7. ВЪПРОСИ ОТНОСНО СМЪРТТА И ВЕЧНОСТТА (ВВ)

ВВ1: Има ли живот след смъртта?

ОВВ1: Гигантските египетски пирамиди са доказателство не само за тогавашните познания в строителството и архитектурата, но и гигантски свидетелства за едно човечество, което вярва в живота след смъртта. Няма нито една култура, нито едно племе на земята, което да няма тази вяра. От този факт не правят изключение дори и атеистите. Когато след смъртта на северновиетнамския революционер Хо Ши Мин (1890 – 1969) било прочетено завещанието му, там пишело: „Аз отивам да се срещна с другарите Маркс, Енгелс и Ленин.“ Каква е причината за това? Бог е положил и вечността в сърцата на хората (Еклесиаст 3:11). За нас смъртта е стена, зад която не можем да виждаме, но Един проби тази стена. Той беше оттатък и се върна в нашия свят – Господ Исус Христос! Той умря на кръста и възкръсна от мъртвите на третия ден. От Него идва нашата увереност, че съществуването ни не престава след смъртта. Той свидетелства за реалността на небето и ада. Ние сме вечни създания, призовани към вечен живот чрез вярата: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мен, ако и да умре, ще живее“ (Йоан 11:25).

 

ВВ2: Какво представлява вечният живот? Как можем да си го представим?

ОВВ2: В речника на Новия Завет има две напълно различни думи за българската дума живот: биос и зое. Под биос се има предвид биологичният живот на човека и всички други създания. Този живот минава много бързо, тече като поток, като сън, като бързо увяхващ цвят (Псалм 90:5; 103:15). В Йов 14:1-2 четем: „Човекът, роден от жена, е кратковременен и пълен със смущение. Цъфти като цвят и се покосява, бяга като сянка и не се държи.“ На друго място този изтичащ живот се сравнява с пара: „Какво е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява и после изчезва“ (Яков 4714).

На Ото фон Бисмарк принадлежи изказването: „Животът е като сръчно вадене на зъб. Винаги очакваме, че действителното тепърва предстои, когато изведнъж разбираме, че всичко е минало.“ Писателят Х. Ф. Хебел смята, че „животът е като седмократно увит в златна хартия горчив бадем“, а есеистът Адолф Райц дефинира животакато „масов гроб на надежди и разочарования“. Библията обаче ни представя една напълно различна перспектива: там, където хората откриват, че животът им е прекрасен Божи дар и започват да живеят по подобие на Исус, животът им придобива едно ново измерение, което на гръцки се описва с думата зое. Зое е животът, изхождащ от Бога, същинският, неизчезващ и вечен живот. Исус Христос е дошйл на този свят, за да ни донесе вечния живот. Той е не просто свързан с Неговата личност, но в Него пряко се срещаме с вечния живот. Исус казва в Йоан 14:6: „Аз съм … животът (вечният)“ (гр. зое). Тази идентичност на Исус с вечния живот е засвидетелствана и от апостол Йоан: „защото животът (гр. зое) се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви на нас“ (1 Йоан. 1:2). Който вярва в Исус и Го има за свой Господ, има с това и вечния живот (1 Йоан. 5:12). С благословението на вечния живот (1 Йоан 2:25) нашият временен живот стои на вечна основа. Оттук става ясно как учениците на Исус заради вярата си са издържали и преследвания, и затвор, и мъки, и дори смърт, без да се откажат от своя Господ. Вечният живот се изявява с цялата си пълнота едва след възкресението: „И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят – едни за вечен живот, а едни – за срам и вечно презрение“ (Данаил 12:2). В този живот ние имаме не само обещанието за вечния живот, но и още сега имаме дял в Божията и Христовата пълнота и величие. Когато вярата ни стане видима, ще гледаме Исус и Отца лице в лице.

 

ВВ3: Кога започва истинският вечен живот?

ОВВ3: Според свидетелството на Библията има само два вида вечно съществуване: вечен живот или вечно осъждане. Затова според думите на Хайнрих Кемнер най-голямата загуба е да живееш и да умреш без Исус Христос. В Йоан 3:15 се подчертава: „… та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот.“. Придобиването на вечния живот не става едва след смъртта, а започва от момента на обръщането: „който вярва в Сина, има вечен живот“ (Йоан 3:36). Тази вяра носи печата на възкресението на Исус от мъртвите и с това стои на една абсолютна и неизменна основа. Бог държи да имаме твърдата увереност в себе си: „Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот“ (1 Йоан 5:13).

 

ВВ4: Как можем да си представим небето?

ОВВ4: Цялата човешка фантазия е недостатъчна, за да си представим великолепието на небето. На апостол Павел е било позволено да види третото небе (2 Коринтяни 12:2). В друга връзка той пише за скритата Божия мъдрост, която Божият Дух ни открива още тук на земята, и отбелязва: „Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е идвало, всичко това е приготвил Бог за тези, които Го любят“ (1 Коринтяни 2:9). Колко повече това описание важи за видимото величие на Бога и на небето! Библията не ни предоставя пълна картина на небето, но все пак тя обрисува някои детайли, които ще разгледаме. Вярата само предвкусва, а видимото ще бъде неописуемо.

