ПРИЛОЖЕНИЕ

Забележки към Библията

В следващите глави ще се занимаем с най-важните принципи при боравенето с Библията. Подробното подреждане по теми и последователната номерация ще улеснят намирането.

 

I. Основни тези на Библията

В теорията на науката е прието необходимите начални условия за изследванията в някаква специална област да се формулират под формата на утвърдени тези. На тяхната основа се изгражда последователно цялото здание на съответната наука. Макар че този метод не може напълно да се пренесе към Божието слово поради различната същност на Библията, съобразявайки се с тези ограничения, ние ще обобщим най-важните тези. Те са основополагащи при боравенето с Библията и могат да улеснят напредъка на тези, които разполагат с оскъдни предварителни знания. Следващите тези се състоят предимно от едно кратко изречение, което след това се обосновава и се доказва с библейски цитати. За Библията има цяла поредица синонимни понятия, които ние ще използваме в цялото им многообразие: Христово слово (Римляни 10:17), Господно слово (1 Царе 15:23), Господна книга (Исая 34:16), Книга (Еремия 30:2), словото на Писанието (Лука 4:21), Писанието (Матей 21:42), Свещеното/Светото Писание (2 Тимотей 3:15), Старият Завет (2 Коринтяни 3:14), Новият Завет (Матей 26:28, според превода на Лутер).

 

I. 1. За произхода на Библията

Б10: Библията е Божие откровение и е авторизираната от Него писмена информация: „Така говори Господ, израилевият Бог, казвайки: Напиши в книга всичките думи, които ти говорих“ (Еремия 30:2). Исус, като превъзвисеният Господ, заповядва на Йоан: „Напиши, защото тези думи са верни и истинни“ (Откровение 21:5). Към Божието слово не бива нито да се прибавя нещо, нито да се отнема (Откровение 22:18-19), затова всички други книги, обозначавани като откровения (напр. книгата на Мормон на мормоните, Корана на мюсюлманите), са човешко дело. В Галатяни 1:8 се разкрива неповторимостта на библейското откровение и последиците от всяка промяна в посланието, направена от хора: „Но ако и самите ние или ангел от небето ви проповядва друго благовестие освен онова, което ви проповядвахме, нека бъде проклет.“

Б11: Произходът на Библията за нас, хората, е непонятен, дори понякога и да не изглежда така (Лука 1:1-4). За нас е неразгадаема тайна как е ставало предаването на информацията от Бога към писателите на Библията. Изразите: „Ето, сложих думите Си в устата ти“ (Еремия 1:9), „Господното слово беше към мен“ (Езекиил 7:1) или „понеже аз (Павел)… съм го приел … чрез откровение от Исус Христос“ (Галатяни 1:12), създават впечатлението, че при Библията става дума за божествен източник на информация, но по какъв начин писателят е получил съдържанието на посланието, това ние не знаем.

Б12: Божествената страна на Библията. Истинският произход на Библията е божестевн. Според 2 Тимотей 3:16 „цялото писание е боговдъхновено“ (гр. theopneustos = боговдъхновено, дадено от Бога и Светия Дух, вдъхнато от Бога). Източникът на информация е Бог Отец, Божият Син и Светият Дух.

а) Бог Отец. „Бог, който при разни частични съобщения и по много начини е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тези дни говори на нас чрез Сина“ (Евреи 1:1-2).

б) Исус Христос. „Внимавайте да не отхвърлите Този, който говори, защото, ако онези не избегнаха наказанието, като отхвърлиха този, който ги предупреждаваше на земята, колко повече няма да избегнем ние, ако се отвърнем от Онзи, който предупреждава от небесата“ (Евреи 12:25).

в) Светият Дух. „Защото никога не е идвало пророчество от човешка воля, но светите хора са говорили от Бога, движени от Светия Дух“ (2 Петрово 1:21).

Б13: Човешката страна в Библията. Божието слово се изявява в „пръстени съдове“, т.е. Божиите мисли за неизследимостта на Божиите пътища и необхватността на Неговата любов са предадени с ограничените изразни възможности на човешкия език, но въпреки това те са слова на „дух и живот“ (Йоан 6:63).

 

I.2. За истинността на Библията

Б20: Словото на Библията е ненарушима истина. „Твоето слово е истина“ (Йоан 17:17). Старият Завет също потвърждава тази негова същностна черта: „Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той каза, и няма ли да извърши? Той говори, и няма ли да го извърши?“ (Числа 23:19). В Йоан 14:6 Исус свидетелства, че Той не само говори истината, но че и Той самият е истината. Писателят Манфред Хаусман отбелязва за нейната същност: „Истината е безкрайно по-голяма и дълбока от цялата правилност.“

Б21: Исус и Божието слово са едно. Исус Христос и Божието слово образуват неделимо единство (Йоан 1:1-4; Откровение 19:13). По време на земния Си живот Исус е бил истински човек и истински Бог едновременно. Той е бил както Човешки Син, така и Божи Син. „Взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на нас, хората“ (Филипяни 2:7), но за разлика от всички останали хора, Той е бил без грях. Същото важи и за Божието слово: то външно прилича на всички останали книги и е определено като книга с много литературни жанрове, но за разлика от всички останали книги, то е Божието слово, което е непогрешимо, абсолютно вярно (Псалм 119:160) и напълно безупречно. Б21 обобщава Б12 и Б13.

Б22: Няма разлика в качеството на истината по отношение на различните библейски книги или писатели. Така че не може да се противопоставя Старият на Новия Завет (или обратно) или Евангелията на Павловите послания, защото всички писания са основание на откровения (Галатяни 1:11). Дълбочината на значението на различните пасажи не винаги е една и съща. Задълбочеността на мисълта на спасителното послание на Йоан 3:16 не може да се сравнява с описанието в Деяния 27:13. Освен това описанието на сътворението според Бит. 1 има съвсем друга тежест от списъка на завръщащите се евреи в Ездра 2 (ср. Б50).

 

I.3. За проверката на Библейската истина

Б30. Библейската истина може да се провери. Бог не очаква от нас сляпа вяра, а ни дава убедителни средства, чрез които можем да проверим и разберем истината.

1. Проверка в живота. Исус ни учи да проверяваме Божието слово, прилагайки го в живота си: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, който Ме е пратил. Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си отговоря“ (Йоан 7:16-17).

2. Проверка чрез собствената ни свобода. Исус учи, че прилагането на лъжливи системи, идеологии и секти поробва човека, а следването на Неговото учение освобождава: „Ако стоите в Моето учение, наистина сте Мои ученици; и ще познаете истината и истината ще ви направи свободни“ (Йоан 8:31-32).

