мъже, които носеха камъните от реката, осветиха значителната роля, която служението на апостолите играе в раждането, установяването и растежа на църквата. Галгал ни учи, че дванадесетте мъже „се приготвиха“ за изпълнението на целта на Бог на земята.18* Исус каза, че Той „ще изгради Своята Църква“, но простия факт е, че Той използва хора, за да гради.19* В началото на служението на Исус, беше възприет един избирателен процес, който доведе до избирането на дванадесетте, които щяха да станат Негови апостоли и градители на Неговата църква.

Понастоящем, глобалната църква е свидетелка на появяването на апостоли, които носят, от Йордан, основните принципи и стратегии за градеж на една нова нация на земята. В тях, се намират благодатта и мъдростта на майстори строители, които смирено ще учат и водят хората в това да строят правилно. Те са предсказанията изпратени от Бог, които носят, на цялата Църква, камъните на свежи откровения, които са древните отличителни белези установени преди основаването на земята. Според Павел,  апостолите и пророците са били надарени с благодат, за да дешифрират тайните, които са били скрити за предишните поколения.20* Те имат отговорността да носят просветления за Църквата относно волята и съвета на Бог. Те гарантират, че строгите библейски процедури се изпълняват в строежа на Божия дом.

Кевин Конър заявява, че в последните дни ще има видимо свидетелство за хиляди апостоли на земята, които ще бъдат моделирани според модела на Павел. Тези апостоли ще имат „характера, квалификациите, откровението и служението, които Павел имаше“21*.

„Има едно теоретично учение, че в последните дни, Църквата отново ще бъде водена от апостоли, някои от които ще „отпаднат“ (като Рувим от 12-те синове, и Юда от 12-те апостола), за да станат антихриста на последните дни. Една такава апостолска колегия ще бъде съставена от езически апостоли от различни раси. Подобни учения са основани на символиката на 12-те звезди бележещи църквата на последните дни (Откровение 12), и значението на 24-те стареи от Откровение (12 апостола в първите дни и 12 в последните). Очевидно, ние се нуждаем от хиляди апостоли, за да осъществим съвършенството на църквата и евангелизирането на света. Но също така е страхотно и много вълнуващо да помислим за това, че точно както църковната епоха започна с 12 юдейски апостола водещи основно юдейската Църква, Епохата ще завърши с 12 (или някакво символизиращо число) езически апостола водещи предимно езическата Църква. Такива апостоли ще бъдат една много специална категория, и могат да бъдат събрани заедно единствено от Самия Бог“.22*

Докато, това, което той казва отваря вратата за спор, никой не може да направи нищо освен да признае окаяното състояние на Църквата и нуждата от автентично апостолско служение, което да възстанови божествения ред сред Божиите хора. Безспорно, отсъствието на апостоли в служенията и събранията е вероятно една от причините за неправилното и нефункционално състояние на глобалната Църква. Историята изобилства с примери за странни видове здания, които са изкривили картината за съвършеното здание, което Бог е предопределил за Свое обиталище. Човек трябва да си зададе въпроса дали главната причина за погрешните модели и желания се приписва на отсъствието на апостолската благодат в Църквата. Ако следваме модела на Писанията, тогава трябва да обобщим, че без благодатта на апостола, винаги ще има объркване бушуващо над точната природа на детайлите на Божия план за Неговия дом. Следователно, от основна необходимост е, лидерите на събранията да идентифицират благодатта на апостола в Църквата и да установят заветно взаимоотношение с тях, така че те да могат да бъдат от полза за местното събрание.

Апостолски стълбове

Има едно пророческо заявление предадено от дванадесетте мъже, които освен това, че донесоха дванадесетте камъка от Йордан, също така взеха дванадесет камъка от Галгал и ги поставиха в Йордан. Чрез това действие, те вероятно сочеха към един бъдещ ред на управление, който трябваше да бъде божествено установен. Тези „камъни“ предават ясна картина на Новозаветната Църква за един бъдещ ред, където Бог ще изгради една нова нация на земята, която ще се съобрази с образа на Христос. Петър говори за тези хора като за „живи камъни“ съградени в духовен дом, които ще принасят духовни жертви приемливи за Бог чрез Исус Христос.23*

Бог изрично инструктира Своите слуги да строят олтари, градове и храма използвайки дялани камъни. Има много духовни загатвания за употребата на камъни. Дори Соомоновия храм беше построен с цели камъни.24* Мойсей заяви, че Закона беше написан на дванадесетте камъка.25* Камъните символизират дванадесетте племена на Израел. На тези камъни, Божията конституция отразяваше божествените закони, които управляваха цялата юдейска нация. Принципите на тези закони бяха да помогнат на хората да се съобразят с небесния начин на живот.

