От вяра към вяра

В Йоан 9, Исус забелязва сляп човек, когато напускаше храма. Учениците Му зададоха обичайните въпроси: Поради какво той е сляп? Поради собствен грях или поради грях на родителите му? Исус отговори: ”Нито поради негов грях, нито на родителите му, но за да се явят в него Божиите дела.” Той го изцери, демонстрирайки, Божието добро естество. Така Исус обърна чудото в притча: ”Ние трябва да вършим делата на Тогова, който ме е пратил, докле е ден. Иде нощ, когато никой не може да работи. Когато съм в света, светлина съм на света.” Ние трябва да вършим делото на Този, който е пратил Христос, донасяйки светлина и зрение.

Когато, веднъж сляп човек беше попитан – кой го е изцерил, той отговори: ” Човек, когото наричат Исус” 11 ст. Попитан отново, човека каза:” Той е пророк”. Неговата вяра изследваше чудото. Но религиозните водачи искаха с нещо да обвинят Исус и се опитаха да накарат човека да каже за него, че е грешник. Той им отвърна с това което имаше – своето преживяване” Аз бях сляп, но сега виждам”. Подтикван отново, той им каза истина” Ние знаем, че Бог не слуша грешници….никъде не се е чуло, да е отворил някой очите на сляпо роден човек. Ако този човек не беше от Бога, той не би могъл, да направи нищо.” След това, те го изхвърлиха вън . По този начин позна че Исус е “от Бога”. После Исус го намери и попита “Вярваш ли в Божия син?” Неговият отговор беше: “Вярвам Господи” и “му се поклони”.  Вярата има една главна цел – живот  в поклонение.

следваща глава Вяра в името Исус