в момента четеш
Галгал Тамо Найду 

Глава 3 – Галгал: Пророческата реконфигурация на нагласата

Тогава Господ каза на Исус Навин: „днес ще отмахна от вас египетския позор“. Затова името на мястото се нарича Галгал и до днес“. (Исус Навин 5:9)

Галгал представлява място, където умствения процес на една нация се оформя чрез гласа и волята на Бог. Едно от първите неща, които Бог прави подготвяйки нацията на Израел да завладее е „пророчески“ да реконфигурира перспективата на личната им идентичност и съдба. Това е ре-формация на структурата на мисленето на Израел. При Галгал, Бог открива желанието и плана, които Той има за израилтяните.

Галгал е определен момент от историята на Израел. При Галгал беше, когато израилтяните бяха информирани, че един цикъл от тяхното пътуване беше завършил. Тяхното негативно историческо минало беше изгладено и доведено до подреждане с тяхното настояще и бъдеща съдба. Процеса на освобождаване, който започна под лидерството на Мойсей беше приключил под лидерството на Исус Навин. „Програмата за натякване“, която характеризираше поведението на народа на Израел в тяхното пътуване от Египет до Обещаната земя беше радикално завършена.

Едно изучаване на пътуването на Израел, през пустинята, разкрива неизлечимия отпечатък, който пребиваването в Египет беше оставил върху еврейския народ. Това може да бъде разбрано в светлината на трудностите и страданията, които те претърпяха в продължение на 400 години. Потискащата египетска система ги беше направила роби и беше помрачила техните животи и идентичности. „Египетския позор“ беше гравиран в душата на евреите. Тяхното схващане за предопределената съдба за живота им беше повлияно негативно.

След толкова много години на робство, при Галгал, една нова перспектива за тяхното бъдеще беше вписана в умовете им. Робството от миналите им преживявания повече не оформяше тяхното настоящо тълкуване на живота. По същество, бъдещето оформяше тяхното виждане на Бог и на съдбата им. Разбирайки своето бъдеще, техните пророчески обективи бяха изравнени и нагласени, за да могат да станат осведомени за Божията воля за живота им. Просвещаването на бъдещето превъзхождаше миналото им преживяване и тяхната временна настояща реалност. При Галгал, бяха сложени нови очила, за да може да се възприеме едно по-добро бъдеще. Божественото послание радикално промени издигането на хората от това да позволят на техния исторически сблъсък като роби да оформи техния манталитет. След едно такова дълго време, бъдещето повлия върху поведението им.

Пророческия глас е ръководещ

Пророческото слово върви пред хората и ги води в разбиране на пълнотата на Божиите намерения за тения живот. Един пример за това е живота и служението на Тимотей. Пророчествата освободени за Тимотей бяха компаса, който оформяше и насочваше неговото служение докато той направляваше пътя си през живота.

Това заръчване ти предавам, сине Тимотее, според пророчествата, които бяха освободени за теб, така че чрез тях да можеш да воюваш в добрата битка. (1 Тимотей 1:18)

Апостолското и пророческото освобождаване върху Тимотей беше, за да се осигури, че той функционираше в своето определено място в тялото и че ясно разбираше своите задължения. Тези инструкции бяха получени чрез пророческо влагане и апостолско „нареждане“. „Които бяха освободени [на гръцки проаго1*] за теб“, се отнася за това, че Тимотей е бил воден от пророческото слово освободено върху него в специфично време и място. Очевидно е, че апостолското поръчение или пророческото влагане насочват и вървят пред тези, които служат на Божиите цели. Тези инструкции им помагат да се бият правилно и също така ги водят в изпълнението на тяхната функция според божественото намерение. В същност, той получи „дарът“ чрез пророческия канал.

