Част 4 – Глава ХVІІІ

Объркване в пещерата на съкровищата; свръхестествено слово от умрелия Адам.

 

1. Децата на Яред имаха навик да го посещават често за да получават благословенията му и да го молят за съвет за всичко, което правеха. Ако имаше нещо, което трябваше да свърши, те го правеха вместо него. 2. Когато отидоха в пещерата последния път, не намериха там Яред; видяха само, че лампата е угасена, а телата на бащите им са разместени и чуха от тях да излизат гласове с Божията сила, които казваха: “Сатана се появи и измами нашия син, защото искаше да го унищожи, както унищожи сина ни Каин.” 3. Казаха още: “Господ Бог на небето и земята освободи нашия син от ръката на сатана, който се представи за друг пред него.” Те говориха и за други неща с помощта на Божията Сила. 4. Когато децата на Яред чуха тези гласове, те се уплашиха и заплакаха за баща си; защото не знаеха какво го е сполетяло. 5. Плакаха за него цял ден. 6. Тогава дойде Яред с печално изражение на лицето; нещастна душа, тъгуваща, че е била разделена от бащите си. 7. Когато се приближаваше към пещерата, децата му го видяха, побързаха да отидат в пещерата и увиснаха на гърба му с викове и му казаха: “О, татко, къде беше, защо ни остави както никога не беше правил? Когато ти изчезна, лампата над телата на бащите ни угасна, те бяха разместени и се чуха гласове от тях.” 8. Когато Яред чу това, му стана мъчно и влезе в пещерата; намери телата и лампата както му бяха казали, а бащите им се молеха за неговото освобождение от ръката на сатана. 9. Тогава Яред падна върху тях, прегърна ги и каза: “О, бащи мои, нека Бог чрез вашето застъпничество, да ме спаси от ръката на сатана! Моля ви да поискате Бог да ме пази и да ме скрие от него до деня на смъртта ми.” 10. Тогава всички гласове освен гласа на Адам престанаха да се чуват. Той говореше на Яред с Божията сила като на приятел: “О, Яред, сине мой, принеси дарове на Бога затова, че те освободи от сатана; Когато Му ги занесеш, нека това да бъде на олтара, на който аз правех жертвоприношения. Внимавай със сатана; той ме заблуди много пъти с появяванията си, искайки да ме унищожи. Бог обаче ме спасяваше винаги. 11. Заповядай на хората си да се пазят от него и да не престават да принасят жертви на Бога.” 12. Тогава гласът на Адам също заглъхна. Яред и децата му стояха изумени. После поставиха телата на местата им и останаха да се молят до сутринта. 13. Тогава Яред принесе жертви на олтара както му заповяда Адам. Помоли Бога за милост и за прошка, защото лампата беше угаснала. 14. Бог се яви на Яред пред олтара, благослови него и децата му и прие жертвите; заповяда му да вземе свещен огън от олтара и да запали с него лампата, която осветяваше тялото на Адам.

следваща глава Глава ХІХ