5. ВЪПРОСИ ОТНОСНО РЕЛИГИИТЕ (ВР)

Същност на религиите: Творенията на мирозданието достатъчно говорят на всекиго за своя Творец (Римляни 1:19-21). След грехопадението съвестта ни свидетелства за това, че сме отделени от Бога: „По това, че те (езичниците) показват действието на закона, написано на сърцата им, за което свидетелства и съвестта им, а мислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават“ (Римляни 2:15). В собственото си мислене и желание всички хора са търсили обратната връзка с Бога и по този начин са възникнали многобройни религии. Думата религия произхожда от латинското „религио“ (= съвестност, страх от бога), което пък произхожда от глагола „ре-лигаре“ (=правя обратна връзка, свързвам отново). По същество опитите да бъде възстановена тази връзка при всички религии се характеризират със следното: чрез измислени от самите хора предписания (например жертви) и чрез считани за важни предмети (например фигури на Буда, молитвени броеници и др.) хората се опитват да възстановят връзката с Бога. Под религия разбираме всички човешки опити да се достигне до Бога. При евангелието е обратното: сам Бог действа и идва при човека. Този библейски път ние не наричаме религия.

 

ВР1: Има толкова много религии. Не е възможно всички те да са погрешни. Не е ли прекалено, когато християнството твърди, че е единственият път към вечния живот?

ОВР1: Нито една религия не спасява, дори и християнската – когато християнството се превърне в религия. Има само един Бог – Този, който е направил небето и земята. Само Библията говори за този Бог. Само Той може да ни каже какво да направим, за да се спасим. Ако някоя религия беше в състояние да ни спаси от вечната погибел, то Бог би ни я посочил. Тогава разпъването на Исус не би било необходимо. Но тъй като жертвата на Голгота беше принесена, то тя е била абсолютно необходима за нашето спасение. Кръстът на Исус ни дава еднозначно доказателство, че няма по-евтин начин да се изкупят греховете ни пред Светия Бог. В кръстната смърт на Исус Бог е осъдил нашия грях, така че само личното ни обръщане към Исус Христос и отдаването на живота ни на Него могат да ни спасят. Във всички религии човекът трябва да се спаси сам чрез собствените си усилия; според евангелието Бог е направил всичко това чрез Своя Собствен Син и човекът приема спасението само чрез вяра. Затова в Деяния 4:12 се казва толкова категорично: „И чрез никой друг няма спасение, защото няма под небето друго име, дадено между хората, чрез което трябва да се спасим.“ Освен Исус няма друг мост към небето!

Всички религии са само бляскави миражи в пустинята на изгубеното човечество. Жадният не се нуждае от илюзия, а от истински воден извор. към погибел води и идеята за толерантността на всички фантастични представи на хората (Притчи 14:12). Човекът се нуждае от чиста вода. Библията ни показва категорично единствения оазис, единствения шанс за оцеляване – Исус Христос:

„Аз съм пътят и истината и животът; никой не идва при Отца освен чрез Мен“ (Йоан 14:6).

„Защото никой не може да положи друга основа освен положената, която е Исус Христос“ (1 Коринтяни 3:11).

„Който има Сина, има този живот; който няма Божия Син, няма този живот“ (1 Йоан 5:12).

 

ВР2: Не се ли молят християните и мюсюлманите на един и същ Бог? (Въпрос на един мюсюлманин)

ОВР2: „Мога ли да ви задам един контравъпрос: Вашият Бог Аллах баща ли е на Исус Христос?“ – „Не, Аллах няма син. Това би било богохулство!“ – „Виждате ли, тогава вашият бог и моят Бог не са една и съща личност.“

