Глава VІ

Съвестта на Сет му помага. Той се връща при Адам и Ева.

 

1. Когато Сет чу тези думи, той беше учуден и сърцето му беше предразположено към коварното слово на сатана; затова му каза: “Ти каза, че има друг сътворен свят, освен този; също и други същества, по-красиви от нас?” 2. Сатана каза: Да. Ето, ти ме чу, но аз ще ги хваля още пред теб.” 3. Но Сет му каза: “Учудих се когато ми говореше; учудих се от красотата на всичко, което ми обрисува. 4. Все пак не мога да дойда с теб днес; не и преди да отида при баща си Адам и майка си Ева и да им кажа всичко, което ти ми каза. Ако ми разрешат да дойда с теб, ще дойда.” 5. Сет каза още: “Страхувам се да направя каквото и да е без разрешението им за да не бъда погубен като брат ми Каин и баща ми Адам, който престъпи заповедта на Бога. Ти познаваш това място; ела утре да се срещнем тук.” 6. Когато сатана чу това, той каза на Сет: “Ако кажеш на баща си Адам, няма да те остави да дойдеш с мен. 7. Послушай ме; не казвай на баща си и на майка си. Тръгни с мен днес към нашия свят; там ще видиш хубави неща, ще им се радваш и ще се веселиш с моите деца. Тогава утре ще те върна тук; но ако искаш да останеш с мен, така да бъде.” 8. Сет отговори: “Духът на баща ми и майка ми зависи от мен. Ако аз някой ден се скрия от тях, те ще умрат. Бог ще ме държи отговорен за грях към тях. 9. Те не биха се разделили с мен дори и за един час, освен ако знаят, че идвам на това място за да извърша жертвоприношение; нито пък аз бих отишъл другаде, без те да ми разрешат. Те се отнасят към мен с любов и милост защото бързо се връщам при тях.” 10. Тогава сатана му каза: “Какво ще ти се случи ако се скриеш от тях за една нощ и се върнеш на зазоряване?” 11. Обаче Сет, виждайки как сатана продължава да му говори и не го оставя, избяга, отиде до олтара, протегна ръцете си към Бога и Го помоли да го избави от сатана. 12. Тогава Бог изпрати Словото Си и прокле сатана, който избяга. 13. Сет, който беше при олтара, си каза: “Олтарът е място за жертвоприношения и Бог е там; божествен огън ще погълне жертвата. Сатана ще е неспособен да ме нарани и да ме отведе оттук.” 14. Тогава Сет слезе от олтара и отиде при майка си и баща си. Той ги срещна по пътя, нетърпеливи да чуят гласа му, защото малко беше закъснял. 15. Той започна да им разказва какво го е сполетяло от сатана, който се беше появил като ангел. 16. Когато Адам чу разказа му, го целуна и му каза, че това е бил сатана. Адам и Сет отидоха в пещерата на съкровищата, където бяха щастливи. 17. Обаче от този ден нататък Адам и Ева никога не се разделяха с него, независимо къде трябваше да отиде: да принесе жертва или да отиде на друго място. 18. Това се случи когато Сет беше 9 годишен.

следваща глава Част 2 - Глава VІІ