1. Небето, едно вечно царство. Всички царства на този свят са преходни, тяхната земна сила е ограничена. Германската империя от 1871 г. не можа да достигне и 50 години. Третият райх беше пропагандиран като хилядолетен, но свърши след 12 години в развалини и пепел. Небето е едно вечно царство (2 Петрово 1:11), което няма да има край. То е „непоклатимо царство“ (Евреи 12:28). То е въжделеното небесно отечество (Евреи 11:16), в което Божията власт и съвършеното управление ще са почитани непрестанно. Принадлежащите на Христос ще управляват заедно с Него във вечността (Откровение 22:5; Лука 19:17-19).

2. Небето, родният дом. За разлика от всички земни къщи и жилища, небето е едно непреходно място: „Защото тук нямаме постоянен град, но търсим бъдещия“ (Евреи 13:14). Сам Бог е направил този град и Господ Исус е управителят на този вечен дом: „В дома на Отца Ми има много обиталища… Аз… отивам да ви приготвя място“ (Йоан 14:2). Всички, които принадлежат на Христос, имат вечно гражданство там; те са съжители на Бога (Ефесяни 2:19). В Господната молитва се казва: „Отче наш, който си на небесата…“ (Матей 6:9) и в Йоан 17:24 Господ Исус се моли: „Отче, желая, където съм Аз, да бъдат с Мен и тези, които си ми дал, за да гледат Моята слава.“ Небето е родният ни дом, защото там живее Бог (Битие 24:7; Псалм 115:3; Матей 6:9). То е и домът на Господ Исус. От там Той е дошъл при нас в света (Йоан 3:13; Йоан 6:38) и там е отишъл след възнесението Си (Лука 24:51; Деяния 1:11). При завръщането Си в сила и величие Той ще дойде от там и ще вземе Своите при Себе Си.

3. Небето, нашата родина. По време на последната война милиони хора от Източна Прусия, Померания и Силезия изгубиха старата си родина. Поколения наред хората са живели в тези области до деня на бягството или прогонването. Сам авторът е свидетел на тези ужасни събития. Ние, хората, сме привързани към родината си. Ницще се оплаква от духовната си бездомност с думите: „Горко на този, който няма родина!“ В този свят има само една вечна родина, и затова апостол Павел пише във Филипяни 3:20: „Защото нашето гражданство е на небесата, откъдето и очакваме Спасител, Господ Исус Христос.“

4. Небето, място на радост. Сватбата е повод за особена радост и според земните мащаби. В Библията небето се описва с помощта на образа на сватбения празник, чиято радост трае вечно: „Нека се радваме и се веселим, и нека отдадем на Него слава, защото дойде сватбата на Агнето и Неговата жена се е приготвила“ (Откровение 19:7). Исус Христос, Божият Агнец, който търпеливо е понесъл греха на света и е заплатил за него на кръста, сега е Годеникът, а Неговата църква е годеницата. Спасеното множество от всички народи, племена и нации е описано от Исус в Лука 13:29: „И ще дойдат от изток и от запад, от север и от юг, и ще седнат в Божието царство.“

5. Небето, място, където няма грях. Нашият свят е проникнат от последиците на греха: мъка, страдания, болка, стенания, болести, войни и смърт. Но на небето „нищо проклето няма да има вече“ (Откровение 22:3). Бог ще бъде навсякъде и във всичко и сам Той ще направи всичко ново: „Той ще избърше всяка сълза от очите им и смърт няма да има вече, нито ще има вече жалеене, нито плач, нито болка; първото премина“ (Откровение 21:4). При такава гледка Павел добива сили да понесе всякакви временни несгоди: „Понеже смятам, че сегашните временни страдания не заслужават да се сравнят със славата, която има да се открие към нас“ (Римляни 8:18).

6. Небето, място на коронацията. Всичко, което правим в този живот в името на Исус, има измерения във вечността. То има непреходен характер. Така че Павел може да каже към края на земния си път: „Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих, отсега нататък за мен се пази венецът (правдата), който Господ, праведният съдия, ще ми въздаде в онзи ден – и не само на мен, но и на всички, които са обикнали Неговото явление“ (2 Тимотей 4:7-8). За такава коронация говори и възвисеният Господ в Откровение 2:10: „Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота.“

7. Небето, нашата цел. Най-високата цел, поставена пред нас, хората, е: чрез вярата в Исус да достигнем до небето. В 1 Петрово 1:8-9 апостолът посочва тази цел: „… (Исус), когото любите, без да сте го видели; в когото като вярвате, без сега да Го виждате, се радвате с неизказана и преславна радост, като получавате следствието на вярата си, спасението на душите си.“

следваща глава ПРИЛОЖЕНИЕ