3. Проверка чрез приемане. Както вкусът на един портокал може да се разбере само чрез опитване, така и библейската истина се открива само чрез четене и приемане. Дискусии или диспути не могат да заменят интензивното изследване на Библията. В това отношение беряните са действали образцово: „И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък и всеки ден изследваха писанията да видят дали това е вярно“ (Деяния 17:11).

4. Проверка чрез резултата. Този, който следва Божието слово и се подчинява на неговите съвети, животът му ще има видим успех (вж. ВБ2): „Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех“ (Исус Навин 1:8).

5. Проверка чрез слушане на проповеди. Бог е дал особено благословение за слушането на библейската проповед. Този, който с отворено сърце слуша Божието слово, ще повярва. „И така, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17).

6. Проверка чрез собственото ни греховно естество. Никъде в Библията нашето естество не е така засегнато, както когато става въпрос за греховната ни природа. Който е честен пред себе си, ще разбере истината на Библията от поставената ни лична диагноза: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават Божията слава“ (Римляни 3:23). Няма нито един човек, който да каже, че словото от 1 Йоан 1:8 не се отнася за него: „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.“

Забележка: Трябва да подчертаем, че истината на Библията се открива само на послушния изпълнител на словото. Този, който борави с Библията чисто интелектуално и не я отнася към собствената си личност, няма да намери достъп към нея (1 Коринтяни 1:19). Убедителните математически изчисления могат да бъдат от полза (вж. ВБ1), но стъпката към вярата си остава въпрос на лично решение. Божието слово може да се приеме само с вяра или да се отхвърли с неверие.

 

I.4. За тематиката на Библията

Б40: Библията говори за Исус. Това важи не само за Новия Завет, но и за Стария Исус казва: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мен“ (Йоан 5:39). Чрез НЗ ние имаме ключа към СЗ, защото Писанията се отнасят до Исус Христос. Сам Той обяснява този принцип на учениците Си по пътя към Емаус (Лука 24:13-35). С това се засяга главната цел на Библията, която е изтъкната в Йоан 20:31: „А тези (книгите) са написани, за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате вечен живот в Неговото име.“

Б41: Библията говори за земни и небесни неща (Йоан 3:12). Към земните неща принадлежат например историческите събития, описанията на пътувания, лични срещи, законови предписания, семейни хроники, родословни дървета, сведения за мисии, ежедневни въпроси и естествено научни данни. Наред с тези важни сведения Библията насочва погледа ни непрекъснато към небесните неща (Матей 6:33; Колосяни 3:2) – към Бога, Исус Христос и Светия Дух, към Божието царство, възкресението и съда, към небето и вечността.

Б42: Библията ни дава реалистично описание на човека. Мъжете и жените в Библията не са обрисувани като герои, а в тяхната слабост, грешки, провали и също така правдиво в техните подвизи. Даже и при Давид, „човека според Божието сърце“ (1 Царе 13:14; Деяния 13:22), недостатъците не са ретуширани.

Б43: Библейското откровение е ключът към разбирането на този свят. За нас Библията е основополагащият и незаменим информационен източник. Нашето настояще би било необяснимо без трите засвидетелствани събития от миналото – сътворението, грехопадението и потопа. Оттук произлизат пет подчинени принципа (вж. по-подробно Г6):

1. Миналото е ключът към настоящето. Този принцип е пълната противоположност на основния тезис на еволюционното учение, според който днешните наблюдения могат произволно да се екстраполират назад във времето.

2. Факторите на сътворението могат да се обхванат само чрез вяра (Евреи 11:3). Различните фактори на сътворението се споменават на различни места в Библията:

– чрез Божието слово (Псалм 33:6; Йоан 1:1-4; Евреи 11:3)

– чрез Божията сила (Еремия 10:12)

– чрез Божията мъдрост (Псалм 104:24; Притчи 3:19; Колосяни 2:3)

– чрез Божия син (Йоан 1:1-4; Йоан 1:10; Колосяни 1:15-17; Евреи 1:2)

– според същностните черти на Исус (Матей 11:29; Йоан 10:11; 14:27)

– без изходен материал (Евреи 11:3)

– без разход на време (Псалм 33:6)

3. Смъртта е последица от грехопадението на първия човек (Битие 2:17; 3:17-19; Римляни 5:12,14; 6:23; 1 Коринтяни 15:21).

4. Последствията от грехопадението са засегнали цялото мироздание (Римляни 8:20-22). Разрушителните сили в биологията (напр. бактериите като болестотворни организми, паразитите, механизмите на убиване при змиите, паяците и хищниците, месоядните растения, страданията от „тръните и бодилите“) не могат да се обяснят извън грехопадението. Това е причината и за повсеместно наблюдаваната преходност.

5. Днешната геология на земята не може да се обясни без потопа.

 

I.5. За сведенията на Библията

Б50: Тежестта (значението, дълбочината на мисълта) на библейските сведения не е една и съща навсякъде, и въпреки това няма излишна информация. Този аспект става очевиден, когато сравним Йоан 3:16 с Деяния 18:1 (ср. Б22).

Б51: Библията съдържа всички необходими за нас принципи. Тя е завършена в смисъл, че съдържа всичко, което ни е необходимо както за този живот, така и за постигането на вечната цел: „Потърсете в книгата Господна и прочетете: никое от тези няма да липсва, нито ще бъде без другарката си“ (Исая 34:16).

Б52: Библията никъде не си противоречи. В повечето случаи привидните противоречия се разрешават при интензивно изследване. Най-честата причина за такива противоречия е несъобразяването с някои библейски принципи:

1. Библията често дава оскъдни сведения. Например историята за обръщението на Матей ни е предадена само в един стих (Матей 9:9). Също така често поставеният въпрос за жените на синовете на Адам намира своя отговор в оскъдните и откъслечни сведения по този въпрос. Решението на въпроса е възможно и чрез логично умозаключение: според Бит 5:4 Адам е родил синове и дъщери. Следователно в началото братята и сестрите са се женели помежду си; в следващото поколение това са били братовчедите и братовчедките. Веднага след сътворението кръвосмешението не е било чак толкова опасно.

2. За някои случки в Библията има паралелни сведения с различни аспекти.

Пример 1. Родословията на Исус според Матей 1:1-17 и Лука 3:23-38 имат различни цели. В първия случай се показва царския произход от Давид (Син Давидов) чрез Йосиф, а в другия случай това е чрез родословието на Мария.

Пример 2. Различните разкази за възкресението на Исус се отклоняват в несъществени детайли.