Поради многото религии мнозина смятат, че в края на краищата всички те почитат един и същ Бог. Но още в старозаветното време библейският Бог се открива на хората като Единственият: „Аз съм първият, Аз и последният, и освен Мен няма Бог“ (Исая 44:6). „Аз, Аз съм Господ и освен Мен няма спасител“ (Исая 43:11). Този, живият Бог, е Богът на Авраам, Исаак и Яков; Той е Отец на Исус Христос (Марк 12:26). Между Аллах и Бащата на Исус Христос съществуват следните разлики:

1. Отношението между Бога и човека. В Исляма Бог изобщо не се открива на хората. Той остава недостижим в далечината. Постоянният възглас: „Аллаху абкар“ – „Бог е все по-велик“ – манифестира: лична връзка с бога не може да се установи. Аллах остава винаги отвъд – като ориенталски владетел, господстващ над своите поданици.

2. Отсошението баща-деца. За мюсюлманина понятието Божествено осиновление за човека и бащинството на Бога („Авва Отче“, Римляни 8:15) са неразбираеми, дори богохулни, защото Аллах е строго отделен от този свят.

3. Бог като човек. Централното събитие от библейския спасителен план е въплъщението на Бога в човека Исус Христос. Бог не само е живял сред нас, но и е изстрадал всички грехове чрез кръстната Си смърт. Последвалото от това спасение не се споменава в Исляма.

4. Божията милост и любов. Ако Бог може да бъде милостив към грешника, то цената за това е невъобразимо голяма: „Но ти си Ме заробил с греховете си, дотегнал си Ми с беззаконията си“ (Исая 43:24). Бог е милостив към нас, защото ни е купил на висока цена (1 Коринтяни 6:20; 1 Петрово 1:19). Милостта на Аллах не струва нищо, тя е произволна.

5. Бог е нашата опора. При Исляма е немислим един Бог, който дарява прибежище, утеха, мир и сигурност на спасението: „Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното… ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:38-39). В Исляма са немислими Божието себеунижение на кръста и изливането на Светия Дух в нашите сърца, немислимо е и Второто пришествие на Исус в сила и величие.

Богът на Корана и Богът на Библията биха могли да имат някакви прилики тук и там. Но при по-дълбоко вглеждане между тях няма нищо общо. По тази причина християните и мюсюлманите не се молят на един и същ Бог.

 

ВР3: По какво мога да позная, че евангелието не е религия, а има божествен произход?

ОВР3: При отговора на този въпрос могат да ни помогнат следните значителни разлики между евангелието и религиите:

1. Във всички религии човекът се опитва сам да достигне до Бога, но нито един търсач не може да изповяда откровено: „Аз имам лична връзка с Бога, имам мир в сърцето, моята вина е простена, сигурен съм, че имам вечен живот.“ В евангелието за Исус Христос Бог се обръща към нас. С кръста Той прехвърля мост над пропастта на греха и ни подарява спасението. Този, който го е приел, може да засвидетелства: „… понеже съм сигурен, че нито смърт, нито живот… ще може да ни отлъчи от Божията любов“(Римляни 8:38-39).

2. Пророчествата за Спасителя в СЗ (напр. Битие 3:15; Числа 24:17; Исая 11:1-2; 7:14) се изпълняват буквално. В нито една религия няма подобни пророчества, които са се изпълнили така точно.

3. Бог е осъдил всички религии като идолослужения и магьосничества (1 Коринтяни 6:9-10; Галатяни 5:19-21; Откровение 21:8) и е упълномощил като единствен Спасител Исус Христос: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение; Него слушайте“ (Матей 17:5).

4. Бог е потвърдил жертвата на Исус Христос чрез Неговото възкресение от мъртвите (Римляни 4:24-25). Това е единственият гроб в световната история, който е останал празен: „Защо търсите живия между мъртвите? Няма Го тук, а възкръсна“ (Лука 24:5-6). Всички основатели на религии са умрели и са в гробовете си.

5. В нито една религия Бог не напуска небето, за да спасява хората. В Исус Бог става човек: „И Словото стана плът и пребиваваше между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца, пълно с благодат и истина“ (Йоан 1:14).