Не презирай дарбата, която е в теб, която ти беше дадена чрез пророчество с полагането на ръцете на старейшинството. (1 Тимотей 4:14)

Пророческото дава духовно тълкуване

Една характерна черта в пророческото служение включва даване на духовно тълкуване, особено в ръководене на Църквата в нейното пътуване. Пророческия офис е гласът, който тълкува и по този начин прокламира Божия ум за хората. Това не означава, че вярващия няма правото на духовно тълкуване. Докато привилегията на всеки вярващ е да знае ума и съвета на Бог, все още има малко съмнение, че офиса на пророка насърчава и изостря способността на вярващия да познава Божия ум за него ли за нея и за Неговата Църква по това време от историята.

Често предсказването (един неразделен аспект) в пророческото служение изобразява толкова видно, че има липса на наблягане на други аспекти на пророческото служение. Функцията на духовното тълкуване играе основна роля в офиса на пророческото служение. „Това е тълкуването на всичко от едно духовно становище; донасянето на духовни изводи на неща, минали, настоящи и бъдещи, пред Божиите хора, и давайки им да разберат значението на неща в тяхната духовна стойност и значение“.2*

Ключова черта в промяната на сезоните е способността на лидерите на Църквата да тълкуват Божията воля за този сезон. Функцията и природата на автентичното пророческо служение е очевидна в живота на Исус Навин. Той беше лично свързан с Божия трон и директно получи своя мандат за новия сезон през пътуването на хората. Връзката на Исус Навин с Бог осигури това той да получи водителство, насока и яснота за ума и съвета на Бог. Той трябваше да тълкува Божията воля за хората. От това можем да заключим, че тълкуването на посланието винаги ще предшества приложението на това послание.

При Галгал, Божията воля трябваше да се интегрира в манталитета на хората. Галгал е място, където лидерството на Църквата получава свежи директиви от Бог. Лидерите не само трябва да чуват ясно послание от Бог, но също така трябва и да го схващат, така че хората да могат да бъдат водени подходящо. Исус Навин трябваше да получи инструкции от първа ръка, които бяха присъщи на неговото божествено назначение. Той повече не можеше да ходи под сянката на славата, която срещна когато служеше под лидерството на Мойсей.

Пророчеството снабдява ухо за чуване от Бог

При Галгал, беше установен форум на комуникация, така че Исус Навин да може да получава директно слово от Господа. Във всяка промяна на сезон трябва да има установяване на механизми за чуване на ясно слово от Бог. Един хроничен проблем в Църквата е, че тя е отсякла пророческия глас от събранието. Много църковни лидери са заети с това да правят неща според стандартите установени от системите на света или от традициите на миналото. Докато може да се спори, че няма нищо нередно с това да се слуша от светските системи или от традициите на миналото, трябва да подчертая, че тези „системи“ не могат да бъдат гласа на Бог за църковните лидери. Лидерите трябва да настроят ушите си за Божия глас и да чуват Божия ум за себе си и за своите хора във всеки даден сезон. Когато лидерите се провалят в чуването от Бог, те ще станат скептични за промяната на сезоните. Поради тази причина, ще има опозиция и нечувствителност към Божиите развиващи се планове.

Тези, които развият слушащо ухо за Божия глас ще получат своите божествени назначения с всички божествени ресурси и подкрепа за извършване на работата. Тези лидери стават все повече пророчески. Те изпреварват своите съвременници. Техните църкви са прогресиращи, трептящи излъчващи вълнение. Те стават пионери и изследователи на нови граници в Божието царство. В резултат на това, те често са погрешно разбиране, погрешно тълкувани и неточно представяни. Все пак, те могат да се укрепят от факта, че има защита. Бог винаги оправдава верните и Той е верен на Словото Си.

Пророческия офис в петкратното служение

В този настоящ сезон, Бог възстановява офиса на пророка до неговото правилно място и функция в петкратния дар на служение.

