ЧАСТ V: ДО КРАИЩАТА НА ЗЕМЯТА

Сега аз зная, че е най-добре да съм покорен
и да обичам Господа в боязън, да пристъпвам
като пред неговия взор, да съблюдавам хода
на провидението му, да вярвам само в него;
че милостив към всичко свое, той надвива злото
с добро, посредством малкото постига често пъти
великото, чрез туй, което смятаме за слабост,
събаря всяка мирска сила, всяка мирска мъдрост –
чрез кротост; че страданието за светата правда
е доблестният път към най-високата победа
и че смъртта набожна е вратата на живота;
научил тази истина от примера на онзи,
когото аз приех за мой спасител всеблажен.

Джон Милтън, Изгубеният рай [12.561-73]
превод проф. Александър Шурбанов
София: изд. „Народна Култура“ 1981

Кой обикновен човек, или тиранин, или цар успя до постигне това? Изправи ли се някой някога срещу цялата система на идолопоклонство и цялата армия от демони и цялата магия и цялата мъдрост на гърците, по време, когато всички те бяха силни и процъфтяваха и привличаха всеки, както направи нашият Господ, самото Божие Слово? А Той дори сега невидимо показва заблудите на всеки човек, и сам избавя всички хора от тях, така че онези, които се покланяха на идоли, сега ги тъпчат с крака, видни магьосници изгарят своите книги, а мъдрите предпочитат пред всички науки тълкуванието на Благовестието. Те изоставят онези, на които преди се покланяха, покланят се и изповядват като Христос и Бог Онзи, на Когото се подиграваха като разпнат. Техните така наречени богове са разгромени от знака на кръста, а възкръсналият Спасител е прогласяван по целия свят като Бог и Божий Син.

Св. Атанасий, За въплъщението [53]