3. Някои духовни твърдения разкриват истинския си смисъл в своята комплементарност или допълнителност. Физическата същност на светлината може да се обясни само по комплементарен начин: от една страна светлината се държи като вълна, а от друга страна тя показва свойства на частица (фотони). Едва когато двете взаимно противоречащи си качества се комбинират, се разкрива действителността. Такива комплементарни твърдения са известни в Библията. За спасителната вяра има две комплементарни, т.е. привидно противоречащи си, но в действителност допълващи се твърдения (вж. ВСП1):

а) „И така, ние заключаваме, че човек се оправдава чрез вяра, без делата на закона“ (Римляни 3:28).

б) „Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра“ (Яков 2:24).

4. Някои проблеми възникват поради използвания в момента превод.

Пример. В превода на Лутер Яков заравя идолите под един дъб (Битие 35:4). Според придържащото се към основния текст издание на Библията Елберфелдер това става под терпентинов кукуч.

Забележка: „Хората не отричат Библията, защото тя си противоречи, а защото тя противоречи на хората.“

5. В единични случаи разрешението на привидните противоречия е трудно, но е принципно възможно. Тук примерите са смъртта на Юда (Матей 27:5; Деяния 1:18), съдържанието на Ковчега на завета (3 Царе 8:9; Евреи 9:4), смъртта на Саул (1 Царе 31; 2 Царе 1).

Пример на обяснение: Според Матей 27:5 Юда се е обесил, докато на друго място се казва: „… и като падна презглава, пукна се през средата и всичките му черва изтекоха“ (Деяния 1:18). Тези две сведения за смъртта на Юда привидно си противоречат. Те обаче се допълват, когато второто сведение се разглежда като образно описание, както ние бихме казали: „Той беше напълно размазан“ (Вж. Б59).

Б53: Библията е единствената книга с истински пророчески сведения, чието изпълнение във времето и пространството може да се провери (вж. ВБ1).

Дефиниция за пророчество: Пророчеството е сигурно предсказание на произволно събитие от бъдещето, което не става посредством нормалните средства на човешкото познание. Следователно пророкуването е по-ранното оповестяване на по-късни събития, обратно на историята, която представлява по-късно описване на събития, станали по-рано. В Йоан 13:19 Исус подчертава, че пророчествата за събития, сбъдващи се по-късно, засилват вярата: „Отсега ви казвам това, преди да е станало, че когато стане, да повярвате, че Аз съм това, което казах.“

Б54: Бог често започва Своето откровение с някакъв детайл, който после се развива стъпка по стъпка. Най-яркият пример за такъв подход са обещанията за идването на Исус в света (Г1: 110-117).

Б55: При повърхностно четене на текстовете съществува опасността детайлите да бъдат подценени като странични подробности. Но в общия контекст те имат дълбоко значение.

Пример 1: Римският обичай да се чупят краката на разпънатите е бил изпълнен при разбойниците, но не и при Исус (Йоан 19:32-26). Пророческото основание за това от Изход 12:45: „Кост негова да не строшите“ (Йоан 19:36) е трудно да се разпознае, защото в старозаветния стих става дума за пасхалното агне.

Пример 2: Според старозаветните преобрази Исус е трябвало да бъде разпънат извън градската стена на Ерусалим, защото в старозаветното време жертвените животни са били изгаряни извън стана (Левит 16:27; Евреи 13:11-12).

Б56: Казаното в Библията има такава дълбочина, че дъното й е недостижимо за човека (1 Коринтяни 13:12). Георг Хунтеман казва: „Това, което в действителност иска да каже Библията, излиза извън възможностите на човешкия разум.“

Б57: Обхватът на казаното от Библията надхвърля цялото човешко мислене. Рамката на времето започва от „преди създаването на света“ (Ефесяни 1:4) и достига Божията вечност (Откровение 22:5). Библията отговаря на всички въпроси, на които не може да даде отговор нито една естествена наука:

– Каква е същността на смъртта? Защо я има и докога ще я има?

– Какво е човекът? Откъде идва? Защо живее и накъде отива?

– Какво представлява вечността?

Б58: Библията е единствено по рода си литературно произведение. Словесното богатство на Библията, нейното послание е изложено в такова изобилие от литературни жанрове, каквото не намираме в никоя друга книга:

– стихове (Псалм 119), химн (Кол. 1:15-17), любовна песен (Песен на песните), научен доклад, написан на всекидневен език (Бит. 1), исторически доклад (Ездра), притча (обикновена ситуация от ежедневието като сравнение, Матей 13:3-23), парабола (гр. paraboleK = поставени един до друг; специална, изключителна ситуация като поучителен разказ за иносказателно тълкуване: Лука 18:1-8), образна реч (Матей 24), парадокс (Филипяни 2:12-13), проповед (Деяния 17:22-31), наставление (Колосяни 3:16-17), хваление (Ефесяни 1:3), благословия (Филипяни 4:7), поучение (Римляни 5:12-21), семейна хроника (1 Летописи 3), молитва (Псалм 35), лично свидетелство (1 Йоан. 1:1-2), описание на сънища (Битие 27:6-7), пряко говорене на Бога (Матей 3:17), личен разговор (Йоан 4:7-38), диспут (Деяния 15:7-21), съдебни преговори (Йоан 18:28-38), мъдри поговорки (Притчи 13:7), обещание (Марк 16:16), обвинение (Матей 11:21-24), гатанка (Съдии 14:12-14), законодателство (гражданско, наказателно, постановяващо обичаи, ритуално, здравно), лирична поезия, биография (Неемия), лична кореспонденция (Писмото на Павел до Филимон), дневник (Деяния 16), монолог (Йов 32-37), диалог (Йов 3-31), апокалипсис (Данаил, Откровение), временно запечатване (Данаил 12:9), пролог (Лука 1:1-4), епилог (Йоан 21:25), елипса (гр. ellipsis = изпускане, стилистично средство, което изпуска подробностите, Матей 9:9), метафора (Авдий 4), надпис (Йоан 19:19), шифър (Откровение 13:18).

От друга страна в Библията няма: предание, легенда, мит приказка, басня, сатира, комедия, виц, утопия, научна фантастика. Стилистичните похвати хипербола (гр. hyperballein = надхвърлям целта; преувеличение: Лука 7:33) и ирония (2 Коринтяни 12:11) се срещат само като ясно разпознаваеми стилистични средства.

Нито една книга в световната история не съдържа такова богатство от изразни средства и нито една книга не представлява изключително истината във всичко казано от нея, подобно на Библията.