„И Той Самият даде едни да бъдат апостоли, някой пророци,[курсивът е мой] някои евангелизатори, а някои пастори и учители“. (Ефесяни 4:11)

Исус назначи петте офиса като уникални ресурсни центрове за Тялото Му. Те бяха дадени за полза на Църквата. Всяка от петкратните дарби на служение е отличителна в това, че  те са различни една от друга. Всички те са носители на божествена благодат. Петър говори за управляването на многообразната Божия благодат, или многото лица, с които Божията благодат се отразява.3* С други думи, учениците на Христос разбираха административното разнообразие на петкратното служение в тялото на Христос. Те знаеха, че духовната природа на дарената им благодат, се определя, решава и изчислява чрез тяхното функциониране в петкратното служение в тялото на Христос.

Във връзка с това, пророка трябва да се гледа като носител на благодат, който е различен от останалите издигнати дарби на служение. Пророка носи благодат, която е божествения ресурс, който в основата си е нужен за изграждането на вярващите. Има една духовна технология в офиса на пророка, която съдейства за процеса на донасяне на общата Църква до нейния пълен и съвършен ръст на земята. Този офис също така помага на Църквата да стои свързана с „настоящата истина“ на Бог за Неговите хора в контекста на нейното съществуване.

Определяне на Новозаветните пророци

Понастоящем, офиса и функцията на пророка и пророческото служение, като цяло, са разбирани и представяни погрешно. В някои кръгове, това объркване е явно от описанието на служението на пророка. Те сравняват служението на Новозаветния пророк с това на Старозаветния пророк. Докато, по принцип, тези две функции са подобни, има разлика по начина, по който те оперират.4* В Стария завет, пророка играеше значителна роля в историята на Израел. В Новия завет, Христос избра апостоли да изпълняват тази роля. Това показва избягване от Старозаветните времена, когато пророка играеше доминираща и мощна роля. В Новия завет, апостолите функционират видно в служението на Църквата, въпреки че пророка играе съществена част в служението на Църквата. Конър заявява, че разликата лежи във факта, че „никой Новозаветен пророк никога не е използван във водене и управление на живота на някой друг човек“.5* Те са били използвани, за да потвърждават вече известната и разкрита Божия воля. Той претендира, че за Новозаветните вярващи „докато са водени от Божия Дух, те са синовете на Бог“.6* „Да се обръщаме към пророк за насока, водителство и управления, означава да оскверняваме служението на Новозаветните вярващи, което е да имаме достъп до Бог чрез Христос, чрез Духа, Който е на разположение за „всяка плът“ в тази диспенсация“.7* Той продължава заявявайки, че те представят на Църквата, служението на назидание, увещание и утеха, така че Църквата да не се отклонява от предопределената Божия воля.8* В този смисъл, те носят потвърждение за целите на Бог в живота на Църквата.

Докато Конър подчертава разликата между пророческия офис на Стария и Новия завет, трябва да се обърне внимание на това, че пророците в новата диспенсация не играят роля в даване насока на Църквата. Както заявих преди, пророческия офис играе значителна роля в донасянето на тълкуване и водителство за Църквата, въпреки че това може да не е толкова знаменито както беше в Старозаветни времена. Йоан Кръстител, пророк служещ между двата завета прокламира едно послание, което даваше насока и информация за настъпването на нов сезон произхождащ от Божия трон. Той даде значение на Божиите процеси на земята. В Деяния, пророците бяха освобождавани, за да подготвят Църквата за трудни времена предстоящи пред тях. Павел беше информиран от символичното действие на Агав за неговата надвиснала съдба в Ерусалим:

Когато дойде при нас, той взе пояса на Павел, върза си ръцете и краката, и каза: „така казва Святия Дух: „така юдеите в Ерусалим ще вържат човека, на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците“. (Деяния 21:11)

Агав също така пророкува за надвиснал глад в света:

„И в тези дни дойдоха пророци от Ерусалим в Антиохия. Тогава един от тях, наречен Агав, се изправи и показа чрез Духа, че ще да има голям глад по целия свят, което и стана в дните на Клавдий Цезар“. (Деяния 11:27)

Аз съм на мнение, че офиса на пророка отива отвъд назиданието, увещанието и насърчението.9* Той също така установява посока (макар и да не е толкова видно както при Старозаветния пророк), потвърждение на божествените действия, откровение, корекция и съд. Обаче, когато пророка освобождава директиви за Църквата, трябва да има механизми да отсъждат тези неща и след това да се приема посланието. В този смисъл, пророческото слово трябва да се отсъжда и потвърждава от писаното Слово. Всяко откровение предавано от пророка трябва да бъде в съгласие с Божието Слово. Във всички случаи, служението на пророка трябва да осветява умовете на хората с Божията воля и да ги носи до по-дълбоко взаимоотношение с техния Бог.

