Част 5 – Глава ХХІ

Яред умира скърбящ за синовете си, които се заблудиха. Предсказание за потопа.

 

1. След това още една група хора се събраха и отидоха да видят братята си; те обаче също бяха погубени. И така, група след група, докато малцина останаха на планината. 2. Тогава Яред се разболя от мъка и болестта му приближи деня на смъртта му. 3. Той извика най-големия си син Енох, Ламех, сина на Матусала и Ной, сина на Ламех. 4. Когато те дойдоха, Яред се помоли над тях и ги благослови: “Вие сте праведни и невинни синове; не слизайте от планината. Ето, вижте, децата ви и техните деца напуснаха святата планина, отчуждиха се поради отвратителната си похот и престъпиха Божия закон. 5. Чрез силата на Бога аз знам, че Той няма да ви остави на тази планина защото децата ви извършиха грях като пренебрегнаха заповедта на бащите ни. 6. Бог ще ви заведе в чужда земя и няма никога да се върнете за да видите със собствените си очи градината и святата планина. 7. Затова, синове мои, не нарушавайте заповедта на Бога и когато отидете в чужда земя, вземете тялото на Адам заедно с трите скъпоценни подаръка: златото, тамяна и смирната. Оставете ги на мястото, където ще почива баща ви Адам. 8. При този, който остане ще дойде Словото на Бога и той ще вземе тялото на Адам и ще го постави в средата на земята, където ще се извърши спасението.” 9. Тогава Ной каза: “Кой е този, който ще остане?” 10. Яред отговори: “Ти си този, който ще вземе тялото на баща ни Адам от пещерата и ще го постави в кораба когато настане потопа. 11. Синът ти Сим, който ще се роди, ще положи тялото на Адам в средата на земята, на мястото на спасението.”

12. Тогава Яред не каза нищо повече. Ръцете му отслабнаха, очите му се затвориха и той влезе в почивката на бащите си. Умря на 989 години, когато Ной беше на 360 години, 12 ден на месец Таксас, петък. 14. Когато умираше, сълзи се стичаха по лицето му защото мъката му по изгубените деца на Сет беше голяма. 19. Енох, Матусала, Ламех и Ной плакаха над него; балсамираха го грижливо и го положиха в пещерата на съкровищата. После тъгуваха 40 дни. 16. Когато дните на траура отминаха, четиримата продължиха да тъгуват защото баща им си беше отишъл и нямаше да го видят вече.

следваща глава Глава ХХІІ