ВЪЗЛОЖЕТЕ ВАШИТЕ ГРИЖИ НА ГОСПОДА
Ефесяни 6:18 – един стих писан до църквата, е един от любимите ми стихове по въпроса за молитвата:
„Молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии”
Друг превод казва: „…всякакъв начин на молитва…”
Друг казва: „…всякакъв вид молитва…”
Ние се нуждаем от всякакъв вид молитва – не само един вид. Библията говори за няколко вида молитва. Един от тях е „молитвата на повярването”, или възлагане грижите си на Господа. Нашият главен текст върху това е в 1 Петрово 5:7:
„Всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас.”
Моят любим превод на този стих е от Увеличената библия:
”Възложете всичката ваша грижа: всичките ваши тревоги, всичките ваши безпокойства, всяка ваша загриженост, веднъж за винаги на Него, защото Той се грижи за вас предано и бдително.“
Филипяни 4:6 съдържа инструкции относно молитва дадена от Божия Дух чрез апостол Павел. Четем:
„Не се безпокойте за нищо, но във всяка нещо с молитва и молба изказвайте исканията си на Бога с благодарение.”
Тази фраза „не се безпокойте за нищо” е неясна за нас в 20 век. Един модерен превод гласи:
”Нямайте никакво безпокойство за нищо”
Друг превод, който обичам повече гласи:
”Не се измъчвайте или нямайте безпокойство за нищо, но във всичко чрез молитва и молба, с благодарение изказвайте исканията си на Бога.”
Сега нека се върнем към 6-та глава на Евангелието от Матей. Матей 6:25-34:
„25 Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си – какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си – какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната и тялото – от облеклото?
26 Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?
27 И кой от вас може с грижа за себе си да прибави един лакът към ръста си?
28 И за облекло защо се безпокоите? Наблюдавайте полските лилии как растат – не се трудят, нито предат;
29 но ви казвам, че дори Соломон в цялата си слава не се е обличал като някоя от тях.
30 Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, няма ли много повече да облича вас, маловерци?
31 И така, не се безпокойте и не казвайте: Какво ще ядем?; или: Какво ще пием?; или: Какво ще облечем?
32 (Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.
33 Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.
34 Затова не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Достатъчно е на деня злото, което се случва в него.”
Различните правила регулират различните видове молитва. Ако вземем правилата, които регулират един вид молитва и се опитаме да ги приложим на друг вид, това ще ни доведе до объркване. Следователно ние се нуждаем да разберем кой вид молитва ни е нужна да извършим при дадени обстоятелства и условия.
В походите и събранията из страната, ние се стремим да въведем хората във вяра – да вярват на Бога сега, да получат отговор сега. Ние сме в техните области само за кратко време: ние обикновено не държим молитвени семинари. За да помогнем на повечето хора, на които можем, ние се опитваме да ги въведем да повярват на Бога, за да получат за своите индивидуални нужди, главно в изцерителната област.
Но това кратко наставление, което даваме не е последната дума на предмета за вярата и молитвата. И ако хората го приемат като последната дума, те ще бъдат разочаровани в живота.
Поради това, че наблягаме на молитвата на вярата, някои хора имат вяра в моята вяра, а нямат вяра в собствената си вяра. Те искат да се моля за тях с молитвата на вярата. Те идват при мен с молба за молитва. Разбира се Библията ни учи да се молим един за друг и Библията учи за застъпничеството, но ние трябва да определим кой вид молитва ще действа при дадено условие.
Един ден след служба, една жена дойде при мен и каза: „Брат Хегин искам да се молите за мен.” Казах: „Добре, но за какво?” Тя погледна изненадано и каза: „Трябва ли да ви казвам?” Казах й: „Е, няма да се моля, докато не ми кажете, защото в такъв случай не бих знаел за какво се молим. Аз не мога да вярвам за нещо, за което не знам и не мога да се съглася за нещо, докато не зная за какво се съгласявам, каква е вашата молба?”
Тя започна да плаче. Тя каза: ”Брат Хегин – бремето на живота: грижите, безпокойствата на живота са толкова тежки, че не мога да ги нося. Искам да се молите Господ да направи две неща: Или да ги отнеме половината, защото мога да нося само половината, не мога да ги нося всичките, или да ми даде благодат да ги нося.”
Сърцето ми се прилепи за нея. Сторих най-доброто, за да й помогна. Казах: „Сестро, не мога да се моля по този начин. Това не ще бъде по Словото. Виж, молитвата на вярата няма да действа в този случай. Фактически има само един вид молитва, който ще действа в твоя случай: молитвата на повярването. Не е ли чудесно сестро, че ти и аз вече имаме отговора?”
Тя погледна сепнато. Казах: „Ние имаме вътрешна информация по въпроса. (Това, което исках да кажа бе – информация вътре в Библията.) Казах: „Виж Словото Божие ни казва точно какво да правим с нашите безпокойства, тревоги, грижи. Цитирах й 1 Петрово 5:7:
„Всяка ваша грижа , възложете на Него , защото Той се грижи за вас.” А увеличената Библия казва: „ Възложете всичката ваша грижа: всичките ваши тревоги, всичките ваши безпокойства, всяка загриженост веднъж за винаги на Него, защото той се грижи за вас предано и бдително.”
„Не е нужно да правиш това всеки ден. Ти го правиш веднъж за винаги. От тогава нататък ти си свободна от грижи.”
Тя погледна към мен и каза: „Ти си коравосърдечен. Ти си така коравосърдечен!”
Употребих всичката любезност в гласа си, която можех и казах: „Скъпа сестро, не съм коравосърдечен. Аз не съм написал Библията. Не съм Този, който е казал това. Това е Божието Слово и Бог те обича.”
„Да – отговори тя – но ти не знаеш за какво се тревожа.”
Казах: ”Скъпа сестро, не зная за какво точно се безпокоиш, но Бог знае – Той знае всичко – и Божието Слово е което казва:
„Възложете всичката ваша грижа, всичките ваши тревоги, всичките ваши безпокойства, всяка загриженост веднъж за винаги на Него.”
Тя каза: „Аз не мога да го направя.”
Казах: „Да, можеш. Бог е справедлив, мил и добър, и не иска от теб да сториш нещо, което не можеш.”
За мен изглежда, че всеки ще бъде радостен да открие този стих в Библията и бъде подбуден да действа според него. Но тя се обърна и си отиде като каза: „Не мога да не се безпокоя.”