„Нека двама или трима пророци да говорят, а останалите да отсъждат. 30Но ако нещо бъде разкрито на другите, които седят, нека първия да млъква“. (1 Коринтяни 14:29-30)

Целта на Новозаветните пророци

Главната цел на офиса на пророка трябва да бъде да екипира всеки вярващ за делото на служението. Пророците представят основно служение в Църквата, тъй като те снабдяват една рамка за съпоставяне и модели за достъп до Божия ум. Според апостол Яков10*, пророка винаги говори в името на Господа. Те говорят като заместители или представители на Господа. Те са Божиите мундщуци; следователно тяхното поведение трябва да бъде съобразено с характера и целта на Бог.

Има такива, които се придържат към „теорията на прекъсването“11*, която казва, че офиса и функцията на пророка (и апостола) е несъществуваща. Те заявяват, че служението на пророка (и апостола) са временни, преходни служения, които са станали неактивни със завършването на канона на Новозаветното Писание. Тази теория е пълна с недостатъци и не намира автентичност в Писанията. Според мен, офиса на пророка (и апостола) беше даден за изграждането на завършена или съвършена Църква. Следователно, тези служение не могат да се гледат като неактивни без църквата да е достигнала до съвършенство. Прекъсването ще се случи само когато Църквата „дойде до единство на вярата, и на познаването на Божия Син, до съвършено мъжество, до мярката на ръста на Христовата пълнота“.12*

Като цяло, пророка носи необикновената благодат да получава послания, които излизат директно от Божието сърце.13 Присъствието на автентично пророческо служение освобождава в атмосферата на Църквата, благодатта да се извличат послания от Бог. Винаги когато хората са в присъствието на пророческо помазание и служение, те са динамично повлияни в „пророческо поведение“. Дори Саул, който беше неквалифициран в пророческото служение, веднага започна да пророкува, когато дойде в обкръжението на пророческа компания.14* Пророците са Божиите техници, които изграждат сателитни чинии, така че хората да могат да улавят по-чисти послания от Божия трон. Пророците имат способността да изкачват планини, да изучават движенията на небесата, да се въвличат в лични комуникации с Господа и след това да се връщат при хората със слово от Бога. Те имат дарбата да заразяват хората, особено непосветените, със способността да чуват Божия глас за себе си и по този начин да познават Неговата воля.

Църкви и служения не могат да си позволят да се отделят от офиса на пророка. Аз твърдя, че офиса на пророка е, който стимулира вярващия да функционира в дарът на пророчеството. Това виждане, по никакъв начин не отрича или ограничава служението на Святия Дух, тъй като всяко служение в Църквата е дар на Святия Дух.

Това, което хората пророкуват е Божията предопределена цел.15* Това означава, че всички Негови хора разбират и произнасят Неговия ум и съвет. В същност, това трябва да бъде естествената способност на всеки изпълнен с Духа вярващ да пророкува.16* Павел насърчава Църквата в Солун да не „презира пророчества“.17* Дори Мойсей изрази пред Исус Навин желанието си всички Божии хора да бъдат пророци:

Тогава Мойсей му каза: „Завиждаш ли за мен? О, да бяха всички хора на Господа пророци и Господ да постави Духа Си върху тях!“ (Числа 11:29)

Бог е решил Неговите хора да ходят в съдба и цел като лично и общо познават Неговата воля за живота си и да са по всяко време, в хармония с разкриващото се откровение за напредването на Царството на земята. Божиите хора трябва постоянно да бъдат установявани в „настоящата истина“.18* Пророците са техниците, които помагат във воденето на хората в достъпа им до Божията воля за техния живот. Те се характеризират забележително в обучаване на хората да чуват Божия глас за себе си и да не създават култура на зависимост от офиса на пророка за лично водителство и корекция.

