Познаването означава доверяване

Писанието работи в нас, така че да можем да вярваме в Бог, поради това, което Той е.

Защо вярваме в човек? Ние вярваме, на това, което казват хората, но вярваме на някой, когото познаваме много добре. Вярваме ли във всички? Исус каза: ”Вярвайте в Бога, вярвайте и в мене!” (Йоан 14:1) .  “Когато човек вярва в мене, той не вярва само в мене, но и в Оня, който ме е пратил” (Йоан 12:44). Чрез  повторението  на личното местоимение  “Мене”, Бог персонално насърчава доверието ни към Него, поради Неговата Божественост. Той казва “Аз”, “Аз Господ” (Исая 43:11, 25;  46:4). Иска да Му се доверяваме, за това, което може да направи. “Това е, което Господ, твоя изкупител казва” (Исая 43:14). Ако не се доверяваме на Него, няма на кого друг.” Няма друго име, дадено между човеците… чрез което можем да се спасим” (Деяния 4:12).

Исая 41:4 казва: ”Аз, Господ, Аз (съм) Той”. Преводачите поставят в стиха ”Съм”, но Бог в действителност говори за Себе си , като “Аз- Той”. Сега погледни Захария 12:10” …Те ще погледнат на мене, когото прободоха и ще плачат  за Него, както плаче някой за едничкия си син”. “Мене” е същото като “ Него”, когото прободоха. Това е чудната тайна на Бога. Откакто Бог е “Аз съм”, неговият син също е “Аз съм”. Исус употребява “Аз съм” в Йоан 8:58 “…преди да се е родил Авраам – Аз съм”. Той е вечен.

следваща глава Вяра за нощта