Б59: Библията изчерпва цялото богатство от словесни средства. Заедно с най-често срещащите се преки форми на изказ се появяват и много други специфични форми:

1. Феноменален език. Вместо с не толкова нагледния фактологически материал, който е първопричината за явлението, то се описва от гледната точка на наблюдателя: модерната астрономия, както и Библията, говорят за „изгряване и залязване на Слънцето“, макар че това явление е причинено не от хода на Слънцето, а от въртенето на Земята.

2. Идиоматични словосъчетания. Кратките словосъчетания в определени ситуации са далеч по-подходящи от дългите описания (Съдии 14:18: „Ако не бяхте орали с моята юница…“).

3. Поетична красота на езика. Песен на Песните 8:3: „Левицата му би била под главата ми и десницата му би ме прегърнала.“

4. Описания и картини за днешни понятия в науката и техниката. Библията описва технически достижения, които по времето на нейното възникване изобщо не са съществували, или ситуации, които днес науката е описала съответните понятия: вместо спътници, орбитални лаборатории и станции Библията се изразява картинно: „Ако и да се издигнеш като орел и да поставиш гнездото си между звездите“ (Авдий 4). Вместо гинекологичните термини за онтогенезата (ембрионалното развитие) в матката, образуването на детето в майчината утроба е описано по следния начин: „Костите ми се укриха от Теб, когато в тайна се работех, и в дълбините на земята ми се даваше разнообразната ми форма“ (Псалм 139:15).

5. Формулировки според изискванията на естествените науки. Подходящ пример тук е описанието на сътворението, където с точност, присъща на физиката, се привеждат съвместно метода на измерване на времето и мерната единица (Битие 1:14-19).

6. Картини от всекидневието за обяснение на духовни значения. Така напр. в притчата от Матей 13:3-23 сеячът е проповядващият библейското послание, семето е Божието слово, тръните са препятствията, а добрата земя са отворените сърца на хората.

Б591: Съблюдавайки съответния литературен жанр (Б58) и словесна форма (Б59), всеки библейски текст трябва да се приема точно. Твърденията трябва или да се приемат буквално, или да се тълкуват смислово вярно и точно.

а) Буквално и точно разбиране. В Лука 24:44 Исус учи на този подход към Писанието: „Тези са думите, които ви говорих, когато бях още с вас, че трябва да се изпълни всичко, което е писано за Мен в Мойсеевия закон, в пророците и в псалмите.“ На други места също се набляга на този подход: „… за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка“ (Матей 2:15); „Не сте ли никога прочели в Писанията“ (Матей 21:42); „Днес се изпълни това писание във вашите уши“ (Лука 4:21).

б) Смислово вярно и точно тълкуване. Когато Исус казва: „Аз съм лозата, вие сте пръчките“ (Йоан 15:5), това не може да бъде прието буквално, а е необходимо смислово вярно тълкуване. Смисълът може лесно да се разбере, тъй като образната реч трябва да служи за подобряване на нагледността и улеснение на възприемането. В този случай ключовото твърдение е прибавено допълнително: „Отделени от Мен не можете да направите нищо.“

 

 

I.6. За стойността на библейските сведения

Б60: Посланието на Библията е най-ценната информация, която съществува. Известният евангелист Вилхелм Палс подчертава: „Евангелието е най-доброто послание, което някога е казвано на човечеството. На хората никога не е проповядвано нещо, което може да се сравни с него.“ В Псалм 119 многократно се възхвалява превъзхождащото всичко на този свят Божие слово: „Законът на Твоите уста е за мен по-желателен от хиляди злато и сребро“ (ст. 72). „Аз се радвам на Твоето слово като онези, които намират много плячка“ (ст. 162).

Б61: Който отхвърля Божието слово, бива осъден от него. Както проповядването на Божието слово води към вяра, а с това и към спасение, така и неговото отричане води към отхвърляне и погибел.

1 Царе 15:23: „Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли теб.“

Йоан 8:47: „Който е от Бога, той слуша Божиите думи. Вие затова не слушате, защото не сте от Бога.“

Деяния 13:46: „Нужно беше да се възвести първо на вас Божието учение, но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето, обръщаме се към езичниците.“

Б62: Библията се състои от Стария и Новия Завет. Двете части са в една и съща степен Божие слово и не могат да се противопоставят една на друга. В Новия Завет често се цитира Стария. По забележителен начин това не става буквално, а Бог го свързва с по-дълбоко откровение. В НЗ се изпълняват централните старозаветни обещания: „Но всички тези (хората от СЗ), ако и да бяха засвидетелствани чрез вярата им, пак не получиха изпълнението на обещанието, да не би да постигнат съвършенство без нас, защото за нас Бог промисли нещо по-добро“ (Евреи 11:39-40). Господ Исус се открива още в СЗ: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мен“ (Йоан 5:39).

Б63: Старозаветните апокрифи (гр. apokyphos = скрит, таен, фалшив) не могат да се нарека Божие слово. По време те са възникнали между Стария и Новия Завет. Най-важните доводи за неравностойността им спрямо Библията са следните:

1. Те съдържат противоречащи на Библията учения (нарушаване на принципа на тълкуване А3, виж приложението, част II), като прошка на греховете чрез даване на милостиня (Товия 12:9), отговори на магически практики (Товия 6:9), опрощаване на греховете на мъртвите чрез молитви на живите (2 Макавеи 12:46).

2. Те никога не са били съставна част от юдейския канон, тъй като става дума за по-късни добавки. Догмата на Католическата църква от събора в Триент през 1546 г. ги поставя наравно със Стария и Новия завет и може да се схваща като реакция на реформацията.

3. Те не са цитирани от нито един писател в Новия Завет, въпреки че освен четири кратки книги от СЗ всички останали са цитирани.

4. Самите апокрифи не считат себе си за безупречни. В пролога на книгата на Исус Сирахов се казва: „Затова ви моля да приемете приятелски и прилежно да четете, и да не се сърдите, ако в някои думи сме сгрешили, въпреки че много сме се старали да преведем точно.“

Оценка на апокрифите. Трябва ли напълно да отхвърляме апокрифите? Лутер дава следната подходяща формулировка за тези писания: „Това са книги, неравностойни на Светото писание, но полезни и добри за четене.“ Това отношение застъпва и авторът на настоящата книга. Ако не придаваме на апокрифите авторитета на Библията, а ги четем като повествования и исторически забележителни книги (напр. книгите на Макавеите), ще имаме полза от тях. В това отношение особено полезна е книгата на Исус Сирахов, тъй като заема позиция по всякакви житейски ситуации, като се обляга на книгите от Библията, без да има претенциите да бъде Божие слово.