Събрание или служение, които приемат пророческия офис и служение винаги ще желаят да оперират в съвършената воля на Бог. Мойсей настави Исус Навин винаги да ходи в покорство на Божието Слово. В „училището на обучение“ беше, където Исус Навин получи благодатта да ходи в мъдрост. „Той беше пълен с духа на мъдрост, защото Мойсей беше положил ръцете си върху него;“19*При Галгал, той улови Божия ум, понеже беше отворен да слуша Господа. Той получи своите инструкции директно от Господа.

Пророческото слово оформя възгледите

Както вече беше заявено, пророческото слово предадено, играе значителна роля в оформянето на мисленето на хората. При Галгал, манталитета на израилтяните трябваше да бъде поправен. Те трябваше да се видят от контекста на божествената съдба за техния живот. Техните умове бяха изплашени от спомените от техните негативни преживявания, като слуги, в Египет. Фокуса им беше върху миналото. Манталитета на хората трябваше да бъде божествено реконфигуриран. Реконструирането на умовете на хората е основна предпоставка за всяко движение на Бог на земята. Галгал е това място на реконструкция. Все пак, не може да има истинска реконструкция на хората без „отмахване“ на миналия позор. Това бяха тези минали затруднения, провали, неуспехи, обиди, горчивини и други препятствия, които трябваше да бъдат премахнати, преди Бог да можеше да заведе израилтяните по-нататък в Своята крайна цел.

Пророческото в Апостолската реформация

В сезона на Апостолската реформация, духа и благодатта на апостолското служение поставя спешно изискване за Църквата точно да тълкува и превежда Словото на Господа. Изострянето и възприятието на ума на Църквата не може да се случи без благодатта и помазанието на пророческото служение. Това помазание има една необикновена способност да води хората до разбиране на Божията воля за настоящия сезон. Чрез даването на прозрение на Църквата за бъдещето, цялото й поведение се направлява. Възприятия се променят, речника се пречиства и моделите на поведение се променят съответно.

Когато хората видят плановете на Бог, те желаят да знаят как да участват в тях. Едно много добро приложение за това е Старозаветния принцип извлечен от „съглеждането на земята“. Например, Мойсей беше божествено инструктиран да отдели дванадесет съгледвача от единадесетте племена на Израел и да ги изпрати да съгледат Ханаанската земя.20* В тази история, е установен един библейски принцип: Бог не може да даде на Своите хора нищо (въпреки че Той е Бог) без първо да им го разкрие. След като са видели това, което Той иска да им даде, те имат избора или да приемат или да отхвърлят дара Му.

В своето духовно приложение, „съглеждането на земята“ е пророческата способност на Църквата да вижда в предопределената Божия воля за живота си и тогава да избере да сътрудничи с божественото намерение или да го отхвърли. Приемането означава нагаждане или покорство на Божията воля. В резултат на това, всичко, умствено, физическо и духовно, трябва да бъде приспособено към божествената воля. Поради тази причина, може да се каже, че пророците са като „съгледвачи“, които улавят виждане за Божия ум и после подготвят Църквата за неговото развиващо се откровение.

Пророческия дух винаги предшества раждането или зачеването на нови неща от небето. Гласът е, който подготвя утробата за семето, което да я осемени. По време на етапа на зачеване, той надзирава процеса на растеж на развиващото се „семе“ в утробата. След раждането, той води растящото бебе докато волята на Бог се активира на земята.  Един пример за това са родителите на Йоан Кръстител, Захарий и Елисавета. Те бяха пророчески избрани и подготвени за раждането на най-великия човек, който щеше да живее на земята.21* Разкриването на Божията воля предшества въвеждането на Неговата воля. Той първо обяви плановете Си на Захарий, преди Елисавета да беше оплодена. Пророческото откровение напълно описва ролята, която техният син щеше да играе в изкупителната история. Те съответно се съгласиха. Мария е друг случай за изучаване на някой, който беше приготвен за едно от най-невероятните преживявания в историята. Като девица, Мария се съгласи да носи божественото семе в утробата си, въпреки негативните социални последици.

