ДА СЕ СПРАВИМ С БЕЗПОКОЙСТВАТА

Лесно е да открием защо молитвата не действа винаги за някои хора. Те искат ти да се молиш с молитвата на вярата и да спечелиш победата за тях, но те искат също да се държат за грижите си!

Забелязахте ли този стих във Филипяните 4:6? Нека го разгледаме отново. Тук има инструкция. Защо да не вземем Божията инструкция за молитвата! Не вярвате ли,че Бог знае за какво говори?

Филипяни 4 :6
„НЕ СЕ БЕЗПОКОЙТЕ ЗА НИЩО; но във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение.”

Това е инструкцията относно молитвата. Кое е първото нещо, което Господ каза да сторим? Справи се със своите тревоги, справи се със своите безпокойства! Това е първото нещо. И това е първото нещо, с което Господ се зае в мен. Тогава аз не познавах много добре Библията, но Божият Дух ме водеше в релсите на Словото. Затова, направи първо това, тогава се моли! Доста лесно е да практикуваме втората част от стиха: „…но във всяко нещо с молитва и молба, изказвайте прошенията си на Бога с благодарение”, но тази част няма да действа, без да направим първата стъпка: ”Не се безпокойте за нищо…”. Разбирате ли? Първото нещо, което Господ каза бе: ”Не се безпокойте” или „Нямайте никакви тревоги относно нещо”. Първо направете тази стъпка.

Когато дадеш на хората Божието Слово, някои те обвиняват, че си коравосърдечен. Обаче, да искаш да помогнеш на хората, не е да си коравосърдечен.

Веднъж водех събрание в Южен Тексас и един служител на църквата на пълното евангелие се свърза с мен посредством пастора, да види дали искам да разговарям с него. Той беше в голямо безпокойство. Познавах го, затова казах: „Кажете му да дойде. Ще разговарям с него.”

Така, той дойде в този град и ми разказа за своите проблеми. Всред другите неща, той бе даден под съд и само за да плати на адвокатите му костваше много пари. Безпокойствата се бяха струпали върху него. Той бе така нервен, че не бе ял от няколко дена. Стомахът му подскачаше, защото той беше разтревожен, измъчен и пълен с безпокойство. Не можеше да спи нощем. Пълно безпокойство се изписваше и на лицето му. Той искаше да се моля с молитвата на вярата, за да се оправят всичките му проблеми.

Разбрах, че първо трябва да се справя с неговите безпокойства, за да може да действа молитвата, затова започнах да разговарям с него по тези неща. Дадох му някои стихове, които дадох и на вас, окуражавайки го да остави всичките си грижи и безпокойства и тревоги на Господа, преди да представи проблемите си на Него в молитва.

Той каза: „Защо няма да ме чуе Господ? Аз съм се молил, и молил, и молил. Сторил съм всичко, което зная и не мога да намеря облекчение”. Той бе пълен с безпокойство и страх – ето защо.

Започнах да му казвам какво казва Библията. И този новороден, говорещ езици, вярващ в Библията, вярващ в Божественото изцеление, вярващ в чудесата, служител на църквата на Пълното Евангелие ми каза: „Е, всеки няма толкова вяра като теб”.

Казах: „Това не е въпрос на вяра, скъпи братко. Ти имаш същата Библия, както и аз имам. Аз не ти казвам да сториш нещо, което аз не съм сторил. Аз не искам да омаловажа твоя проблем, но нека ти кажа за някои проблеми, които съм имал.” И аз му разказах – и те бяха по-лоши от това, което той срещаше.

Той започна да омеква. Попита: „Какво стори ти? /Той видя, че съм бил около 10 пъти по-зле, отколкото той мислеше, че е/.

Отговорих: „Никога не пропуснах ядене. Никога не пропуснах сън. Ще ти кажа какво сторих.“ Увеличената Библия бе публикувана тогава, затова му прочетох тези стихове от нея. Казах му: „Коленичих до леглото си и прочетох тези стихове на Господа. Казах Му: „Виж, Ти ми казваш точно тук: „Не се тревожи и нямай никакво безпокойство за нищо”, и аз няма да се тревожа. Ще сторя това, което ти си ми казал да сторя. Ти каза: „…във всяко нещо с молитва и молба изказвайте прошенията си с благодарение”, така аз нося този проблем на Теб и го предавам на Теб. Сега Ти благодаря за отговора и си лягам. Сега Ти го имаш. Ти действай докато аз спя.”