 

I.7. За разбираемостта и разбирането на Библията

Б70: а) Библията лесно може да се разбере. „Защото не ви пишем друго освен това, което четете и даже признавате“ (2 Коринтяни 1:13).

б) Библията съдържа и мисли, които са недостижими за нас. „Защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища са като Моите пътища, казва Господ. Понеже, както небето е по-високо от земята, така и Моите пътища са по-високи от вашите пътища и Моите помисли – от вашите помисли“ (Исая 55:8-9).

Взаимното допълване на тези два аспекта е отбелязано и от Спърджън (Г1:94). „В Библията намираме големи истини, които излизат извън нашите представи, и ни показват колко ограничен е нашият разум. Но едновременно с това основните и фундаментални идеи никак не са трудни за разбиране.“ Те са достъпни за всеки (Деяния 17:11) и въпреки това нейната пълнота и богатство са неизчерпаеми (Римляни 11:33).

Б71: Библията е съставена от повече от четиридесет и пет писатели, водени от Светия Дух. По същия начин тя не може да бъде разбрана без помощта на Светия Дух: „Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно. Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва“ (1 Коринтяни 2:14-15).

 

I.8. За точността на библейските сведения

Б80: Библията е една неподозирано точна книга. Тази нейна същностна черта откриваме, когато изследваме по-подробно езиковите, семантичните, духовните, историческите или естественонаучните й аспекти.

Обърнете внимание на точността, с която Библията описва събитията, свързани с преследването на християните. В началото на църковната история се казва: „… хора, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос“ (Деяния 15:26), а за последните времена се говори: „… онези, които са били заклани за Божието слово, което опазиха“ (Откровение 6:9). В нашето време всевъзможни течения се опитват да интегрират Исус в своите системи. В исляма Той се почита като пророк, движенията за мир Го считат за социален реформатор. За Алберт Швайцер интерес е представлявал историческият Исус. Карл Фридрих фон Вацзекер организира един мирен събор и убеждава хората, че мирът в света бил дело на самите хора. Мнозина говорят за Исус, но дотолкова, доколкото Той подхожда на тяхната концепция. Само когато вярваме в Исус, „Той е нашият мир“ (Ефес. 2:14), иначе Той е наш съдия (Деяния 10:42). Движенията за мир също не правят тази разлика, игнорирайки Исус след Откровение 6, когато Божият Агнец отваря печатите и пуска четиримата апокалиптични ездачи, сеещи война и смърт за съд над земята. Франц Алт пише книга за Проповедта на планината, но игнорира централната заповед на Исус да напуснем широкия път към погибелта и да влезем през тясната порта в спасението. Исус се появява навсякъде, но това не е достатъчно. В Проповедта на планината Господ ни предупреждава:

„В онзи ден мнозина ще ми кажат: Господи! Господи! Не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонихме, не в Твоето ли име направихме много велики дела? Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал, махнете се от Мен вие, които вършите беззаконие“ (Матей 7:22-23).

Този, който набляга само на човешките страни на Исус, не печели нищо от това. Ние обаче трябва да проповядваме този Исус, за когото свидетелстват Писанията (Йоан 7:38). Истинското препятствие идва при пълното отстояване на Божието слово. Във времето на пълното размиване на всякакви норми биват преследвани тези, които държат на всичко, казано в Библията, и го отстояват с: „Писано е!“ – независимо дали се отнася за сведенията за сътворението или за Исус, за когото свидетелства Писанието. Свидетелстването на Божието слово е благословено да удържи победа (Откровение 12:11). Други примери са приведени в Г1: 102-110.

 

I.9. За времевата рамка на библейските сведения

Б90: Божието слово е извън времето. Исая противопоставя преходността на растенията на непреходността на Божието слово: „Тревата съхне, цветът вехне, но словото на нашия Бог ще остане до века“ (Исая 40:8) и Исус сравнява преходността на звездите със Своето слово: „Небето и земята ще преминат, но Моите думи няма да преминат“ (Матей 24:35). Лутер е казал: „Библията нито е антична, нито е модерна, тя е вечна.“ Библията е над времето, тъй като нейните концепции и перспективи излизат извън моментната епоха. Въпреки че абортите, генните технологии и наркоманията не са споменати, от Библията може да се изведе едно еднозначно отношение към тях. Такова проникновение няма нито една друга книга. Така например в човешкото законодателство не може да се произнася присъда в някаква нова област, ако в нея все още няма никакви параграфи.

 

I.10. Ключът към Библията: обръщането към Исус Христос

След всичко това изниква въпросът за ключа към Библията. Как може човек, който досега не се е занимавал с нея, да намери правилния подход? След едно евангелизационно събрание при мен дойде един млад човек с вид на интелектуалец, който искрено търсеше ключа към Библията. След като в разговора можах да отстраня някои препятствия, младежът прибави, че отсега нататък щял да продължи да работи върху Библията с обичайния за него философски начин на мислене. Аз отговорих: „Вие бихте могли да направите това, но накрая няма да видите в Христос живия Бог, а безличния пантеистичен Бог на философите. Философите са чели Библията от гледната точка на своите мисловни категории, но не са открили Бога, който само в Исус става наш Спасител.“ Младежът остана и ме изслуша по-нататък. „Вие можете да имате достъп до Библията и до живия Бог още тази вечер, ако се занимаете с въпросите на вашето съществуване. Искате ли това?“

Скицирах горния разговор, за да покажа на читателя с този случай как може да му се отвори достъп до вярата.

Б100: Да познаем себе си. Нека прочетем заедно Римляни 3:23: „Понеже всички съгрешиха и не заслужават Божията слава.“ Този стих разкрива, че пред живия Бог ние сме изгубени чрез греха, който ни разделя и ни лишава от достъп до Него. Н нашите дела ние не можем да Му се харесаме. Накратко, ние нямаме слава пред Бога. След грехопадението между Светия Бог и грешния човек съществува пропаст. Вие съгласни ли сте с тази Божия диагноза?

Б101: Единственият изход. От тази дилема има само един изход, който ни е подарен от Бога. На кръста Божият Син понесе наказанието за нашия грях. Исус дойде на този свят, за да спаси погиналото (Матяй 18:11). Освен Него няма друг път за спасение (Деяния 4:12). Вярвате ли на това?