Илия и Йоан Кръстител представят на Църквата един изключителен модел за ролята и функцията на пророческото служение. Те също така предават духа на настоящия сезон на Апостолска реформация. И двамата са споделяли подобни конфигурации на благодат, което дава израз на призива за реформация. Те са действали в кризисни моменти от религиозната история – време, което е било банкрут на духовните „неща“. Тяхната благодат и призив са били да се конфронтират със злите неправилни религиозни системи, които са давали неточно определение на духовността за своите последователи. Религиозните структури в техните дни били замърсени от гадателските и магически практики на езичниците. Религията, в тяхното време, включвала поклонение на много богове, което покварявало откровението за Яхве.

Илия е началото на пророческия офис със заветен прокурор в смисъл, че той обвини Божиите хора за измяна и утеши остатъка с надеждата за Божието царство. Той донесе „пророчески съдебен процес“ срещу царя и нацията. Те бяха обвинени за провала си да се подчинят на заветните очаквания.22* Илия оформи курса на класическите пророци. Пророческото послание на класическите пророци включва изявяване на Божия законен процес срещу Неговите хора, обявяване на съдби, призив за покаяние и прокламиране на добрите новини за Божието спасение. Всички пророци, от Илия до Йоан Кръстител, споделят едно общо послание на съд срещу себичността и надежда за всички, които копнеят за Неговото царство. Те подготвят хората да се покаят и преживеят трансформация чрез духа, и да се радват на благословенията на царството. Йоан Кръстител беше последната част от този пророчески поток.23*

Божествения мандат и на Илия и на Йоан Кръстител беше да „подготвят пътя“. И двамата насочиха посланието си към царя (Ахав/Ирод) и към нацията. Те се стремяха да „отрежат корена на дървото“ или на системата вместо да донесат козметично пренареждане. Олтара за поклонение на Ваал и сложната мрежа от фалшиви пророци трябваше да бъдат напълно унищожени. Ахав и неговата жена Езавел натовариха Илия с отговорността да събори „високите места“ на идолопоклонство въведено от Еровоам и по този начин да ги увековечи. Йоан беше отговорен за обявяването и подготвянето на нагласите на хората за една от най-революционните реформации, които да бъдат преживяни в юдаизма. И двете тези служения пристигнаха в определен етап от Божието взаимодействие с човечеството с пресен мандат от Божия трон. Техните служения действаха от „пустинята“ или „Йордан“. Те са основни играчи на божествената сцена натоварени с отговорността да бъдат „моста“ за хората, по който да прекосят „Йордан“ в един уникален период на преход в тяхната духовна и естествена история. И двамата бяха отговорни за отвеждането на Църквата отвъд Закона на Мойсей. Доверяването на техните служения предава и призовава в Божието Царство ниво на „насилване“ не преживявано в развиващите се цели на Бог. Пророк Исая дава подходящо описание на тези две служения и помазанието, което ги оформяше.

„Утешавайте, да, утешавайте народа Ми!“ Казва вашия Бог.
„Говорете утешително на Ерусалим, и извикайте към него, че воюването му свърши, че беззаконието му е простено; защото той е получил от ръката на Господа двойно за всичките си грехове“.        