В Стария завет, има много примери за Божиите методи на градене. Един такъв пример е, че Бог гради Своя дом като първо изрязва Своите стълбове. В Притчи, ясно е заявено, че мъдростта строи дома като изрязва своите стълбове:

Мъдростта построи дома си,
Тя изгради седемте си стълба; (Притчи 9:1)

Камъка, който Яков използва за възглавница, който по-късно беше помазан с масло и наречен стълб, е един от най-пророческите образи, подчертаващ значителната роля, която стълбовете играят в Писанията и в построяването на Божия дом.26*

И този камък, който поставих като стълб (курсивът е мой) ще бъде Божий дом, и от всичко, което ми даваш аз със сигурност ще Ти дам десятък“. (Битие 28:22)

По всяка вероятност, това е споменаването, което Исус направи, когато заяви: „на тази канара ще съградя Моята Църква“.27* Следователно, е очевидно, че Бог гради Своята Църква със стълбове и камъни.

Еврейската дума „матцебах“, за стълб, се отнася за „нещо, което е поставено на място или изправено“.28* Корена (на еврейски нацаб) на тази дума е свързан с идеята на поставянето на нещо или на някого на определено място. Тя изобразява различни състояния на стоене, често в позиция на власт. В Псалмите, тази дума (нацаб) дори описва Божието стоене в събранието.29* От тези думи можем да приемем, че Бог, чрез хората, които поставя на стратегически места в Църквата, Самият Той стои в позиция на власт над Своята Църква. С други думи, може да се каже, че Бог стои в Своя дом чрез хората, които Той поставя на различни постове на служение.

Съвременните църковни лидери трябва да бъдат осведомени за принципите извлечени от този пример: не може да има осъществяване на нов ред или структура в техните събрания, без първо да се стремят да идентифицират и развият хората, които ще бъдат стълбовете в събранието. Тези стълбове ще държат „зданието“ да не падне по време на изпитания. Много лидери, импулсивно, въвеждат нови структури в своите събрания без да осъзнават, че хората са структурата на Божията програма за градеж. Следователно, наложително е за лидерите да изграждат хора, а не само програми поддържани от хора. Това са хората, които са взети от Йордан и са били оформени от творческата ръка на Господа. Те отразяват написаното Слово на Господа на плочите на сърцата им и по този начин са станали Словото на Господа за новия сезон.

Дванадесетте апостола бяха Неговите стълбове.30* Те носеха на раменете си товара на Господа за Неговата Църква. Стълбовете са живописен начин за описване на начина, по който Бог е избрал да стои посред Своите хора. Бог стои в събранието чрез стълбове. Следователно, лидерите трябва да изпълнят своите задачи като идентифицират тези хора, които носят помазанието да бъдат стълбовете в различните служения на събранието. Дори Исус оформи Своите стълбове, дванадесетте апостола, преди да съгради Църквата Си. Лидерите трябва да следват този пример като първо избират своите стълбове преди да се стремят да градят събранията си. Такива хора трябва да имат маслото на помазанието върху себе си, за да извършат своите отговорности в събранието. Те не могат да бъдат новаци или хора, които лесно се олюляват от предизвикателствата, които могат да срещнат.

Един от начините за избирането им е като установим дали те са истински синове (ученици) на този, който ги води. Тимотей беше истински син на Павел, в това, че можеше да му бъде поверена отговорността и грижата за Църквата в Ефес. Павел знаеше, че той нямаше да се отклони от това, което беше апостолски и пророчески упълномощен да прави. В определен смисъл, стълбовете често са духовните синове на лидера, в това, че те носят и отразяват семето на бащата (семето е видението на Господа за Неговата Църква в специфичен контекст). Синовете отразяват образа и характера на своя духовен баща. Един благочестив лидер ще познава своите синове чрез семето, което те носят. Дори великия цар Давид разви и установи царството си заобграден от синовете си.31*

Тези стълбове поддържат Божия храм. Ако няма стълбове, тогава зданието ще залитне и ще падне. Самсон подчерта това, когато събра всичката си сила, за да събори стълбовете на филистимския храм, съответно унищожавайки филистимските богове и хората в храма.32* За да се произведат такива стълбове в местното събрание, трябва да бъде включен сериозен стремеж да се наставляват хората. Вероятно има много програми, които могат да развият хората, но аз бих желал да предложа три програми: откровението, връзката и поколенията.

Процеса на наставление в откровението е свързан с пълното откриване на всичко, което някой получава директно от Господа. Това е предаването на изцяло новото откровение на Бог за служението. Лидерите трябва да разкриват на совите синове, всичко, което са получили директно от Господа. Не трябва да има нищо скрито.