Б102: Да признаем греховете си. В 1 Йоан. 1:8-9 четем: „Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядаме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда.“ Въз основа на изкупителното Си дело на кръста Исус има властта да прощава грехове. Ако се доверим на Неговите думи и Му признаем вината си, и Го помолим за прошка, то Той е „верен“, т.е. Той действително ще ни освободи от вината за греховете ни. Ние трябва не само да обмисляме, но и да действаме. Искате ли да направите това? Тогава кажете го на Господ Исус в молитва. Ето примерното съдържание на една свободно формулирана молитва:

„Господи Исусе, днес аз чух за Теб и разбрах защо си дошъл на този свят. Ти си обхванал и мен в Своята безпределна любов. Ти виждаш цялата ми вина – тази, която съзнавам, и тази, която не съзнавам. Ти обаче знаеш всичко, всяка погрешна постъпка, всеки греховен подтик на моето сърце, всичко това е разкрито пред Теб. Аз съм като разтворена книга пред Теб. Не мога повече да продължавам с досегашния си живот. Затова Те моля сега: прости ми за всички мои грехове и ме очисти. Амин.“

Ние казахме на Господа това, което е казано в 1 Йоан. 1:8-9. Бог се е задължил с това, което е казал. Как смятате, колко от вината ни е простена? 80%? 50%? 10%? Тук пише: „Той ни очиства от всяка неправда“ (1 Йоан. 1:9). Всичко ви е простено! Да, всичко, 100%. Това трябва да знаете, да не го смятате само за възможно или да се надявате. Библията набляга на това, в което трябва да сме сигурни. Нека прочетем още две места: 1 Петрово 1:18-19 и 1 Йоан. 5:13.

Б103: Да предаден живота си. Господ Исус ни прости цялата ни вина, затова сега можем да Му доверим живота си. В Йоан 1:12 четем: „А на онези, които Го приеха, даде правото да станат Божии деца, на тези, които вярват в Неговото име.“ Всичко, които са помолили Господ Исус да ги води в живота им, получават правото да бъдат осиновени от Бога. Ние ставаме Божии деца не защото сме направили нещо добро или защото сме много набожни, или защото сме членове на някаква църква, а защото сме доверили живота си на Божия Син и сме готови да Го последваме в послушание. Нека потвърдим това с молитва:

„Господи Исусе, Ти прости всичките ми грехове. Аз все още не мога да го разбера, но се доверявам на словото Ти. И сега Те моля, Господи, да влезеш в моя живот. Напътствай ме и ме води по пътя, който ми показваш. Аз зная, че Ти имаш най-доброто за мен и затова искам да Ти поверя цялото си същество. Помогни ми да се освободя от това, което не Ти харесва. Подари ми нови навици, които да са благословени от Теб. Дай ми покорно сърце, за да правя това, което ми казва Твоето слово. Моля Те, не ме оставяй да се влияя от някакви въздействия и човешки мнения, а ми отвори Библията, за да мога да разбирам Твоето слово и да живея според него. Искам Ти да бъдеш моят Господар и искам да Те следвам. Амин.“

Б104: Приет. Господ ви пие! Той е платил за вас скъпа цена и Той ви спаси. Вие станахте Божие дете, а който е дете, той е и наследник – Божи наследник, наследник на небесното царство! Представяте ли си какво става сега на небето? Там може би се радват? Да, разбира се! В Лука 15:10 пише: „Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за всеки грешник, който се кае.“ На вашето обръщане се радва цялото небе. Цялото небе има дял в това събитие – един човек приема евангелието и започва да живее според него. Библията нарича този процес на приемане на Исус обръщение. При него ние предаваме вината си на Исус и Той я поема. Едновременно с това от Божия страна става нашето новорождение: Той ни дава нов живот и осиновление и ние ги приемаме. Обръщението и новорождението са две страни на един и същ процес – двете страни на един и същ медал.

Б105: Благодарност. Изкуплението е Божи подарък за нас. Чрез Неговата любов за нас е станал възможен пътят на спасението. Ние нищо не можем да допринесем към изкупителното дело. Който приема подарък, казва „благодаря“. Точно това искаме да направим и ние сега. С ваши думи формулирайте една молитва на благодарност. Кажете я на Господ Исус…

Б105: Какво да правим по-нататък? Искам да ви обърна внимание на пет важни момента. Те са не само много важни за един живот и следване на Исус, но са и безусловни предпоставки за практическия ни живот с Исус. Ако ги следваме, имаме Божията гаранция, че наистина ще постигнем целта.

1. Божието слово

То е необходимата храна за новия живот, който Исус е започнал в нас. Най-добре би било, ако всеки ден (за препоръчване сутрин) ние си оставяме време за четене на Библията. Правете като християните в Берия (Деяния 17:11-12), които са изследвали ежедневно Писанията.

2. Молитвата

Исус не само иска да говори с нас чрез словото Си, но Той иска и ние да Му говорим. Това правим в молитвата си. Голямо предимство е, че можем да Му кажем всичко. Той има дял в нашите скърби и радости. Ние можем да обсъждаме с Него всички свои планове и необходими решения. Посредством четенето на Библията и молитвата се създава едно „духовно кръвообръщение“, което е много важно за здравословния ни духовен живот.

3. Послушанието

Бог харесва, когато ние се показваме като послушни деца, които живеят според Неговото слово и съблюдават Неговите заповеди. Можем да засвидетелстваме любовта си към нашия Господ по най-добрия начин, когато Му се подчиняваме (1 Йоан 5:3). В този свят ни се предлагат много пътища, но Библията ни дава мярата, върху която почива Божието благословение: „Подобава да се покоряваме на Бога, а не на хората“ (Деяния 5:29).

4. Общението

Като Божии деца ние се нуждаем от общение с други кора, които следват същия Господ. Когато извадим един тлеещ въглен от огнището, той угасва много бързо. Нашата любов към Исус също много бързо ще охладнее, ако не се поддържа чрез общението ни с други вярващи. Като новообърнати ние се нуждаем от любовта, загрижеността, утвърждаването и понякога поправките на една вярна на Библията църква. Моята молитва е бързо да се присъедините към такава църква, защото една добра, жива църква е неотменимо условие за растежа във вярата.

5. Вяра

След като чрез обръщението и новорождението сме дошли във вярата, жизнено важно е да растем във вярата и да не отпадаме. Апостол Павел пише на Тимотей (2 Тимотей 3:14): „А ти постоянствай в това, което си научил.“ В края на своя живот Павел заявява: „Аз се борих в добрата борба, пътя свърших, вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7). Нека следваме неговия пример и останем верни докрай.

Обръщението не е крайната точка, а началото на новия живот.

