Вяра за нощта

Йоан 6 разказва известна история. “…И беше се вече стъмнило, а Исус не беше дошъл още при тях…учениците Му бяха тръгнали сами” (Йоан 6:17, 22). Учениците влязоха в езерото – дузина упорити рибари, но без Исус, бяха “сами”! Тогава, Той, приближавайки се по водата, ги успокояваше: ”Аз съм, не бойте се”, защото знаем че когато “Той е”, ние сме сигурни. Те пожелаха да Го вземат в лодката,” За това бяха готови да Го вземат в ладията и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.” (Йоан 6:21). Когато Исус пристигна и те пристигнаха.

Само Исус е светлината на света. Ако вие следвате някаква светлина, къде ще се намерите? В светлината! Някой ни поканва, да търсим нещо заедно, но без светлина как – можем ли да го намерим? Павел ни предупреждава за слепите водачи: ”…които всякога се учат, а никога не могат да дойдат в познание на истината.” (2 Тимотей 3:7).

Всъщност, светлината и тъмнината са постоянни теми в евангелието на Йоан . Това можем да проследим в гл. 1:5” Светлината изгря, но тъмнината не я разбра.”  Думата “разбра”, може да бъде заменена с: беше връхлетяна, изненадана, победена, не я схвана и с други подобни значения. И така, има много нюанси, но както и да променяме, тъмнината не може да надделее над светлината.  Вярата е нашата инфра червена светлина в тъмнината, правейки видимо невидимото.

следваща глава От вяра към вяра