Обръщането към връзката е практично укрепване на служението представено от начин на живот, който може да се подражава. Лидерите трябва да демонстрират, на своите синове, един пример, който те да желаят да преследват. Тяхното послание трябва да бъде в съответствие с начина им на живот.

Граденето за поколенията включва патриархалната практика на предаване и прехвърляне на отговорност за приемственост на божествената цел на земята. В това, лежи плавното предаване на щафетата на поколение, което вярно ще запази волята на Бог на земята.

Апостолски основи

Чрез слагането на дванадесетте камъка в лагера, беше установен един божествен принцип, който да следват бъдещите поколения. Те предаваха едно апостолско послание за градене: Всичко, което Бог гради се гради на твърда основа. Дома, който Бог конструира е установен върху Христос, твърдата основа. Исус заяви, че Той ще съгради Своята Църква върху „канарата“ на изповедта на Петър. Когато Петър изповяда това: „Ти Си Христос, Синът на живия Бог“, което беше изявление чрез откровение, беше направена изповед, че Христос, Логоса, беше въплъщението на Бог.33* Буквално, това загатва, че Църквата на Исус Христос ще бъде основана на Словото на изповедта на Петър, т.е. върху твърдото Слово, сигурния и изпитан скъпоценен основен камък, Божият Храм, ще бъде съграден.

Една определена черта на служението на апостола (и пророка) в Новия завет е свързана с „основите“:

„бивайки съградени върху основата на апостолите и пророците, Самият Исус Христос е главният крайъгълен камък“ (Ефесяни 2:20)

Този стих може да бъде тълкуван по различни начини, като всеки един предава важна истина. Това изявление олицетворява очевидната истина, че посланията на истинските апостоли по всяко време са съсредоточени на Христос. По същество, Христос е основата, върху която те градят основата на Църквата. Апостолите, които изпратени от Бог не проповядват нищо друго освен евангелието на Христос и Неговото Царство.34* Те не привличат вниманието към себе си, а към този, който ги изпраща. Ако някой апостол привлича вниманието към себе си, тогава такъв човек определено не е изпратен от Бог, а търси лична слава. Документите за самоличност на автентичното апостолско служение не се стремя  т само да издигат и да прославят Бога, но също така демонстрират начин на живот на истинско и праведно живеене.35*

Освен това, този стих не означава, че апостолите и пророците полагат основи както е в традиционната идея за основаване на църква, която се поддържа от мнозина в мисиологични кръгове. Напълно е ясно в Новия завет, че не всички апостоли (и пророци) основаваха църкви. Обаче, ясно е, че всички те играеха съществена роля в установяването на вярващите и събранията в основните принципи, доктрини и истини на Новия завет. Те поставят основа на зданието, така че да може да бъде построена надстройката. Следователно би изглеждало, че служението на апостолите беше да установява основните принципи в операционната система на ума на вярващия, така че когато е активирана, да ги регулира и води в живеене за Христос. Павел заяви, че той строеше като мъдър майстор строител, „той положи основата, а друг градеше на нея“:

„Според Божията благодат, която ми беше дадена, като мъдър майстор строител, аз положих основата, а друг гради на нея. Но нека всеки да внимава как гради на нея“. (1 Коринтяни 3:10).

Пътуванията на Павел разкриват метода, който той използваше в установяването на вярващите. Това включваше функцията на „утвърждаване“ или укрепване на събранията във вярата. Той правеше това оценявайки техните силни и слаби страни, и по този начин им служеше съответно. Всяка неправилна „основа“ беше изобличена и се справяше с нея.

От друг изглед, апостолите са духовно надарени с благодатта или способността да полагат основните (или елементарните) принципи на вярата в сърцето на вярващия. Те имат тази уникална благодат да посаждат „семето“ на Божието слово в утробата на вярващия, така че когато е заченато това да роди Христос. Дванадесетте камъка вероятно имат връзка с принципите на Божието слово инсталирано в сърцето на вярващия. В тях, се намира мъдростта и съвета на Бог, които регулират и влияят на начина на живот на вярващия.