Ние твърдим: Достъпът до Библията не може да се придобие отвън, от позицията на неутралния наблюдател, а само отвътре. Само този, който с покаяние и вяра се обърне с цялото си същество чрез Исус Христос към Бога и придобие спасението, само той е влязъл. Но горният разговор дава същественото при всяко обръщение: осъзнаване на греховете, изповядване на греховете, предаване на живота ни на Исус Христос. Оттук нататък започва растежът във вярата.

 

I.11. Заключение

Ние предприехме опита да обобщим най-важното за Библията под формата на няколко тезиса. Богатството на Библията е толкова огромно, че едно такова човешко начинание спрямо Божията книга не може в никакъв случай да бъде пълно и завършено, за да може да я опише по подобаващ начин.

 

II. Принципи на тълкуване на Библията

А1: Най-доброто тълкуване на Библията е самата Библия. Или с други думи: няма по-добър коментар към Библията от самата Библия. Този най-важен принцип за тълкуване постоянно се практикува от Исус (Матей 19:3-6), от апостолите (Галатяни 3:16) и пророците.

А2: Исус е ключът към всякакви тълкувания. Така например Старият Завет би останал непълен без указанията за Исус (Псалм 110:1; Исая 53; Малахия 4:2,5-6).

А3: Тълкуванията не бива да противоречат на други библейски стихове (ср. Б52).

А4: Едно учение не бива да се извежда от едно единствено изречение или стих.

Примери: безгрешността на Исус (1 Йоан 3:5; 1 Петрово 2:12; 2 Коринтяни 5:21); греховността на всички хора (Битие 8:21; Псалм 14:2; Исая 1:5-6; Матей 15:19; Римляни 3:23); Божията воля за спасението на всички хора (Езекиил 34:12; Матей 18:11; 1 Солунци 5:9; 1 Тимотей 2:4).

Внимание: Това, че Исус обича Бог Отец (Йоан 14:31) и че Бог Отец ни обича (Йоан 16:27), се споменава изрично само на едно единствено място в Библията. Но в многобройни други стихове тези факти се съдържат индиректно или се предполагат. В такива случаи позоваването на тях е позволено.

А5: Трябва да се съблюдава контекстът и неговото съзвучие с цялостния дух на Библията. Неспазването на този принцип е довело до многобройни небиблейски учения и разрушителни секти. Препратките имат извънредно висока стойност.

А6: Някои библейски учения са изведени въз основа на общото между еднородни единични събития. Библията не е просто сух учебник, съдържащ закони и наставления, а жива книга, която чрез хиляди случки нагледно ни запознава както с правилното, така и с неправилното поведение към Бога и хората. Ако изследваме общото между всички тематично свързани събития, то от тях би било възможно да изведем съответното библейско учение. подходящ пример ту е подробното описание на историята на Израел в благословение и съд (1 Коринтяни 10:11). При отговора на въпроса ВЖ6 беше изходено от този принцип на тълкуване.

А7: Старият Завет неминуемо води към Новия Завет, т.е. без СЗ много части от НЗ биха били неразбираеми (напр. без информацията за сътворението, грехопадението потопа).

А8: НЗ има много по-голяма дълбочина на откровението от СЗ. За да докажем това твърдение, е достатъчно само да разгледаме Посланието към евреите. С помощта на темата „отмъщение“ ще обясним накратко принципа А8. В случай на нанасяне на някаква вреда човешката природа иска да си отмъсти многократно: „Ако за Каин се отмъсти седмократно, за Ламех ще се отмъсти седемдесет и седмократно“ (Битие 4:24).

В Синайските закони Бог въвежда едно драстично ограничение на отмъщението – едно към едно: едно око за едно око; един зъб за един зъб; една рана за една рана (Изход 21:24-25). В Проповедта на планината Исус задълбочава старозаветния закон, като шест пъти започва словото Си с израза: „А пък Аз ви казвам“. Прилагайки Второзаконие 32:35 към Изход 21:24-25 Исус забранява всякакво отмъщение: „Не се противете на злия човек; но ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата“ (Матей 5:39).

А9: Никъде в Библията не се приветства някакъв грях, дори и той да не бъде изобличен на съответното място. За тълкуването на „неверния настойник“ в Лука 16:1-8 този принцип е от съществено значение (вж. Г7).

А10: Не бива да се казва повече от това, което е написано: „да не престъпвате границата на написаното“ (1 Коринтяни 4:6).

А11: Библейската истина има предимство пред всеки друг вид познание, доколкото тя дава някакъв отговор по съответния въпрос. „Внимавайте да не ви заплени някой с философията си и с празна измама, по човешко предание, по първоначалните учения на света, а не по Христос“ (Колосяни 2:8).

А12: Трябва да се изчерпят всички тънкости на текста, всякакви граматични и семантични детайли. В Галaтяни 3:16 Павел демонстрира с помощта на Битие 22:18 едно подобно отношение към Светото писание.

А13: Има точни преводи (напр. Елберфелдер, Шлахтер на немски) и по-малко точни преводи (напр. Благата вест, Брунс). В случай на съмнение трябва да се отнесем към основния текст (на еврейски за СЗ и на гръцки за НЗ). Основното значение на някоя специална дума се изяснява най-добре от контекста на други стихове, където тя е включена по по-разбираем начин. Различните преводи, срещащи се в немското езиково пространство, изхождат от различните цели, които са си поставили преводачите. Преводът на Лутер се характеризира с подходящия си и точен език. Особено предпазливи трябва да бъдем при полупреразказани преводи, в които преводачът е вмъкнал и свой собствен коментар (напр. Цинк). Трябва напълно да се отхвърлят такива „Библии“, които съзнателно се отклоняват от основния текст, за да се нагодят към учението на дадена секта (напр. превода „Нов свят“ на Свидетелите на Йехова).

А14: Някои привидно противоречащи си твърдения се допълват и са комплементарни (напр. Б52, т.3).

 

III. Защо трябва да четем Библията?

Четенето на Библията според Божията воля – също като яденето и пиенето – принадлежи към всекидневните ни потребности, затова в Еремия 15:16 се казва: „Като намерих твоите думи, ги изядох.“ Самата Библия ни дава няколко причини, поради които не бива да се отказваме от нейното четене. Тук ще споменем най-важните от тях:

1. За познаване на Божията същност. Божията същност – Неговото величие (Псалм 19), Неговата любов (1 Йоан 4:16), Неговата милост (Числа 14:18), Неговата вярност (Псалм 25:10), Неговата истина (Числа 23:19) – могат да се осъзнаят само чрез словото Му.

2. За вярата. „И тъй, вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17).

3. За растеж във вярата. „Пожелавайте като новородени младенци чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение“ (1 Петрово 2:2).