„Искаш да кажеш, че това действаше лесно за теб?” – попита проповедника.

„Не – казах аз – Не казвам, че беше лесно. В началото се събуждах посреднощ и този проблем ме жегваше. Започвах да мисля за това. Не можех да заспя, затова ставах от леглото си, коленичех, отварях Библията и го прочитах на Господа и на себе си. Казвах: „Ето, Господи. Няма да взема това обратно. Дяволът се опитва да ми го върне. Той ми го нарисува на картина, но това е Твой проблем. Ти продължавай да работиш върху него. Сега се връщам да спя.”

Казах но проповедника: „Имах малка борба за ден или два, но го предавах в Неговите ръце, почивах и Той го извършваше”.

Тогава проповедникът попита: (ти би си помислил, че той ще знае, че Библията действа, защото той бе от църквата на Пълното Евангелие) „Ще действа ли това за мен?” Казах: „Разбира се, ще действа и за вас”.

„Добре – каза той – ще го сторя. Ще го сторя сам.” Казах: „Аз ще се съглася с теб, Иди си у дома и го стори”.

Видях го след това и той призна: „О имах борба. Не можех да спя. Но аз ставах от леглото си три пъти, четях тези стихове, които ми даде – знаех, че са в Библията, но никога не бях постъпвал според тях в живота си – и казах „Господи, това е Твое и аз ти го предавам”. Накрая отидох да спя. Следващата нощ – каза той – беше малко по-леко. На третата нощ беше като полъх и след тази нощ можех да ям и да спя, и стомахът ми не подскачаше повече. Тогава след около 10 дни ми се обадиха относно съдебния процес и казаха, че процесът е прекратен, че нещата са оправени. Всичко е чудесно. Мислех си: Скъпи Боже, този съдебен процес почти ме уби, но веднага щом го предадох в ръцете Ти, Ти го привърши Сам за няколко дни. Алилуя!”

Кажи това високо: „Той е наш Гриженосец!” Сега, направи го лично: „Той е мой Гриженосец! Той знае всичко за мен. Той носи товара. Аз го предавам на Него. Алелуя!”

Преди няколко години строяхме четири сгради наведнъж в Библейския обучаващ център „Рема” в Тулса. Това иска много пари. Бяхме във финансова трудност. Имахме всяка причина на света да се тревожим във време, като това. Някой от хората може да са се тревожили, но аз отказах. Един служител–приятел и съпругата му дойдоха да ни посетят. Ние ги разходихме с колата из комплекса, като им показахме какво строим и аз си спомням, че той ми каза: „О-о, братко! О-о-о! Зная, че трябва да носиш тежък товар!”

„Не – казах аз – въобще не нося никакъв товар. Аз съм свободен от грижи, свободен от товар, свободен от тревоги, свободен от безпокойство и свободен от бреме. Алилуя!”

Не му казах нищо за борбата, в която бяхме точно тогава, дори не  му споменах. Защо? Защото вече бях предал това на Господа. Господ го имаше и Той работеше.

Вместо това казах много ясно на служителя: „Да ти кажа действителната истина относно това. Съвсем няма да се безпокоя до завършването на това нещо. Аз не исках да го започвам. Не исках училище. Радвах се в полето на служението, ходейки от поход на поход, от семинар на семинар. Бях в разгара си и Господ дойде и ме смути. Никога не съм искал да строя някакъв център за обучение. Не исках. Но Господ каза: ”Направи го!”.

Ще ти кажа какво точно казах на Господа. Аз говоря много ясно с Него. Аз не разговарям с „религиозни” термини с Бога. Във всеки случай Той ни знае. Разговарям с Него ясно, защото Той е мой баща. Казах Му: ”Господи , аз не исках да строя това училище. Това не бе мой план или моя идея. Аз не исках да го направя. Ние правим това, което Ти искаш да правим и аз предавам това на Теб. Това няма да ме тревожи, няма да бъда затруднен, ако го ликвидираме. Това няма да ме смути. Не съм обезпокоен. Предал съм го на Теб. Ако това не успее, знаеш ли какво ще направя? Ще отида по целите Съединени Щати и ще им казвам за Теб. Ще им казвам, че Ти не си достатъчно голям, за да го завършиш. И така, ето го. Имаш го. Аз няма да пропусна ядене, няма да си загубя съня.“

И аз казах на служителя: „Спях добре всяка нощ, ядях добре всеки ден, докато той работеше върху проекта. По един или друг начин Той успя да го завърши! Можеш да видиш това!“