Гласът на един викащ в пустинята: „Пригответе пътя на Господа; направете през пустинята магистрала за нашия Бог. Всяко поле ще се напълни и всяка планина и хълм ще се издигнат; кривите места ще се изправят и неравните ще станат гладки;

Славата на Господа ще се разкрие, и всяка плът заедно ще я види; защото устата на Господа говориха“. (Исая 40:1-5)

Реформаторските служения се появяват във време и място в живота на хора, който е пълен със смърт, инерция и глад. Те са съсредоточени върху промяна на операционната система на сърцето, така че целта и поведението на хората да бъде завинаги „утешено“. Думата „утеха“ (на еврейски нахам24*) описва физическото и духовното състояние на хората. „Утеха“ описва физическото показване на вътрешните чувства на човек, обикновено „скръб, стенание, да съжалява, или да диша тежко“. Тя предава промяна на сърцето или на разположението; промяна на целта или промяна в поведението на някого. Също се превежда като „покаяние“ в много преводи. Реформаторите се борят да донесат утеха от болката, дискомфорта и духовното осиромашаване на хората. Те осъзнават факта, че само промяна на „сърцето“ може да донесе истинска утеха на хората. В този смисъл, „сърцето“ се разглежда като вътрешната операционна система, която конфигурира, регулира и установява моделите на поведение в религиозната система.

Така, пророческото помазание се прицелва в сърцето на религията. То се насочва към всяка неточност с надеждата да доведе хората до място на духовна утеха. Главната мотивация на пророческото е да създаде път за връщане на Господ Исус Христос в и към Неговата Църква. Те често работят в пустинята на безплодие и изолация – те са „гласовете викащи в пустинята“. Поради тази причина, може да се твърди, че пророческото винаги предшества апостолското служение. В Апостолската реформация, благодатта на това динамично измерение на пророческо служение е явно видима. Това е сравнено с пророческата декларация, че „Господ ще изпрати духа на Илия“.25* Мнозина, които възвестяват Апостолската реформация описват силни белези на духа на Илия. Те участват в програма за строене на мостове, подхранвайки духа на бащинство и подкрепяйки култура на равенство в Църквата. Те стоят на различни места в обществото и се конфронтират с неточните и небиблейски практики в Църквата и в обществото.

––––––––––

1* Ibid справка 4254, проаго – да отида преди или да водя
2* Т. Аустин Спаркс. Пророческо  служение, Класическо изучаване на  природата на пророка,Шипенсбург, PA, USA, Destiny Image
Publishers, 2000, стр.2
3* 1 Петрово 4:10
4* Прочетете книгата на Конър,  К.Дж., Църквата в Новия завет, стр. 153-168 за детайлно описание на разликата в служението на
пророка в Стария и Новия завет.
5* К.Дж. Конър, Църквата в Новия  завет, стр. 166
6* Римляни 8:14
7* К.Дж. Конър, Църквата в Новия  завет, стр. 166
8* Ibid. Прочетете 1 Коринтяни 14:3 за  допълнителна информация
9* 1 Коринтяни 14:3
10* Яков 5:10
11* Прочетете Джон Рутвън, За  прекратяването на харизмата,Протестантския спор за постбиблейските чудеса,Sheffield Academic Press,  
1993,за детайлно  протестантско оценяване на теорията на прекратяването.
12* Ефесяни 4:13
13* Това виждане не означава, че  пророците са единствените получатели на божествени откровение или разкрития.Вярващите като цяло 
могат да функционират в дарът на пророчеството, въпреки че  има граници за функционирането на дарът на служение.Един прочит на
Римляни  12:6; 1 Коринтяни 12:11; 14:1 ще помогне за донасянето на по-голяма яснота  относно дарът на пророчеството,който е
различен от издигнатия дар на офиса на  пророка. 
14* 1 Царе 10:6
15* Йоил 2:28
16* Деяния 2:17-18
17* 1 Солунци 5:20
18* 1 Петрово 1:12
19* Второзаконие 34:9
20* Числа 13:1-33
21* Прочетете Лука 1:5
22* 3 Царе 18:21
23* Уилем А. Ван Джемерън, Тълкуване  на пророческото слово,Тълкувание на пророческата литература на Стария завет,стр. 28.
Зондерван, 1990.  
24* С. Зодиатес, справка 5162, стр.  1635
25* Малахия 4:5-6