Апостолска мъдрост

Друга значителна характеристика на апостолското служение е употребата на мъдрост като „майстор занаятчия“ в изграждането на Божиите процеси на земята. Петкратните лидери са насърчени да включват Мъдрост като главен занаятчия в техните програми за градене. „Мъдростта строи къщата“.36* Мъдростта играеше активна и съществена роля в сътворението  на всичко.37* Мъдростта е „главното нещо“ във всяка програма за градеж на Бог. Божиите строители трябва да строят под водителството и надзора на Мъдростта. Сложните детайли на Божиите замисли и остроумни изобретения могат да бъдат достигнати чрез Мъдрост.38*  Строителите, употребени за построяването на Мойсеевата скиния, бяха облечени със страхотна мъдрост. Тези работници, които са използвани са надарени занаятчии, които са специалисти в различни полета на действие свързани с божествените изисквания. В Захария, ни е дадена една уместна дефиниция за „занаятчията“.39* Те са високо надарени работници използвани за различни специализирани задачи в конструирането на Божиите хора. В Новия завет, апостолите са описани като надарени занаятчии, които имат помазанието на „мъдър майстор строител“.40* Тяхното очертания на благодат е да носят Божиите закони и да ги инсталират в живота на хората, така че живота им да отразява образа на Христос на земята. Служението на Павел е един отличен пример за занаятчия, който се е фокусирал на построяването на Божия дом на земята.

Тези в петкратното служение трябва да се фокусират на „изграждането на хора“, а не на техните програми и на техните собствени „църкви“. Църковните лидери трябва да разпознаят всеки член от тяхното събрание като „жив камък“, който съставлява надстройката на Божия дом на земята. Трябва да има преместване от простото фокусиране на изграждане на голямо събрание, което не е нищо по различно от тълпа от хора. Трябва да бъде донесена обратно ценност за всеки член от събранието. Наблягането трябва да бъде насочено към това как всеки „жив камък“ може да бъде подготвен чрез чука на Божието слово и после да бъде стратегически поставен да функционира в служението си и призванието си в Тялото на Христос. Църквата трябва да бъде придвижена от Гай (купчина камъни) до Ветил (Божий дом направен от камъни).

Апостолската реформация приема, че това е сезона, в който Бог възстановява благодатта на апостола обратно в нейната правилна позиция в Църквата. Чрез апостолското служение, мерителната линия е поставена, за да се премери домът построен за Него. Бог използва апостоли, за да измери Своя дом, и по този начин да го върнат към първоначалния му замисъл. Крайната цел на божествената воля е да донесе пълнотата на Христос в Църквата. Апостолите играят основна роля в предаването на уникално надаряване с благодат за Църквата. Те правят това, като полагат усилия точно да изградят Христос във всеки вярващ. Ако едно събрание няма местен апостол сред себе си, тогава те трябва да направят всяко усилие да се идентифицират и да се свържат с този дар на служение от по-голямото Тяло на Христос. Правейки това, те няма да се лишат от тази благодат и по този начин ще се наслаждават на ползата от това да са сигурни, че градят правилно. Ние научихме от нашето изучаване на Галгал, че избраните мъже се подготвиха, за да носят камъните от река Йордан и ги поставиха като възпоменание в лагера. В  този сезон, хора от пълна неизвестност са издигани от Духа на Бога с апостолска благодат, за да водят процеса на изграждане на „съвършен човек“ на земята.

––––––––––

1* Изход 19:5 
2* Исус Навин 4:1
3* Исус Навин 4:3
4* Исус Навин 4:7
5* Конър, К.Дж., Тълкуване на  книгата Откровение, стр. 164 
6* Конър, К.Дж., Църквата в Новия  завет, стр. 141.
7* Ibid. Кевин Дж. Конър обширно очертава  Служението на апостолите и значението на числото дванадесет в Писанията.
8* Битие 6:22
9* Изход 25:40; Евреи 8:5
10* 1 Летописи 22:5; 1 Летописи  28:11-19
11* 3 Царе 18:31
12* Ефесяни 4:7-16
13* Ефесяни 4:7-8
14* Лука 10:10-12
15* С, Зодиатес. Речник за изучаване на думи. Справка  652. Стр. 238
16* С. Зодиатес. Учебна Библия с  ключови думи. Справка 4397. Стр. 238
17* К.К. Барът. Белезите на  апостола. The Cato Lecture 1969.  Стр. 13
18* 1 Коринтяни 3:9
19* Матей 16:18
20* Ефесяни 3:5
21* Конър, К.Дж. Новозаветната Църква, стр. 145-146
22* 92 ibid 
23* 1 Петрово 3:5
24* 3 Царе 6:7
25* Второзаконие 27:1
26* Битие 28:18-22
27* Матей 18:18
28* С. Зодиатес. Справка 4676. и  5324. Стр. 1743
29* Псалм 82:10
30* Галатяни 2:9
31* 1 Летописи 18:17
32* Съдии 16:28-30
33* Матей 16:16-18
34* 2 Коринтяни 11:4; Галатяни 1:8-9
35* Йоан 7:16-18
36* Притчи 9:1
37* Притчи 8:30
38* Притчи 8:12
39* Захария 1:20-22
40* 1 Коринтяни 3:10