4. Сигурност в спасението. „Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот“ (1 Йоан 5:13).

5. За истинското учение. „… който да държи вярното слово, според както е било научени, за да може да увещава със здравото учение и да опровергава онези, които противоречат“ (Тит 1:9). Библията ни дава необходимите корекции в мисленето и живота. Сектите използват Библията като наръчник, в който търсят потвърждение на това, което те самите са измислили.

6. За сигурно водителство в живота. „Твоето слово е светилник на краката ми и виделина на пътеката ми“ (Псалм 119:105).

7. За поставяне на приоритетите в живота ни. „Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда, и всичко останало ще ви се прибави“ (Матей 6:33).

8. За възпитание на децата. „И така, вложете тези Мои думи в сърцето си и в душата си… да учите на тях децата си“ (Второзаконие 11:18-19).

9. За правилно поведение към ближните ни. „Обичай ближния си като себе си“ (Матей 19:19). „Но със смирение нека всеки счита другия по-горен от себе си“ (Филипяни 2:3). „Обичайте неприятелите си, молете се за тези, които ви гонят“ (Матей 5:44).

10. За радост и отмора. „… защото чрез тях си ме съживил“ (Псалм 119:93). „И Твоето слово ми беше радост и веселие на сърцето“ (Еремия 15:16).

11. За утеха в тежки ситуации. „И призови Ме в ден на напаст и Аз ще те избавя“ (Псалм 50:15).

12. За помощ в беда. „Душата ми прилепна за пръстта; съживи ме според словото Си“ (Псалм 119:25).

13. За предпазване от заблуди. „Чрез Твоите правила станах разумен, затова мразя всеки лъжлив път“ (Псалм 119:104). Исус посочва причината за заблудите на хората в непознаването на словото: „Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила“ (Матей 22:29).

14. За предпазване от съгрешаване. „В сърцето си опазих Твоето слово, за да не Ти съгрешавам“ (Псалм 119:11).

15. За осъзнаване на вината. „Цялото писание е … полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата“ (2 Тимотей 3:16).

16. За тълкуване на събитията. „Откровението от Исус Христос … за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро“ (Откровение 1:1).

17. Като основа за научна работа. „Библията ни дава основополагащите принципи на много науки. Тези предпоставки за работа са незаменими в областите, където става въпрос за произход (напр. космология, биология) или където човекът е централният обект на изследване (напр. психология, медицина).“

18. За познаване на Божията воля. „… за да познаете от опит каква е Божията воля“ (Римляни 12:2). Божията воля е изразена не само в Десетте заповеди (Изп. 20:1-17), но и на многобройни места в Библията (напр. 1 Солунци 4:3; 5:18; 1 Петрово 2:15; Евреи 10:36; 13:21).

19. За изчистване на мислите. „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих“ (Йоан 15:3).

20. За мъдри действия. „Началото на мъдростта е страх от Господа“ (Псалм 111:10).

 

IV. Как да четем Библията?

Л1: Трябва да четем Библията с молитва. На Лутер принадлежи добрия съвет: „Не слагай ръката си върху Писанието, а следвай стъпките му.“

1. С молба за разбиране. „Отвори очите ми, за да гледам чудесни неща в Твоя закон“ (Псалм 119:18).

2. С благодарност и хваление. „Устните ми ще изливат хваление, защото ме учиш на повеленията Си“ (Псалм 119:171).

3. Като получен подарък. „Аз се радвам на Твоето слово като онзи, който намира много плячка“ (Псалм 119:162).

Л2: Трябва да четем Библията с очакване. „Отворих широко устата си и пъхтях, защото копнеех за Твоите заповеди“ (Псалм 119:131).

Л3: Трябва да четем Библията в духовно настроение. „Така че ние служим по нов дух, а не по старата буква“ (Римляни 7:6). При цялата заповядана ни точност при боравенето с текстовете (ср. Б80), Библията ни предупреждава за фалшивата буквалност на една застинала и мъртва вяра (Матей 23:23-33), и ни посочва духовния смисъл: „Който (Бог) ни направи способни като служители на един нова завет – но не на буквата, а на духа, защото буквата убива, а духът оживотворява“ (2 Коринтяни 3:6).

Л4: Трябва да четем Библията смирено. Божиите мисли надхвърлят нашия разум, затова не бива да се съмняваме, дори когато не разбираме всичко. Смирението е препоръчително, „… защото Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища като Моите пътища“ (Исая 55:8).

Л5: Трябва да четем Библията с любов. „Колко обичам Аз Твоя закон“ (Псалм 119:97).

Л6: Трябва да четем Библията с доверие: „… но по Твоята дума ще хвърля мрежите“ (Лука 5:5).

Л7: Трябва да четем Библията като лично писмо на Бога към нас, и то като любовно писмо (Г1: 187-188). Бенгел казва: „Писанието е едно писмо, което Бог ми е написал, по което аз да съдя, и по което Той ще ме съди.“

Л8: Трябва много да четем Библията. „Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост се учете и се увещавайте с псалми и химни и духовни песни, като пеете на Бога с благодат в сърцата си“ (Колосяни 3:16).

 

V. Десет благословения за тези, които четат Библията

(читатели и изпълнители на Словото)

С1: Принадлежност към Бога. „Който е от Бог, той слуша божиите думи“ (Йоан 8:47).

С2: Мир. „Много мир имат онези, които обичат Твоя закон, и за тях няма спънки“ (Псалм 119:165).

С3: Радост. „Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна“ (Йоан 15:11).

С4: Блаженство. „Блажен, който пази думите на написаното в тази книга пророчество“ (Откровение 22:7).

С5: Благоденствие. „Ще бъде като дърво, посадено при потоци води, което дава плода си на времето си, и чийто лист не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява“ (Псалм 1:3).

С6: Успех. „Тази книга на закона да не се отделя от устата ти и да размишляваш върху нея денем и нощем, за да внимаваш да спазваш всичко, което е написано в нея; защото тогава ще благоуспяваш в пътя си и тогава ще имаш успех“ (Исус Навин 1:8).

С7: Отговор на молитвите. „Ако стоите в Мен и думите Ми стоят във вас, искайте, каквото и да желаете, и ще ви бъде“ (Йоан 15:7).

С8: Изчистване на мисловния ви свят. „Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих“ (Йоан 15:3).

С9: Пътеводител към благодатта. „… свещените писания, които могат да те направят мъдър за спасение в Христос Исус“ (2 Тимотей 3:15).

С10: Дарът на вечния живот. „Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт в живот“ (Йоан 5:24).