Глава ІХ

Смъртта на Адам.

 

1. Когато Адам свърши да говори, крайниците му се отпуснаха, ръцете и краката му изгубиха сила, устата му онемя и езикът му спря напълно да говори. Затвори очите си и издъхна. 2. Когато децата му видяха, че е мъртъв, те се хвърлиха върху него, плачейки. 3. Адам умря на 930 години; на 15-я ден от Бармуде*, в деветия час. 4. Това се случи в петък – денят, в който той беше създаден и в който си почиваше. Той умря в същия час, в който беше напуснал градината. 5. Тогава Сет го уви добре и го балсамира с много благоуханни билки, взети от свещени дървета в свещената планина. Постави тялото в източната част на пещерата, където се намираше тамянът. Пред него сложи да гори свещник. 6. Децата стояха пред него, плачеха и ридаеха над тялото през цялата нощ. 7. Тогава Сет, синът му Кенан и неговият син Енох излязоха, взеха добри дарове за да ги представят пред Бога и отидоха при олтара, на който Адам принасяше жертвите си. 8. Ева им каза: “Изчакайте докато помолим Бог да приеме жертвата и да вземе при Себе Си душата на своя слуга Адам за да си почива.” 9. И всички застанаха и се помолиха.

 

*Бармуде е месец от коптския слънчев календар. Започва на 27 март и трае 30 дни (бел. бълг. прев.)

следваща глава Глава Х