Моят Бог

Вярата е паспорта и визата за Божието царство и всичките негови богатства. Това не са правила на някаква организация. Ако членовете на църквата започнат да се покоряват на лидерските, персонални заповеди, това води към смърт – култ. Два пъти Исус каза: ”Но вие недейте се нарича учители, защото един е вашият Учител, а вие всички сте братя. … Недейте се нарича нито наставници, защото един е вашият Наставник – Помазаникът” (Матей 23:8, 10). Дори Той, не се намесваше постоянно в обикновените, ежедневни решения на своите ученици. Оригиналната дума “ученик” в писанието означава “обучаващ се” или “последовател” и няма нищо общо с думата дисциплина. Неговото единствено правило  е  “Който не е с мен, е против мен” (Лука 11:23). Евангелието на Исус, е като прегръдка за всички.

Можем всички да дойдем с вяра и веднага да бъдем разпознати по име. “…Призвах те по името ти, дадох ти почтено име…” (Исая 45:4). Писанието постоянно показва, че Бог на всеки дава индивидуално и не само това – Той ни избира. Исус каза: ”Не вие ме избрахте, но аз избрах вас” (Йоан 15:16). Ние Му принадлежим, откогато Той ни призова и повярвахме в Него. Всеки има индивидуален, уникален контакт с Бога  и Го познава по специфичен начин. Божието величие не може да бъде проявено чрез живота на един човек, а се нуждае от живота на всички нас.  Божията доброта е по ценна от милиони шлифовани, скъпоценни камъни – ние заедно проявяваме чудесата на Неговата благодат. Ние сме създадени чрез Него и за Него, по интимен, персонален начин. Бог е мой Бог, както е Бог на Авраам. Яхве е Господ на всеки лично. Не трябва да се опитваме, да бъдем Павел или Уесли, или който и да е друг. Всеки вярва в Бога по свой начин, съобразно с Божия план.

следваща глава Божието присъствие